Накъде

Варна

Share this post

Още по време на Португалското ни приключение (за което ще пиша много скоро), когато открих страстта на Явор към голямото синьо нещо, ми се прокрадна мисълта да се метнем до Черноморието щом се приберем обратно в България. Толкова му хареса да си играе на пясъка и да шляпа във вълните на брега, но за съжаление там водата беше студена и нямаше как да го вкараме в океана. Затова не ми трябваше много да го мисля, когато разбрах, че кръстницата на Явор е в Шабла и няма планове за следващата седмица. Набързо стегнах багажа, само най-необходимото за море, което, както знаете с дете не е малко. Посоката е Варна, тъй като там има къде да се настаним, но за по-пряко минахме през Несебър.

Когато пътувам сама надалеч си имам система – ставам сутрин към 5-6, прехвърлям Явор в столчето на колата и гледам да карам възможно най-много без да спирам, за да не се събуди. Много е важно да заредите колата и да си проверите гумите предварително, както и да се заредите с кафе, храни и залъгалки за децата, когато се събудят.

                       

Явор и Криси в Несебър през 2017 и 2018 г. Две поредни години посещаваме Галя и Криси, които прекарват лятото на морето по работа. И двата пъти (с бебе на 3 мес. и 16 мес.) беше възможно да пътуваме сами с колата. 

Бургаската магистрала ми е удобна, затова реших да мина от там и да пренощувам в Несебър при нашата приятелка Галя и наборчето на Явор – Криси. Пътуването мина добре – Явор се посъбуди, когато го премествах, но след като тръгнахме не издаде нито звук и в началото на магистралата вече беше отнесъл плувката. Събуди се малко преди Бургас и издържа до кръговото за Несебър, където спряхме за почивка. От там имаме около 30-40 мин, които не са никакъв проблем за него. Първият ден с Галя и Криси мина толкова неусетно бързо и хайде отново бяхме на път за Варна. Изчаках да стане време за обедния сън, двамата потеглихме и без проблем се добрахме и до Варна, където се срещнахме с кръстница Марта.

През следващите няколко дена го карахме лежернонамерихме магазинче за фермерски продукти в Бриз и си хапвахме вкусотии вкъщи. Още в началото срещнахме случайно Хриси от Слинготека на входа на Морската и тя ни открехна за сутрешните срещи в бар Кубо, който се намира на централно място на Първа алея.

С бебе на бар 🙂

Била съм много пъти там, предимно вечер и на фънк партита, но сега го преоткривам с дете – има детска площадка и сандък с кофички и лопатки и e първият “kid-friendly” бар, в който съм била. Там се срещнахме с още няколко много симпатични майки и бебета, с които прекарахме страхотно време заедно. Посетихме и фермерския пазар на входа на Морската, който ми се стори доста разнообразен и на разумни цени, и фестивала “Улицата на готвачите”, където беше супер вкусно, пихме и по една варненска крафт бира (доста добра, между другото – на пивоварна Брадърс). Явор си намери и няколко приятелчета, с които се срещахме и следващите дни.

Казват, че на майчинството било скучно 🙂
И по крафт бира на “Улицата на готвачите”

Много ми хареса, че тази година преоткрих и Морската градина, която преди бях посещавала основно в централната й част. Всеки ден се разхождахме на различни места, интересно е, че тя е изключително разнообразна – съчетава цветни алеи, музеи, делфинариум, зоологическа градина, а това което не бях виждала никъде са тихата алея за разходка на майки с деца и къта за кърмене до Карин дом.

Успяхме да стигнем дори до бебеносеща среща във Варна

Любимото ми място е Алеята на спортната слава особено сутрин, когато слънцето е слабо, а оттам има прекрасна панорамна гледка над Варненския залив. Следобед, когато слънцето е силно, препоръчвам да се скриете в участъците с гъста гора, а когато е време за игра можете да посетите голямата площадка в центъра на Морската градина

Алея на спортната слава или как се правим, че спортуваме 😉
Площадката с морска тематика можете да намерите на алеята в посока Зоологическата градина
Къта за кърмене можете да намерите до Карин дом
Гледката от Спортната алея

След няколко дена с Марта и Явор се преместихме на юг, до Смокиня, на гости на още една наборка на Явор – Мая и майка й – Ани, които също са пътешественици и се подвизават в блога им за пътувания Rolling Roo. По план трябваше да останем два дни и да се прибираме към София, но ден преди това ми се обади половинката и ми пусна мухата да не се прибираме, защото в София няма какво да правим и на морето е по-добре за детето. А на мен малко ми трябва да ме убеждава 🙂 По покана на нашите приятели останахме за няколко дена на караваната им в Смокиня, а след това нещо отново ни дръпна към Варна, където се присъедини и другата половина на Бебета на път – Вики и Ида.

Мая и Явор минути, след като се видяха на Смокиня

Не можете да си представите каква беше радостта на малките, при пристигането на Вики и Ида с нощния влак! Тук е моментът да се отбележи, че ние не ги сватосваме, просто уважаваме дълбоката им привързаност и чувства 🙂

Следващите три дена преминаха в дълги разходки, малко плаж, много игра и гоненица и обиколки из новите варненски заведения. Нали все пак с Вики сме си гастрономично настроени, затова сме ви подготвили…

Пътеводител на заведенията във Варна, подходящи за хора с деца и бебета! 

Плажовете

И понеже все пак сме на морето ще кажа нещо относно плажовете в района на Варна. Тази година посетихме няколко места, които имат своите плюсове и минуси.

С Марта решихме да се разходим до Камчия, където впечатляващи са устието на река Камчия и гъстата защитена гора. Плажната ивица е голяма и има свободна зона без чадъри, където можете да се настаните. Не че няма хора, но поне сами преценявате къде да сложите чадъра си. Водата, обаче, беше малко мътна (вероятно сме уцелили такъв момент), което не ми допадна, а и разстоянието от Варна е около 30-40 мин. според трафика.

Не обичам да плажувам на Централния плаж на Варна – пренаселено ми е, а и смятам, че е мръсно. Но много ми допадат малките плажчета на Четвърта и Пета буна на морската алея. Там плажуването е свободно и ако отидете в работен ден и не по обедно време, ще бъде спокойно. Водата е плитка и подходяща за деца.

Един от любимите ни плажове преди беше този на Слънчев ден, тъй като там водата е бистра, а както името му повелява – времето почти винаги е хубаво и слънчево. За жалост, тази година водата ми се стори мръсна и не повторихме плажа там.

С Вики и Ида решихме да отидем до Албена. Когато бях малка, много често ходихме на плаж там и на почивка в Кранево (плажът на двете места е фактически един и същ). Спомените ми са за дълга плажна ивица, бистра и плитка вода и условия, подходящи за деца. Избрахме Албена, заради спокойната обстановка и паркчетата, където можем да се разходим с децата. Нещото, което се е променило е паркирането – курортният комплекс винаги е бил затворен и за да влезеш, трябва да платиш входна такса. Различното е, че сега са разположили паркингите по-близо до входа на комплекса и от там хората се придвижват пеша или с безплатния “shuttle” влакче. Решихме да пробваме втората опция, за да може децата да се порадват на возенето, и на отиване ни се стори много добре измислено. След като слязохме от влака, оставихме децата да си поиграят на една площадка, до която имаше и фонтани.

Плажът беше приятен и въпреки че имаше малко водорасли, е наистина много подходящ за деца. Водата беше спокойна, бебетата си играеха на брега, а когато влизахме вътре падаше голямо пръскане и шляпане. На връщане се сблъскахме с българската реалност – влакчето нямаше достатъчно място за нас и стигнахме пеша до паркинга, което се оказа далеч не дълго, но си припомнихме всички видове сергии и забавления за туристите като да ти напишат името на оризово зърно, да ти нарисуват портрет или да се снимаш в ретро дрехи (между другото първата работа в живота ми беше именно в такова ретро фото).

По препоръки на една варненска майка следващия път ще посетим Шкорпиловци, където тя ни препоръча освен плажа, и един сърфистки бар. Определено ще го включа в списъка, защото никога не съм спирала там.

И тъй като Варна е любимо място на семейството ни, най-вероятно ще се видим скоро отново! Чувствайте се свободни да споделяте с нас своите препоръки и преживявания в района на Морската столица.

Author: Нели

Здравейте, аз съм Нели и съм майка на един от главните герои тук – Явор. Обичам храната, кулинарията, да се срещам с нови хора, да прекарвам време в природата, да танцувам, да изследвам нови места и култури. Обожавам да съчетавам пътуването със страстта си към хубавата храна. Смятам, че пътувайки с детето си, бихме могли да му предадем уважение към природата и хората.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Related stories

Виена – коледно настроение и забавления за деца

%d bloggers like this: