Преди време решихме да кръстим Явор и по съвет на няколко наши познати, се спряхме на Етрополския манастир. Бяхме посещавали мястото преди доста години и нямахме особено ясни спомени, затова решихме да си направим разходка до там. Етрополския манастир наистина беше запленяващ и отговаряше на нашите желания – търсехме отдаден свещеник и планинска атмосфера, за да отпразнуваме този ритуал. Отец Емил е скромен и работлив, и като добавиш домашните животни и красивия водопад, определено е “наше място”.
Фермата в двора на манастира и близкия водопад “Варовитец”
От тогава сме го посещавали още два пъти, като броим и кръщенето, а последния път бяхме на гости на приятелка, която има вила там. Беше в началото на пролетта, по Великден, а Явор тъкмо беше проходил, така че се получи идеална еднодневна разходка. Етрополе се намира на 1 час 15 мин. от София, пътува се по магистрала “Хемус”, след това се отбива за Правец и от там има табели за Етрополе. Малко след като влезете в града, ще видите табели за Етрополския манастир и Рибарица (Етрополска, не Тетевенска). Пътят минава покрай Конната база, а след това свива надясно през една гъста гора и не след дълго стига до манастира.
По пътя има отбивка за екопътека “Екот от камбанен звън”, която свързва село Рибарица с манастира, като минава покрай водопада Варовитец. Цялата екопътека е с дължина 2,5 км, но ние направихме само кратка разходка по нея и въпреки това останахме приятно изненадани. Навсякъде има табели и карти, по пътя можете да срещнете не една беседка и дървен шезлонг, а наличието на дървени пързалки си е чиста екстра. Пътеката не е натоварваща и е подходяща и за начинаещи и деца, тъй като има и много места за отдих. Гората, през която се преминава, е вековна и красива, а пътеката е сенчеста през по-голямата част от времето, затова е подходяща и за по-топли дни.
След като стигнете до манастира, можете да го разгледате и да починете в двора, където има и няколко люлки за децата, а след това да се порадвате на овците и козите. Грижата на Отец Емил си личи още като влезеш през портата, а той често те посреща по работни дрехи с усмивка на лице. Хареса ми, че мястото е поддържано и красиво, носи в себе си уважението, което трябва да имаме към свещени места с такава богата история. Манастирът, основан още през Средновековието, е бил известно средище на култура и писменост през годините, а легендата гласи, че самият Иван Рилски е обитавал близка пещера преди да се оттегли в близост до Рилския манастир.
След посещението до манастира сигурно ще бъдете и огладнели, затова може да се отбиете по път за Етрополе в ресторанта на Конната база “Подковата”. Ресторантът не е точно в наш стил, но е приличен – предлагат обедно и стандартно меню, както и сръбска скара, имат детско столче и детски кът навън. Освен това твърдят, че отглеждат част от продуктите си на място, зад ресторанта, което би могло да бъде вярно за една част от сезона. А ако имате ентусиазъм можете и да пояздите за завършек на хубавия ден.
Да си призная, ние така и не сме спирали да се разходим в Етрополе, но след една кратка обиколка с колата се загледахме в един парк в другия край на града, където се виждаха няколко детски площадки. Изглеждаще примамливо място и със сигурност ще го посетим следващия път, както и ще направи разходка из градчето. За тогава ще си оставим и Рибарица, както и някоя от другите екопътеки в района на Етрополския Балкан. Ще се радваме да получим и вашите лични препоръки за интересни места в района!
Author: Нели
Здравейте, аз съм Нели и съм майка на двама от главните герои тук – Явор и малкия му брат Вихрен. Обичам храната, кулинарията, да се срещам с нови хора, да прекарвам време в природата, да танцувам, да изследвам нови места и култури. Обожавам да съчетавам пътуването със страстта си към хубавата храна. Смятам, че пътувайки с децата си, бихме могли да им предадем уважение към природата и различните хора.
