Защо пътувам с бебе?

Заслужава ли си да пътуваме с бебето? Не е ли прекалено малко за това? Как ще се справи с промяната и пътя? Ами ако се разболее? Кога ще можем да пътуваме всички заедно? 

Тези и още въпроси се въртят в главите на много родители по време на бременността или докато бебето е съвсем малко. Бяха и в нашите глави, разбира се. Докато не се престрашихме! Нека споделим с вас собствения си опит и разказите на някои от нашите приятели, защо сме избрали да пътуваме активно с децата си.

Нели, майка на Явор (1 год.): Първото пътуване на Явор беше за Великден, до семейната ни вила. Той тъкмо беше навършил 40 дни. Беше прекрасно – спа през целия път и на отиване, и на връщане, сред природата беше спокоен, правихме си разходки в слинга, оставях го да поспи на слънце на поляната. И от там нататък се започнаха едни пътувания… еднодневни разходки до Пловдив, с приятелка до Банско, сама с бебето до морето, отново семейно до вилата, на палатки в планината, на палатки на морето и къде ли още не. До момента не съм съжалявала за нито едно пътуване. Имало е случаи, в които сме били изморени, но не мисля, че Явор е страдал или му е било неприятно. За него промяната, новите гледки, атмосфера и хора са нещо невероятно и интересно. Така той изучава света и израства. Един от най-големите плюсове на това да пътуваш с бебето е разнообразието за родителите и в частност за майката. Всички знаем класическата представа за майчинството – до парка и обратно, кратка разходка, после приспиване вкъщи, хранене. Но, докато пътуват, хората излизат от ежедневието, срещат се с други хора, зареждат се. На мен всяко пътуване ми действа освежаващо, въпреки че дори ежедневието ми в големия град не е скучно. Обожавам да виждам задрасканата табела “София”, да избираме дестинация или да събираме спонтанно багаж. А всички знаем, че когато майката е щастлива, щастливо е цялото семейство! Опитът ми до момента е, че по време на път бебето ми спи повече, недоволства по-малко и често е запленен от нещо. Тоест грижата ми за него става по-лесна и приятна.

Вики, майка на Ида(1 г. 4 м.): За мен и Филип пътуването с бебето е нормално продължение на нашата страст да пътуваме заедно. Докато бях бременна, продължавахме да обикаляме България, да ходим на трекинг в любимите ни Рила и Пирин, пътувахме и няколко пъти зад граница, а само 5 седмици преди тя да се роди, се наслаждавахме на все още топлото време в Гърция. Бяхме убедени, че не искаме появата на детето да направи живота ни по-уседнал и затова при първа възможност възобновихме пътуванията си. Въпреки по-сложната организация, повечето багаж, и въпреки че трябва да сме постоянно нащрек, пътуването с Ида не само си заслужава, но и е по-хубаво отпреди!

Биляна, майка на Дария (1 г. 1 м.): “Защо пътуваме с бебе” и “Дали да пътуваме с бебе” са два въпроса, които никога не са стояли пред мен и мъжа ми. Вярваме, че щастливото бебе има щастливи родители – а дъщеря ни е случила на двама любители на пътешествията. Да си с бебе на път, макар и различно от това, на което бяхме свикнали, е наистина вълнуващо и, стига човек да е подготвен и достатъчно гъвкав, ще си изкара чудесно. Затова, ако обичате да пътувате, имате бебе и се чудите “Защо?”, отговорът е много прост – Защото е част от семейството ви. Не се колебайте!

Ваня, майка на Елена (1 г. и 2 м.): Бяхме в Дания когато разбрахме, че съм бременна. Зад гърба ни беше вече година и половина на активно пътуване. Самолети, влакове, различни държави, ходене по 15-20км на ден – нещо, за което дълго време бяхме мечтали и сега го осъществявахме. Сбъдната мечта, към която след няколко месеца щеше да се добави сбъдване на най-голямата ни мечта – нашето бебе. Още докато беше в корема ми, Елена вече беше преживяла близо 10 полета и много, много километри. Знаехме, че появата ѝ няма да промени начина ни на живот, а ще го направи много по-истински и пълноценен, много по-щастлив. Първото ѝ пътуване беше на 4 месеца, на 7 месеца я качихме за първи път на самолет. Пътуването с бебе е доста по-отговорно, свързано с повече планиране, проучване и, разбира се – малко повече багаж, но е много по-емоционално и пълноценно. Чувството, че откриваш пред детето си целия свят още в първите месеците, в които то е готово да го поглъща и изучава по най-естествения и наивен начин, че му предоставяш възможността да открива различни вкусове, аромати, картини и всичко това да го развива и да му помага да израства много повече от всяко детско филмче, книжка или детска площадка, е несравнимо. Сигурна съм, че с времето ще става още по-забавно и вълнуващо. Искам детето ни да се учи на свобода, смелост,отговорност и толерантност чрез пътувания и откриване на света и вярвам, че ще бъде така. Надявам се, че отглеждаме един бъдещ пътешественик!

Яна, майка на Виктор (1 г. и 6 м.): За мен, да пътувам с детето си, е толкова естествено, колкото и времето, което прекарваме ежедневно заедно. Обожавам да пътувам, макар пътуванията с новия член на семейството вече да се по-различни. За година и половина, вече имаме зад гърба си няколко хиляди пропътувани километри и съм сигурна, че занапред ще е още по-хубаво. Смея да твърдя, че с подходящата нагласа, дори и дълги полети с прикачвания с бебе на борда, са мисия възможна и приятна.

Джули, майка на Фрея (1 г. 10 м.): С Милан пътувахме заедно още преди да станем двойка. След като се събрахме, пътуването стана част от ежедневието ни (до голяма степен работата ни позволяваше гъвкавост във времето). Нямаше вариант, в който появата на Фрея да промени това. За крехката си възраст от 1 година и 10 месеца, тя е пропътувала хиляди километри с автомобил, самолет, яхта, дори с рапатрак; прекосявала е държавни граници, спала е в каравана, палатка, каюта, бунгала, къщи и хотели. Видяла е и е изживяла много, но тепърва ѝ предстоят нови приключения в още по-голяма компания след появата на малката ѝ сестричка в близките два месеца.

Кари, майка на Келара (1 г. 10 м.): Защото вярвам, че, както аз и баща й, така и дъщеря ни, се зарежда от смяната на обстановката, посещаването на нови места, разликата в надморската височина дори. Пътуваме често с кола, средно между 100 и 200 км. в посока. Организираме пътя да бъде максимално щадящ и неусетен за детето (например да съвпада с времето му за дрямка или ако е будно в колата – да има достатъчно интересни занимания по време на пътя). Пътуваме заедно четиримата, заедно с кучето ни, и никога досега не сме търсили на кого да оставяме детето. Защото усещаме семейството си като неделима капсула и се наслаждаваме максимално на новите приключения само, ако сме заедно.

Мира, майка на Виктор (6 г.) и Елия (1 г. 5м.): Пътуваме с децата заради тръпката на непознатото, разбиването на рутината, разнообразието, и не на последно място – по-лесното отглеждане на деца навън и на нови места. Когато са на различно място, децата също са заинтригувани и намират нещо ново за забавление, дори и в простички неща, което значи, че ние печелим малко въздух. Нужно ми е да пътуваме – дава ми тласък, презареждане и освен досадния багаж и цената на самолетните билети, умножена по четири, не виждам пречка да го правим и с деца. Да, бих се радвала от време на време да сме И без деца, за да не се съобразявам с нуждите им, но като осигурим базисни неща (храна под ръка, носене в удобна ергономична носилка, дрямка за малкото и без високи амбиции за програмата), пътуването с тях не е никак катастрофално. За добро прекарване обикновено важи максимата ‘По-малко е повече’.

Когато пътуват, бебетата се срещат с напълно нови за тях среда и активности, а понякога и с връстници. Разходка в гората или в нов парк, изследване на нови къщи, сблъсък с нови “играчки”, запознанства с животни, нови детски площадки и превозни средства. Хубавото е, че след като се върнат вкъщи, бебетата се чувстват като на ново място, забравили са собствените си играчки и започват да ги изследват, докато вие разопаковате багажа. Ако и вие искате да ни споделите своите причини защо сте избрали да пътувате с бебе, пишете ни на info@babiesontheroad.bg Ще се радваме да публикуваме вашите истории и снимки!


Warning: include_once(/home/babieson/public_html/wp-content/plugins/psn-pagespeed-ninja/ress/ressio.php): failed to open stream: No such file or directory in /home/babieson/public_html/wp-content/plugins/psn-pagespeed-ninja/public/class-pagespeedninja-public.php on line 261

Warning: include_once(): Failed opening '/home/babieson/public_html/wp-content/plugins/psn-pagespeed-ninja/ress/ressio.php' for inclusion (include_path='.:/opt/cpanel/ea-php73/root/usr/share/pear') in /home/babieson/public_html/wp-content/plugins/psn-pagespeed-ninja/public/class-pagespeedninja-public.php on line 261

Fatal error: Uncaught Error: Class 'Ressio' not found in /home/babieson/public_html/wp-content/plugins/psn-pagespeed-ninja/public/class-pagespeedninja-public.php:263 Stack trace: #0 [internal function]: PagespeedNinja_Public->ob_callback('<!DOCTYPE html>...', 9) #1 /home/babieson/public_html/wp-includes/functions.php(4469): ob_end_flush() #2 /home/babieson/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php(288): wp_ob_end_flush_all('') #3 /home/babieson/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php(312): WP_Hook->apply_filters('', Array) #4 /home/babieson/public_html/wp-includes/plugin.php(478): WP_Hook->do_action(Array) #5 /home/babieson/public_html/wp-includes/load.php(947): do_action('shutdown') #6 [internal function]: shutdown_action_hook() #7 {main} thrown in /home/babieson/public_html/wp-content/plugins/psn-pagespeed-ninja/public/class-pagespeedninja-public.php on line 263