Португалия: Синтра

От толкова много пътуване това лято, не ни остана време за писане! Лятото започна с нашето Португалско приключение, което повлече крак и се оказа, че за целия сезон аз и Явор сме били общо две седмици в София. Ето ни сега, малко преди да потеглим към Италия, и аз ще ви разкажа за първото ни дълго пътешествие в чужбина.

Ето че дойде и дългоочакваното Португалско приключение! Първо пътуване със самолет за малките Явор и Бела, първото ни пътуване заедно със Силвето и Ники, градската атмосфера на Лисабон, една седмица на тропическия остров Мадейра и за край няколко дена на плажната ивица, близо до най-западната точка на Европа. Само ще ви спомена как се решихме на това пътуване – на нас много ни се ходеше в Португалия за рождения ми ден, а случайно разбрах, че и на дружката Силвето плановете за рождения ден били такива. А още по-случайно се оказа, че сме родени през 10 дни и какво повече да го мислим, набързо се организирахме.

Не сме правили много задълбочени проучвания, запазихме си самолетните билети и в последствие наредихме плана за местата, които да посетим. Навсякъде отсядахме в Airbnb места, тъй като ни беше много по-удобно от хотел или хостел с децата. Искахме пътуването да няма строг график и задължителни туристически забележителности, да го караме небрежно и по португалски.

Ето че и денят настъпи, и в 21 часа излетяхме от българска земя. След малко щуреене в самолета, Явор последва приятелката си Бела и заспа. Полетът е дълъг 3 ч. 30 мин. и дори и аз успях да дремна малко преди да пристигнем в Лисабон. Тъй като кърмих Явор, нямах никакви проблеми по време на полета, единственият път, когато той се разплака за кратко беше преди кацането, предполагам от налягането, защото още не сучеше. Пристигнахме късно и понеже уцелихме деня след голям лисабонски празник, метрото не работеше и си хванахме такси. Добре че, като ни видя с бебетата, служител на летището предреди опашката от чакащи за такси и ни намери ван, който да ни закара всички заедно до апартамента. Настанихме се в малка стара сграда с тясно, вито стълбище, а новият ни дом имаше голяма тераса с хубава гледка към центъра на Лисабон. 

Всяко семейство разполагаше с отделна спалня с баня и имахме един общ хол с кухня. Според мен това е идеалната опция за настаняване за две пътуващи семейства.

Първата нощ беше малко изморителна, тъй като децата се събудиха при пристигането на самолета в полунощ и след това заспаха много късно, а Явор и доста трудно.

На следващата сутрин по план се запътихме към Синтра – малък исторически град в близост до Лисабон. Бяхме избрали да го разгледаме в петък, тъй като е популярна дестинация и през уикенда имаше още повече туристи. Стигнахме пеша до гарата Rosso и като се наредихме на огромната опашка за билети с изненада забелязахме, че има означение за предимство на хората с малки деца. Решихме да отидем в началото на опашката и да се възползваме и никой не възрази. За щастие, през цялото пътуване ни даваха предимство на подобни места и почти никъде не липсваха означителните табели, които да напомнят на хората. Пътуването до Синтра с влак трае около 40 мин. и понеже беше време за игра на децата, премина в търчане във влака и погледи от всички туристи наоколо. Един възрастен англичанин дори ме спря и с усмивка ми сподели незабравимата фраза – “Toddlers are the natural birth control”!

Посмяхме се, потичахме и стигнахме на гарата в Синтра, където се изсипа целият влак, пълен до горе с хора. След като слязохме, се почудихме малко дали да вървим пеша или да използваме Uber (в Португалия се използва много и е удобен вариант за предвижване), както ни бяха съветвали хостовете ни от Лисабон. Честно казано, не ни се качваше в кола, а и всички обичаме да ходим, така че тръгнахме на разходка към замъка Регалейра. Преди 5-6 години с Митко бяхме в Португалия за кратко и посетихме градината на замъка и спомените ни бяха изключително позитивни, затова решихме да отидем отново там с новата компания и децата.

Вече беше време за обяд и по пътя си харесахме едно ресторантче Incomum, което предлагаше няколко вида тристепенно обедно меню. Естествено, че няма да ходим гладни и жадни 😉 Храната беше вкусна, макар и солена (това е голям проблем в Португалия), успяхме да пием и по чаша вино, докато Бела спеше, а Явор се забавляваше сравнително кротко на детското столче. След обяда ни отне около половин час нагоре до двореца, но по пътя успяхме да разгледаме поне малко красивото градче.

Синтра е град, запазил историческия си дух, пълно е с дворци, красиви къщи и имения. Популярен е за еднодневно посещение от Лисабон, но всъщност това далеч не е достатъчно, за да му се насладиш. Когато посещавате мястото, трябва да имате предвид, че температурите са с няколко градуса по-ниски от тези в Лисабон, тъй като градчето е планинско и обрасло в растителност, намира се в Националния Парк Синтра. Има доста забележителности, които си заслужава да се посетят като известния замък Пеня, Мавританската крепост и двореца Монсерат, но ние за съжаление нямахме достатъчно време за повече от една.

Когато пристигнахме в градината на двореца, вече всички членове на компанията ни бяха будни. И тук започна забавното. Дворецът Регалейра представлява готическо имение от 19-ти век, чиято градина е една от най-красивите в Португалия. Известна е с мащабния си лабиринт, съставен от тунели и пещери, крепостни стени, обрасли алеи и мистичния кладенец, в който се смята, че са се правили ритуали. Обиколката из тази градина е удоволствие за малки и големи, а нашите човечета бяха склонни да открият всяка скрита алея и стълбище.

На едно малко площадче падна голяма гонитба, последва състезание по изкачване на стълби, малко снимки и кратко изгубване в подземните коридори. Посветихме следобеда си на градината, без да бързаме и с темпото на децата, а те бяха изключително щастливи да тичат по алеите. По пътя обратно към гарата, решихме да спрем за малко в едно симпатично кафене с ретро дизайн, което ни изненада и с голям набор от детски играчки. За съжаление нямахме много време да опитаме местните сладкиши и се задоволихме само с по едно капучино, което пихме във влака. Пътят обратно към Лисабон мина далеч по-спокойно, тъй като децата бяха изморени и се радваха на новото изживяване.

Пристигнахме обратно в Лисабон и по пътя към апартамента ни открихме био магазинче, което ни беше любимо за пазаруване в следващите няколко дни. За щастие, бащите на Явор и Бела са запалени кулинари и готвеха за нас почти всяка вечер.

Има много плюсове да пътуваш с друго семейство – децата си играят и са супер изморени преди всяко лягане, не скучаят и не ви търсят за игра, споделяте си готвенето, а след приспиването имате приятна компания за по питие.

В следващата част ще споделя за Лисабонското ни приключение, за състезанията с колички по павирани баири и типичното безгрижие на града. Очаквайте скоро!