Накъде

За месец в АВСТРАЛИЯ – приключение до края на света

Share this post

Австралия. Това няма да е история за отровни змии и гигантски гущери. Няма да прочетете съвети как да изтръсквате обувките си от паяци преди да ги обуете. Няма да ви кажа да си носите спрей против насекоми. Това ще е разказ за държавата-континент, такава, каквато ние я видяхме през миналия септември – повече западна и по-малко екзотична, повече зелена и плажна и по-малко пустинна, толкова “английска” и в същото време така очарователно неподправена и оригинална. Това ще е разказ за едно дълго пътуване, за двама уморени родители и едно неспящо дете, за кенгура, коали и питони, за китове и за бели папагали. За втората ни пролет на другия край на земното кълбо. За един “обикновен” и същевременно изцяло различен месец.

За мен Австралия беше няколкогодишна мечта (тези, които ме познават, знаят, че рядко използвам тази дума). Ако трябва да съм честна, дори не съм си представяла, че ще се осъществи, а че ще се случи буквално от днес за след два дни – съвсем. Лятото се говореше, че Тео има възможност за такова служебно пътуване и, за всеки случай, всички се снабдихме с визи, но реалната организация започна в един есенен понеделник, а в сряда вече се бяхме качили на самолета. В тези моменти съм благодарна, че сме опитни пътешественици и ми трябваха само няколко часа (в компанията на тодлър), за да обменя пари, да направя медицински застраховки, да купя някои допълнителни неща, да прегледам отново аптечката ни за пътуване и несесерите с дреболии и козметика, които винаги държа готови, за да може на следващия ден само да опаковаме спокойно багажа, да купим на Дари една сгъваема количка (вече беше започнала да ми отказва да я нося в раницата) и да се подготвим за пътуването.

Както споменах, за да посетите Австралия ви е необходима виза (за детето също). Туристическите визи са безплатни и апликациите се подават онлайн. Обръщам специално внимание, че за този тип виза (eVisitor) не се изисква плащане, тъй като при търсене в гугъл на първите места излизат посреднически сайтове, които предлагат да подадат бланката от ваше име срещу 100 долара. Това е официалният сайт на австралийската имиграционна служба, където е необходимо да си направите акаунт и да попълните необходимите форми. Самата виза се получава по имейл в рамките на 1-2 денонощия (тази на Дари стана готова след един час) стига да няма необходимост от допълнителна информация (мен ме тормозиха близо месец, но причината беше, че придружавам лице, което ще работи краткосрочно в Австралия, а там изискванията са сериозни).

Тъй като пътуването до крайната ни дестинация – Сидни, беше твърде дълго (до степен на мазохистично с малко дете, а и без него), предпочетохме да го разделим на две части, като и на отиване, и на връщане, направихме кратък 3-дневен престой в Сингапур, за да успеем да се аклиматизираме и да се справим по-лесно с часовата разлика. Как протича полетът до Сингапур може да прочетете подробно тук, тъй като, за щастие, не ни поднесе изненади.

За да стигнем от Сингапур до Сидни избрахме да летим с австралийските авиолинии Qantas, за които бях чувала все хубави отзиви. Полетът ни до там беше нощен с продължителност от 8 часа – бях сигурна, че ще е безпроблемен и, че Дари ще спи през цялото време. Уви! Отново ми беше преподаден най-ценният урок по време на майчинството ми – не можеш да предвидиш и контролираш всичко 😉 В началото нещата вървяха по план – Дария заспа навреме в раницата и най-вероятно щеше да продължи да спи и в самолета, ако на сингапурското летище проверката за сигурност не се осъществяваше на всеки гейт и полицейският служител не настоя да я събудя, за да я сканира отделно. Може да се досетите как й се отрази тази намеса… В самия самолет нещата отново не потръгнаха добре – ако трябва да съм честна, това беше най-зле оборудваният самолет, с който сме летели, храната беше оскъдна, студът – нетърпим, а екипажът (който беше на пенсионна възраст), макар и мил, беше изключително нетактичен и успяха да събудят Дария няколко пъти. В крайна сметка детето заспа малко преди да кацнем, а ние с Тео не мигнахме въобще.

И ако за отиването до Сидни бях относително спокойна, за полетът в обратната посока се притеснявах искрено, защото ни очакваха 8 часа и 35 минути дневно полетно време. С дете. Будно дете. Но явно съдба има, защото не само, че не усетихме кога мина времето, а на края Дари дори целуваше самолета за сбогуване! Бях се подготвила стабилно с нови за нея неща, като носех книжки за четене, за оцветяване, такава със стикери и с “магически” воден маркер, една малка кукличка, разни герданчета (все джунджурии, които знам, че обича). Най-голям успех имахме обаче с един пакет пластелин – тя за пръв път виждаше такова чудо и си играхме сумарно повече от час и половина. Стюардесите този път доста ни помогнаха, като се занимаваха с Дария и й подаряваха разни дребни неща (като четка за зъби, например).

Затова, моят съвет е – подгответе се колкото се може по-добре с интересни неща, но се опитайте да се “пуснете по течението” – с малко дете на път всичко може да се промени неочаквано. Гъвкавост – това е единственото решение. И не отказвайте чужда помощ – всеки желаещ да забавлява детето е добре дошъл – в крайна сметка работим за общото благо 🙂

Първите ни впечатления на австралийска земя не бяха твърде позитивни – летището беше пълен хаос! Стотици хора се блъскат във всички посоки, редят се на огромни опашки за митническата проверка, всеки разнася имиграционни формуляри и се чуди дали да отговори честно на въпроса дали със себе си носи кални обувки (!) или пакетче фъстъци, майки с бебета чакат по повече от половин час да си получат количките на гишето за извънгабаритни товари.. Въобще пълната противоположност на летището в Сингапур, където свири приятна музика, ходиш спокойно по мек килим, а количката те чака на вратата на самолета..
В Австралия има ограничителен режим за внасяне на всякакви плодове, семена, зърнени храни, месни и млечни продукти, затова, ако носите храна за детето си, нека задължително бъде в опаковка, не се колебайте да я декларирате във формуляра и имайте готовност да ви я конфискуват (макар че, най-вероятно няма да имате проблем – аз носех сурови барчета и плодови паучове, които показах на служителя и ме пуснаха да мина без проблем).

Липсата на организация не ми допадна, но самите австралийци моментално ми харесаха – виждане, което се затвърди следващите дни. Мога да ги опиша като нещо средно между американци и англичани, или като “по-искрени американци”. Добре изглеждащи, високи и със спортно телосложение, усмихнати и вежливи, но с приятното британско чувство за хумор. Друго което веднага ми хареса, е начинът им на говорене. Лично на мен, в английския език винаги ми са ми липсвали умалителните. Е, явно на австралийците също, защото са си измислили свой начин да си ги набавят – официално е прието повечето думи да се съкращават на половина, така че да звучат.. сладко 🙂 Няма да чуете някой местен да се нарече Australian – всички са Aussies, Breakfast e Breaky, Barbecue – Barbie, Cell phone – Celly, Christmas – Chrissie, Chocolate Biscuit – Choccy Biccy, Capuchino – Cap, Cabernet Sauvignon – Cab Sav, Laptop – Lappy и така нататък.  С една дума – ако искате да звучите като австралиец – не се хабете да изговаряте целите думи 😉

В крайна сметка, след повече от час, най-накрая успяхме да се измъкнем от имиграционните и още на летището побързахме да си купим тамошни предплатени сим-карти (на Vodafone) и карта за градския транспорт (Opal card). Последната е наложителна, ако искате да ползвате метрото, влакове, автобуси и фериботи от градската мрежа. В картата зареждате избрана стойност и я валидирате при всяко качване и слизане от  превозното средство. 

За да стигнем до центъра на града се качихме на Airport Train, който свързва летището с едно от основните пристанищаCircular Quay. Независимо, че бяхме умрели за сън, ентусиазмът ни да видим прословутата Опера в Сидни ни накара да забутаме спящата блажено в количката си Дария натам. Навън беше прекрасен, слънчев пролетен ден и ние се възползвахме от утринното спокойствие, за да се насладим на първата си австралийска закуска на открито. Седнахме в денонощния City Extra Restaurant, точно на пристанището, и хапнахме от страхотните им предложени (всички видове яйца са велики)! Вярно, оставихме близо 60 долара, но пък поне се съживихме след тежкото пътуване (тук е редно да спомена – по-добре от рано свикнете с цените. В цяла Австралия е скъпо, но Сидни оглавява класацията).

Към края на закуската ни Дари се събуди и решихме, че ще оставим куфарите си в едно помещение за багаж наблизо и се запътихме към прословутия символ на Сидни.

Оператата ни впечатли с нестандартния си и дори немислим за времето си дизайн, със своята красива фасада от малки бели плочки, които отразяваха като хиляди огледала слънчевите лъчи и спокойните води на пристанището, и не на последно място, с интересната си история – строена 14 години и надхвърлила първоначалния си бюджет точно толкова пъти. Операта в Сидни е забележително произведение на архитектурното изкуство, предизвикало не един скандал, като дори нейният първоначален архитект, датчанинът Йорн Уотсън, така и не се връща в Сидни, за да види творбата си завършена. Ако трябва да съм съвсем честна, представях си я някак по-голяма и внушителна, но определено беше впечатляваща. За жалост не успяхме да направим обиколка вътре в самата Опера, или да се качим на покрива й, заради малкия ни придружител, но следващите дни се насладихме на т.нар. Badu Gili, или в превод “водна светлина” – ежедневно светлинно и звуково шоу, което се прожектира върху една от фасадите на сградата. Състои се всяка вечер точно по залез слънце и в 9 вечерта. Препоръчвам ви да хването втората прожекция, за да бъде наистина тъмно и да успеете да видите картините в пълната им красота.

Разгледали най-популярната австралийска сграда, се отправихме (почти на автопилот от умора) към Кралската ботаническа градина, която се намира в непосредствена близост. Слънцето грееше силно, макар да беше все още преди обяд, и в целия парк имаше хора, насядали по тревата. Тогава на Тео му хрумна животоспасяващата идея двамата с него да поспим на смени на земята, докато другия си играе с детето. Обичайно бих се възпротивила на подобно предложение, но бях толкова изморена, че само кимнах, проснах се по гръб до количката на Дария и дори не помня как съм заспала за следващите 40 мин. (Kоето ми изигра леко лоша шега, защото слънцето се оказа достатъчно силно, че да изгоря на “скъсаните” си дънки). Смених Тео (който ми каза, че бил на косъм да върже Дария за него, защото не можел да си държи очите отворени), а след малко приспах и нея под едно дръвче. “Поне нейният режим е нормален”, мислех си в този момент.

И така, в спане по парковете, първият ни ден на австралийска земя почти измина. Взехме си обратно багажа и се качихме на такси, което да ни заведе до бизнес района, в който щяхме да отседнем, за да сме близо до клиента, при който идваше Теодор. Тук имахме неприятна изненада. Не носехме наше столче и, както обикновено, се готвех да сложа Дария в раницата, за да се вози поне вързана за мен. Шофьорът обаче категорично отказа, тъй като било забранено по закон и се страхуваше да не му наложат глоба. Проверих набързо в интернет информацията и се оказа прав – според тамошното законодателство, деца над 12 месеца, пътуващи в такси, ако не разполагат със специално столче, се возят седнали на седалката и използват автомобилните колани. За колите под наем или тези за споделено пътуване обаче важат общите правила – всички деца до 4-годишна възраст трябва да се возят в специален стол, а тези до 7-годишна – в стол или с бустер подложка. Така че, колкото и да не ми се искаше, Дария се возеше абсолютно необезопасена близо половин час по нещо като магистрала.

Настанихме се в апарт хотел от веригата Adina Apartaments Sydney, които горещо препоръчвам. Имат 8 локации на различни места в Сидни, а условията, особено когато пътувате с дете, са наистина чудесни. Апартаментите разполагат с всички домакински уреди (готварска печка, хладилник с фризер, миялна, пералня и сушилня), така че не ни липсваше нито едно домашно удобство, но имахме бонус – някой да чисти всеки ден вместо нас. Цените за нощувка също са много приемливи, особено за 4* хотел. Като цяло, откакто пътуваме с дете, предпочитаме да сме отседнали някъде, където има опция да си приготвяме сами храна. А когато става въпрос за град като Сидни, където нормалната цена за основно ядене от обедното меню в ресторант е около 26 долара (и дори нямаш гаранция, че детето ще го яде), собствената кухнята си е направо задължителна.

Разопаковахме набързо багажа си и се заехме да проучим предградието Norwest, което щеше да е наш дом следващия месец. Ориентирахме се бързо, защото вече бях разгледала подробно околността чрез Гугъл мапс, който работи доста добре в Сидни (с малки изключения по огромните многолентови булеварди, където няколко пъти ни заблуди). Навън беше едва 17:00 часа, но слънцето вече беше залязло, което ме обнадежди, че на Дари скоро щеше да й се доспи. Напазарувахме набързо в огромния супермаркет Coles (най-добрата верига магазини за храна, които намерихме в Сидни) и се прибрахме в хотела.

Към 20:00 часа всички си легнахме изморени с надеждата да спим до следващата сутрин. Уви – останах си само с представите. Дария се събуди след един час заредена с нови сили и очевидно не изпитваща никакво желание за сън. Ужасът, наречен jet lag ни беше споходил, колкото и да си мислех, че с малко повече смятане няма да имаме проблем с часовата разлика. Очевидно, колкото по-голямо е детето (тогава тя беше на 1г. и 9 месеца), толкова повече му влияят дългите пътувания и резките промените в часовите зони. Тъй като на следващата сутрин Тео беше на работа, се наложи аз да стана с нея. Тялото ми спеше, но някак си съм успяла да я занимавам следващите пет часа, защото към 2 часа през нощта успях най-накрая да я приспя отново. Бях наясно, че проблемът с часовата разлика няма да изчезне от раз, затова се настроих психически за следващите няколко дни. Реших, че ще се опитам да премествам с час-час и половина момента й на заспиване вечер, за да може за няколко дни нещата да влязат в някаки разумни норми. Първия ден я оставих да спи колкото пожелае, като тя се събуди към 2 след обяд, а докато излезем навън, слънцето вече се криеше зад хоризонта. Следващите дни я будех все по-рано и така, за 4 дни, успяхме да влезем в обичайния си режим. Съветът ми, ако и вие изпаднете в такава ситуация, е: 1. да сте търпеливи, 2. да не очаквате нещата да се наредят от само себе си, а да се опитате вие да промените часовете на събуждане и заспиване на детето, и 3. да спите. Когато спи детето. (Бооже как го мразех този съвет едно време! )

Първата ни седмица се изниза бързо, като постепенно дори си изградихме нещо като рутина – Тео беше на работа през деня, ние с Дария се разождахме, хранихме патиците и гигантските риби в прекрасното езеро в близост до хотела, ходихме на плуване за мама и бебе, пазарувахме – въобще, живяхме като местните 🙂 Макар да се чувствах щастлива от делничния ни живот, с нетърпение очаквах уикендите, защото исках да опозная повече австралийската столица, а това беше единственото ни “туристическо” време.

Прогнозата за уикенда предвещаваше слънце, затова си направихме план да посетим известния Bondi beach и една от зоологическите градини в Сидни – Taronga Zoo. Тъй като хотелът ни беше далеч от центъра на града, решихме да си вземем кола под наем. Ако вие сте отседнали в централната част, моят съвет е да не си причинявате това приключение. Трафикът през деня в Сидни е ненормален – в делнична сутрин ни отне повече от два часа да изминем разстояние, което вечер пътувахме за 30 минути, а паркирането, освен, че се случва основно на платени паркинги, е изключително скъпо – на места достигаше до 80 долара на ден, а като намерихме “промоция” за 30, се чувствахме като най-големите късметлии. Ако все пак искате да посети някоя забележителност в околностите – по-добре вземете кола само за деня, за да си спестите разправиите 🙂 )

За да може този път Дари да се вози безопасно (и легално) трябваше да се снабдим със столче за кола.  Тук подходихме по-креативно. Беше ми направило впечатление, че Фейсбук постоянно ми предлага обяви за продажби в района ни на всевъзможни вещи на символични цени. Така, по идея на Тео, потърсих дали някой не предлага столче за кола и само след няколко часа вече бяхме горди собственици на чудесен екземпляр и то за скромните 20 долара (което на практика щеше да бъде цената ни за наем само за 1 ден). Така че имайте го предвид – австралийците, по английски модел, обичат често да си правят “гаражни разпродажби” и да разчистват ненужните си вещи за почти без пари 🙂

Но да се върнем на Bondi beach. Намиращ се само на 8 километра от центъра на града, това е един от най-красивите плажове около Сидни с огромна плажна ивица, покрита със ситен бял пясък. Ние прекарахме почти целия си ден в плажни игри, а Теодор дори имаше желание да поплува в Тихия океан. (За моя радост бързо-бързо се върна обратно, тъй като водата беше ужасно студена). Ако трябва да съм честна, дори и да беше с нормална температура, аз не бих вляза да плувам – смята се, че на обезопасените охраняеми плажове, рискът е минимален, но докато ние бяхме в Австралия имаше две нападения от бели акули (за щастие без фатални последици), и двете случили се съвсем на плиткото (при едното ухапано беше дете, което си е играло с баща си във водата). Така че – не мерси, ще си плувам в нашите морета, където няма огромни акули и отровни медузи. Бонди предлага и прекрасен вариант за крайбрежна разходка – популярната Bondi to Coogee Coastal Walk. Дългата няколко километра пътека е изключително живописна и предлага страхотни морски гледки, докато минавате под издълбаните скали. Имайте предвид, че придвижването с количка не е много удобно, тъй като често има стъпала. Ако се разхождате в слънчев ден, препоръчвам да си вземете шапки или дори чадър, тъй като сянка няма, а става много горещо.

На следващия ден се запътихме към известната Taronga Zoo, за която предварително си бяхме купили билети онлайн. До самата зоологическа градина се стига с 15-минутно плаване с ферибот (ние си купихме комбиниран билет за вход и превоз),  което е страхотна възможност да направите морски снимки на Операта и на един от другите символи на Синди – Harbour Bridge.

Тук е мястото да ви подсетя, че пролетното време в Сидни се мени скорострелно заради ветровете, които идват от океана. Затова винаги проверявайте прогнозата непосредствено преди да излезете – за да не се окажете като мен облечени с най-тънката си лятна рокля на 15 градуса с леден вятър (за щастие грееше слънце, та поне на снимките не изглеждам толкова неадекватно). Единственото ми успокоение беше, че за Дария имам достатъчно дрехи за всички възможни температури, така че стиснах зъби (за да не изпаднат от тракане) и продължихме с разходката. Самата зоологическа градина е хубава, но не е нещо извънредно. Навярно и на повечето животни им беше студено, защото, за жалост, голяма част от тях се бяха скрили във вътрешните помещения, недостъпни за посетители. Успяхме обаче да видим от съвсем малко разстояние няколко коали, като дори повечето от тях бяха будни (което си е късмет, предвид, че коалата спи през около 20 часа от денонощието). Дария наистина ги хареса и до ден днешен храни топли чувства към една малка плюшена коала, с която се сдобихме там. Любопитен факт е че, колкото и примамливи за гушкане да изглеждат тези животинки, всъщност галенето им е разрешено само в три австралийски щата. Забраната е от гледна точка на хорската сигурност, тъй като често пренасят хламидия.. (но пък да пипате питони няма никакъв проблем – Дария даже се възползва няколко дни по-късно 🙂 ). Запознахме се съвсем отблизо и с няколко кенгура, които за наша изненада дори не бяха оградени по някакъв начин от посетителите и се излежаваха буквално на една крачка от нас.

През следващата седмица, докато Тео беше на работа, двете с Дари посетихме по женски и друга зоологическа градина, този път в сърцето на града, на Darling Harbour – Wild Life Sydney Zoo. Зоопаркът е малък и от “затворен” тип, което го прави идеален за разходка и забавление през дъждовен (или пък много горещ) ден. Нямаше много посетители и Дари спокойно тичаше по коридорите и “комуникираше” с животните, залепена за стъклата, които ни разделяха от тях. Най-много време прекарахме пред жилището на един австралийски двуутробен представител на име вомбат (wombat), който изглежда страшно миловиден и прилича на еднометров хамстер 🙂 Успяхме да видим отблизо и друго типично австралийски животно – тасманийския дявол, който, за мой ужас, тичаше в кръг, захапал умряла мишка (Дари обаче явно не се впечатли от “закона на джунглата” в действие и искрено се забавляваше да наблюдава животинчето). Зоопаркът предлага чудесна възможност за интеракция наживо с някои от животните, като ние слушахме беседата на тема “влечуги” и Дария имаше възможност да погали истински гущер и малък питон, за който дълго време разказваше ентусиазирано :“Каката даде Дария пипа зм’аа”!

Друго подходящо забавление за деца е аквариумът Sea Life Sydney Aquarium, който се намира точно до зоологическата градина. Тъй като е популярен сред туристите и местните, препоръчвам ви да го посетите през делничен ден, ако имате тази възможност. Макар че не беше най-чистият аквариум, който съм виждала, предлага богато разнообразие от морски обитатели и Дари беше във възторг, че вижда толкова много от любимите й “Ибки!”

За да направите разходката си в тази част от Сидни истински празник за децата, горещо ви препоръчвам да посетите най-страхотната детска площадка, която съм виждала и на която ние попаднахме съвсем случайно. Намира се в Darling Quarter и предлага разнообразни забавления за малки и пораснали деца (а защо не и за родителите, които под претекст, че придружават детето, могат също да се спускат по гигантската пързалка). Ако денят е топъл, задължително вземете бански и кърпа за детето, за да може щастливо да се намокри в “образователните фонтани” и да научи емпирично как работят помпите за вода и как може да отклони поточе от пътя му. Тук слагам линк към всички забавления, които предлага паркът, тъй като Дария, която беше изпаднала в екстаз, не ми даде голяма възможност да направя снимки 🙂

За последната си събота в Австралия избрахме да посетим природния парк Blue Mountains. Намира се на 50 км от Сидни и предлага чудесна възможност за еднодневна разходка на открито. Природата е красива и живописна, а горите носят някак “българско” усещане. Ще имате възможност да изберете между лежерни разходки по няколко леки “екопътеки” до различни природни обекти или пък, ако сте запалени планинари, да направите по-сериозен няколко часов преход. Ние не бяхме подготвени за втория вариант, затова поехме по популярните туристическите маршрути.

По време на разходката често имаше панорамни площадки и спирахме да се насладим на красивата природа и причудливите скални образувания. Колкото и познато да ни изглеждаха планините, с изненада установихме, че покрай нас често прелитат огромни бели птици. Опитахме се да ги снимаме без особен успех, но в края на деня, малко преди да си тръгнем, намерихме една детска площадка в близост до малък футболен стадион. За наше учудване целият беше зает от прекрасните бели птици, които чак сега разбрахме, че са папагали какаду!  Оказа се, че са се заселили преди няколко години в природния парк и към днешна дата вече наброяват няколко стотици!

За последния си свободен ден в Сидни си бяхме оставили най-вълнуващото преживяванеWhale watching cruise (Круиз с наблюдение на китове). В Сидни, миграцията на китовете е между май и октомври (с пикове последната седмица на Юни и първата на Юли), така че, ако сте там в този период на годината, задължително си подарете това приключение! Тъй като аз съм пословична с морската си болест, предварително взех мерки – купих си от аптеката хапчета против гадене (тъй като кърмя, заложих на природен вариант, който на практика се оказа таблетки от стрит на прах джинджифил), направих си силна джинджифилова отвара, която пиех преди плаването и закусих много леко. При избора на круиз заложихме на най-големия кораб, тъй като там вълните не са така осезаеми. Също така предпочетохме да се возим на палубата, за да усещам вятъра и да се освежавам. Минусът на този вариант е, че горе духа изключително силно и става доста студено, затова не забравяйте да си вземете яке с вас. Освен това, ако детето ви настоява да обикаля само, не е най-безопасният вариант, тъй като дупките между перилата са големи.

Когато се качихме на кораба, Дари спеше в раницата, но се разбуди и започна да иска да суче отново. Знаех, че не е добра идея, но все пак й дадох. За жалост, явно и на нея й прилошава при плаване, защото повърна малко два пъти (макар и да не показваше физически дискомфорт). За вбъдеще ще знам, че и тя има нужда от джинджифилов чай преди такова пътуване.

Самият круиз продължи около 2 часа и половина, през които поне 1 час наблюдавахме животните. Беше наистина незабравимо изживяване! До кораба ни често плуваха делфини, а, когато влязохме по-навътре, видяхме няколко двойки китове мама и бебе, които плуваха спокойно, и един страхотен мъжки кит, който явно истински се наслаждаваше на вниманието, което получава, защото ни изнесе цяло представление от подскоци и премятания във въздуха! Усещането да плаваш толкова близо до това величествено животно е наистина спиращо дъха и не е за изпускане!

Това беше един незабравим начин да приключим нашето Австралийско приключение. Австралия остави у мен едно топло и усмихнато чувство и непременно искам да се върнем там някой ден. А може би дори да поживеем, кой знае? Неизвестното ме вълнува и вдъхновява – а вас? 🙂

Author: Биляна

Здравейте! Казвам се Биляна и съм майка на една прекрасна малка пътешественичка на име Дария. По професия съм юрист, а по зодията – Козирог, което ме прави безсилна пред желанието ми във всичко да има план, система и ред – със сигурност ще го усетите в разказите ми. За скромните си 2 г. и половина месеца, Дария е посетила 14 държави на 3 континента (някои повече от веднъж), летяла е над 30 пъти със самолет, пропътувала е хиляди километри с кола, плавала е с ферибот, возила се е на най-бързите влакове, но най-важното: откривала е света в прегръдката на своите щастливи родители. С историите си искам да ви покажа, че животът не спира с появата на детето. Че да пътуваш е възможно. И приятно. И удовлетворяващо. Искам да ви споделя личния си опит, за да ви направя по-подготвени и спокойни да опитате. Затова, прочетете. И се вдъхновете за своето пътешествие!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Related stories

Доломити: От подножието на връх Мармолада до крайбрежието на Хърватия

%d bloggers like this: