“Червената шапчица” е една от “новите” стари витошки хижи, които си имат млади ентусиазирани управители и привличат все повече семейства в планината – за кратък излет и игра на поляната, работа на открито, или, както направихме ние – за няколко нощувки сред природата под ширналото се звездно небе, заобиколени от шумолящи брезови и борови дръвчета и изкушаващи малинови храсти.
Тук ни посрещнаха топло и усмихнато и се чувствахме добре дошли – факт, който отбелязвам с известно облекчение, предвид противоречивите коментари в интернет, заради които тръгнах с известен скептицизъм към хижата. (*Не се запознахме със съдържателя Петър, но благодарим на Нено, Дани и готвачите Стефан и Ангел за гостоприемството) 🙂
Като бивш почивен дом на композиторите, хижата още пази пияното, на чиито клавиши Дора Драганова е създала любимото “Чело коте книжки”, а хижарите щедро го отстъпват на ръчичките на малките посетители само срещу обещание да внимават.
Артистичният дух на “Червената шапчица” се усеща още по пътеката към хижата – до тук не се стига изцяло с кола (автомобилите се паркират на малък паркинг нагоре по пътя след Златните мостове), а по кратка, но стръмна пътечка, прекосяваща малко поточе и водеща до някогашни неравни стъпала. Преходът не е предизвикателен, но ако сте с детска количка – със сигурност ще трябва да я носите, ако решите да я вземете с вас.
Веднъж изкачили стръмнината, пред вас ще се покаже голяма зелена поляна, която само чака някой да играе на гоненица и фризби.
Вдясно, на сянка под дърветата ще намерите дървени маси с пейки, опънати хамаци и самоделни люлки за децата. Вляво – 1-2 шатри с маси, които често стават място за семейно празнество на открито.
В горната част на поляната ще видите и хижата – неголяма, на два етажа, разполага със столова на приземния етаж, два санитарни възела (в съвсем прилично състояние – хигиената, разбира се, зависи и от посетителите), а на втория етаж – с четири спални помещения. Цената на нощувките е 25 лв.
Ние спахме в най-малката стая (с леглото тип “спалня”), но пък пияното беше при нас и щастието на Дари компенсираше известното неудобство от липсата на пространство и стресът, който ми докара посред нощ един гризач, който явно си живееше там и беше дошъл да ме научи да не държа вещи по пода, когато съм в гората..
Другите стаи са: 1) още една двойна, но с две единични легла, които могат да се съединят, 2) тройна – с едно единично легло и друго на два етажа и 3) тройна – с две единични легла, които се доближават, един матрак на земята и опция за допълнително походно легло (за следващ път бих избрала да спим в тази стая – най-просторна е и има тераска с гледка към поляната – за жалост, само на нея нямам снимка).
Храната не е обичайната “хижарска кухня”, на която сме свикнали. Освен скарата (кюфтета и кебапчета, на цена 2 лв.) и пържените каротофки (овкусени с билки, 4 лв. порцията), тук сервират крем супа от червена леща с арабски подправки – (4 лв.), таратор с чушки и мента, добри бургери (12 лв.) – след 12 часа и при наличност, два вида крафт бира, (5 лв.), сок (домашен от бъз и бутилиран, 2 лв), а за финал – кафе и великолепно брауни (6 лв.). Чаят е безплатен, а водата е от чешмата – на Витоша сме все пак 🙂
За закуска има каквото приготви готвачът – ние хапнахме кускус и солен кекс. Ако ви се яде нещо друго – носете си. (На мен лично много ми липсваше някаква салата). Обръщам внимание, че кухнята работи до към 19 часа и, ако сте тръгнали натам след работа – най-добре се обадете, за да попитате има ли нещо за хапване.
Хижата предлага и добър стабилен интернет, което я прави предпочитано място за работа на прохлада през делничните дни за не малко хора.
А ако не ви се налага да работите – пътеките за разходка наоколо са многобройни и само чакат някой да ги опознае 🙂 Весело изкарване!
