Красивата австрийска столица няма нужда от представяне – величественият имперски град, разположен от двете страни на река Дунав, е символ на класа, аристократизъм и непреходен стил. Неустоимо привлечени от идеята да се разходим във Виена точно преди Коледа, с Тео и Дари подготвихме по една раница за ръчен багаж и се запътихме към града, станал дом на творчеството на Бетовен, Моцарт и Фройд.
Въпреки изобилието от културни възможности, които предоставя градът, компанията на 2-годишно дете, което няма никакво желание да обикаля музеи и да слуша опера, направи посещението им за нас крайно непрепоръчително. Дария е във възраст, в която има нужда от повече време, прекарано в свободни или организирани игри и, за жалост, културният туризъм не попада в графата с подходящи забавления. Но ако вие сте на път с малко бебе или вече пораснало дете, не пропускайте да се насладите на вековното изкуство, което сякаш извира от всяко кътче на този вдъхновяващ град. Личните ми наблюдения са, че колкото по-малко е детето, толкова е по-лесно за родителите да спазват ритъма си от преди появата на бебето, особено, ако майката кърми и не трябва да мислят за храната му.
Нашето зимно пътуване беше посветено основно на многобройните коледни базари, които те изпълват с празнично настроение, и на вариантите за забавления за малки деца, които предлага Виена, защото искахме всички членове на семейството да бъдат щастливи и да усетят магията на наближаващия празник.
За да стигнем до Виена от София, летяхме с Austrian airlines, които се оказа, че предлагат най-изгодния полет в момента, когато резервирахме (в края на октомври). Другите опции бяха полет с България Еър, който обаче излизаше двойно по-скъпо, и полет с нискотарифните Wizz Air. При тях цената беше съвсем малко по-ниска от тази на австрийските авиолинии, но уловката е, че полетът всъщност е до Братислава, а не до Виена. Двете столици са разположени на малко над 60 км една от друга и разстоянието се преодолява за около час, така че, ако намерите наистина изгоден полет с тази авиокомпания, моят съвет е да се възползвате, като си направите кратък престой в столицата на Словакия – чувала съм, че и тя има какво да предложи на туристите с малки деца.
Самият полет е кратък и много ранен – излетяхме от София в 7:20 сутринта и, явно хванахме попътния вятър, защото стигнахме във Виена само за час и десет минути. И на отиване, и на връщане Дари спа през цялото време. Вече имам чувството, че самолетите й действат успокоително, защото в момента, в който стъпихме на борда, тя заяви на всеослушанието, че “Дария ‘пинка само’ета!” и още преди да излетим доволно се беше сгушила в мен и дремеше. На връщане сценарият се повтори дословно, като дори неспокойното бебче на задния ред, не успя да смути съня ѝ (което навярно се дължеше отчасти на силния шум в кабината – този път летяхме с един наистина малък витлов самолет, в който “белият шум” по-скоро напомняше на разгневен рояк пчели.)
За да се стигне от международното летище до центъра на града, има няколко варианта. Най-бързият е City Airport Train (CAT) , който ще ви откара само за 16 минути, но и цената му е най-висока – 12 евро на човек в посока или 21 евро за двупосочен билет (детето пътува безплатно). Ако сте поне двама възрастни и пътувате с повече багаж, ви препоръчвам да хванете такси или Uber, тъй като цената ще ви излезе почти същата – 25-30 евро (с риска да попаднете в задръстване обаче). Други варианти с повече прекачвания са влак Schnellbahn S7 – само 3.90 евро, като цената включва по два билета на човек – за зоните до и във Виена, който ще ви закара до метрото, и автобусите от Vienna Airport Lines (VAL) срещу 8 евро/човек. Ние се възползвахме от първите две опции – на пристигане, тъй като все още беше много рано и не бързахме заникъде, се качихме на директния влак до центъра, от където, след като се разходихме и закусихме, хванахме метро до мястото, където щяхме да отседнем. За да стигнем до летището в деня на прибирането ни, предпочетохме Uber, тъй като беше много рано сутринта и вариантът да се прекачваме на три превозни средства не ни беше нито финансово, нито времеви изгоден.
В самия град се придвижвахме основно с метрото и няколко влакове от градската мрежа. Купихме си седмични карти за пътуване срещу 17 евро на човек, които се оказаха много добро решение, защото излизат изгодно и не се налагаше всеки път да мислим за билети. Забелязахме, че виенското метро изглежда като “мечтата за гратисчията” – никъде няма бариери на влизане или излизане и се очаква хората сами да валидират билетите си на машинките пред входа на всяка спирка. Също така, за шестте дни, които бяхме там, нито веднъж не видяхме контрольор в градския транспорт. Предполагам, че глобите за нередовни пътници са солени, но, лично за мен, този начин на организация на транспорта, говори единствено за високата култура и манталитета на местните, и бях впечатлена. Не съм пътувала често на север и, навярно, и на други места е така – споделете ми, ако и вие имате подобни впечатления от други държави. 🙂
За настаняването ни във Виена отново избрахме AirBnb апартамент. Както съм казвала и преди, за мен възможността да мога да готвя на място, когато пътуваме с дете, е от голямо значение. А и винаги е хубаво, когато разполагаш с малко повече пространство от обичайната хотелска стая.
Температурите през зимата са ниски, а усещането за студ се засилва от смразяващия вятър, който е чест гостенин. Както баща ми обича да казва обаче – “няма лошо време, има неподходящо облекло”. И тримата бяхме с апрески и почти не си свалихме шапките от главите. За Дария установихме, че ни е най-удобно да е облечена в непромокаем космонавт, за да може спокойно да играе в натрупалия сняг (не знам как не му измръзнаха ръцете на това дете да прави снежни топки!). За да ви уверя, че наистина е студено, искам да отбележа, че Дари сама пожела да я носим в ергономичната раница (въпреки, че от месеци не ми разрешава) и първите дни, в момента, в който излезем навън, повтаряше с жално гласче “Мамо, кога топло? Кога?” 🙂
В интернет открих страхотна Интерактивна карта на Виена, която предлага информация за абсолютно всичко – през забележителности, трафик, публичен транспорт, до аптеки, лечебни заведения и супермаркети, та чак до публични тоалетни, асансьори и разбира се – детски площадки. Тъй като я намерих, чак в края на престоя ни, не успяхме да се възползваме реално от нея, но мисля, че би била полезна на всеки посетител на града.
Не си бяхме направили предварителни планове как да прекараме петте си дни в австрийската столица – знаехме само, че искаме спокоен график, без излишно бързане и с достатъчно време за почивка – от опит знаем, че това е най-подходящият сценарий за щастливо пътуване с малко дете (или поне с нашето).
Акцент на всяка една от вечерите ни беше по един коледен базар, където успявахме да намерим забавления както за нас (в лицето на вкусна храна и чаша греяно вино), така и за Дария. Колкото и да си приличат, всеки един от базарите носи собствен чар и уникалност, и предлага различни коледни занимания за посетителите.
Първата вечер посетихме този на Rathausplatz – на площада пред кметството, което само по себе си е великолепно и представлява разкошна сграда от 19-ти век в нео-готически стил. Базарът е внушителен с размерите си и, навярно заради съботния ден, беше препълнен, въпреки студеното време. Разполага с голяма ледена пързалка за по-опитните кънкьори и детска такава за начинаещи ентусиасти, навършили 3-годишна възраст. Дария се повози на въртележка в оформения кът за деца и успя да се добере до страхотния ми ябълков щрудел (обичам тази дума!). За Тео пък най-голямо щастие представляваха печените наденички в хлебче, които безуспешно търсеше и следващите вечери, като недоволстваше, че съм го довела на “вегетариански коледни базари” и се заканваше, че догодина ще сме в Германия, където поне ценят месото! Тук е мястото да спомена, че, ако пътувате във Виена (не само по Коледа), не трябва да бъдете твърде строги към себе си: има толкова много сладкиши, които чакат да бъдат опитани! Винаги съм смятала, че половината от удоволствието от пътуването се крие в хубавата храна, а Виена е царството на емблематични торти като “Сахер”, “Моцарт”, “Естерхази” и на още десетки изкушаващи печива. А ако горните ви звучат твърде “захарно”, наградете се поне с един традиционен ябълков щрудел – той си е направо здравословен 🙂 
За да откриете коледния базар пред Schönbrunn Palace, не ви е необходима дори карта, а само добро обоняние – сладкият аромат на прясно изпечени гофрети и палачинки е запленяващ и ни привлече веднага. Базарът е просторен и е украсен от красива няколкометрова елха, пред която спряхме, за да послушаме коледния концерт на открито, а Дария даже потанцува с една възрастна двойка. Аз опитах портокаловия пунш, който обаче беше твърде сладък за вкуса ми и следващите вечери залагах на греяното вино. Интересното е, че на всички базари напитките се сервират в порцеланови чаши, за които се заплаща депозит от 3 евро. Идеята е страхотна, защото, освен че не се използва еднократна посуда, може да си запазиш чашката като сувенир, ако решиш да не я върнеш. А и усещането да пиеш от истинска чаша е далеч по-приятно.
Може би най-стилният коледен базар във Виена е този на Karlsplatz – освен, че е прекрасно осветен от красива коледна украса, базарът е на био тематика, като всички храни и напитки, които се предлагат са с органичен произход, а на занаятчийските къщички може да откриете само най-висок клас ръчно направени изделия. И тук има детски сектор с въртележка и обособено дворче, в което децата могат да хранят няколко живи овчици. На Дари най-много й хареса, че настилката на по-голямата част беше от слама и тичаше въодушевено по “мекото”, за да събира пръчици.
Базарът на Stephansplatz не е много впечатляващ, но пък е прекрасна възможност за кратка спирка, ако сте в района по друг повод. Ние съчетахме посещението му с качване до камбанарията на катедралата Свети Стефан – една от емблемите на Виена, която, освен красивата си архитектура, предлага и чудесна гледка от птичи поглед над града. Разходката по пешеходните улици в близост е истинка наслада, тъй като коледните светлини действително са приказни – изумително е как са успели да запазят усещането за стил, без натрапена кичозност.
В тази централна зона са и двете заведения за хапване, които искам да ви препоръчам. За закуска или обяд бяхме приятно изненадани от Health Kitchen, които ни впечатлиха с разнообразието от здравословни предложения в менюто си, уникалният си изпечен на място хляб и милото обслужване. За вечеря, ако и вие като нас държите да опитате известният виенски шницел, няма по-добро място от Reinthaler’s Beisl. Отидохме там по препоръка на наша позната, която живее от дълги години във Виена. Мястото е съвсем традиционно, атмосферата е оживена и уютна, а храната – вкусна и в големи порции. Това е от онзи тип ресторанти, в които, ако няма място, просто ще те настанят “по домашному” до някой друг посетител. Така ние седнахме до очарователна възрастна двойка виенчани, които ни казаха, че това е единственото заведение в центъра, което и местните посещават. След няколко минути към нас се присъедини и едно момиче – красива стюардеса от Япония, която пътуваше сама за коледната си ваканция, и така, нашата “интернационална маса от всички възрасти” хапна и пийна заедно, говорейки си непринудено. Осъзнавам, че това изживяване може би няма да е по вкуса на всеки, но ние с Тео обожаваме да завързваме нови познанства по този начин и бяхме очаровани от заведението.
За краткия си престой във Виена, установихме, че австрийската столица е идеално място за почивка с деца от всички възрасти. Има толкова много неща за правене, че бяхме изправени пред наистина тежък избор коя от възможностите да си оставим за някое следващо посещение. В крайна сметка преценихме, че детският музей ZOOM Kindermuseum, наистина изглежда вълнуващо, но Дари ще го оцени повече след 1-2 години.
Посетихме обаче зоологическата градина и аквариумът, а на закрито прекарахме по няколко забавни часа в две страхотни детски кафенета, които ми препоръча една моя виртуална приятелка (Благодаря, Елена!)
Зоопаркът Tiergarten Schönbrunn се намира в градините на известния дворец Schönbrunn и работи целогодишно. Стори ни се приятен за зимно посещение, тъй като по-голямата част от животните са в отделни тематични “къщички” и ходенето в студа е силно ограничено. Клетки с решетки, разбира се, няма, и животните с в среда, максимално близка до естествената им. Ние прекарахме най-много време до басейна на пингвините, тъй като за пръв път виждахме толкова много от тези сладури и то толкова близо до нас.
Аквариумът Haus des Meeres, на практика не е точно “аквариум”. Освен голямо разнообразие от морски обитатели, има различни насекоми и паяци, както и множество влечуги (включително крокодил и гигантски змии, които са голямата страст на Дария). Самата експозиция е интересно оформена във височина – животните са разположение на 8 етажа, а на 9тия има панорамна площадка, която обаче е с отделен вход. Посещението на аквариума може да се съчетае с малко игра на открито, тъй като точно до сградата има добре изглеждаща детска площадка. А пък ако татковците доброволстват да поиграят с децата, наблизо има и голяма търговска улица.. В крайна сметка, “и мама е хора” 🙂
За финал искам да ви споделя за двете “детски кафенета”, които посетихме. Mini&Me e очарователно местенце, което няма как да не се хареса на цялото семейство. Светло, просторно, топло и уютно – в този детски център е помислено за всичко. Има зона за “тиха игра”, пълна с книжки, играчки, няколко кухни и магазинче, зона за “активност”, където децата могат да се люлеят на люлки, да се спускат по пързалка и да се катерят по големия дървен “кораб” и масички, на които родителите могат спокойно да седнат и да си побъбрят.. Хареса ми, че играчките и съоръженията бяха основно дървени, а обзавеждането беше стилно и минималистично. Надникнах и в зоната за повиване, която също беше чудесно оборудвана. Входът за три часа струва 5 евро на човек, като включва и безплатна консумация на топли напитки и дребни сладки.
В Lauserpause за жалост не можах да присъствам лично, тъй като ме повали не особено приятен стомашен вирус, но Тео и Дария бяха изкарали много добре. Срещу вход от 6 евро за едно дете и свободна консумация на напитки за родителите, децата могат да играят без ограничение в престоя. Разполага с два етажа, надуваем замък и други по-сложни катерушки, които са подходящи за малко по-големи деца (3+ години). Родители могат да седнат на масички в зоните за игра и, ако са истински късметлии, само да наблюдават действието. (Ние обаче все още не сме на този етап – види ли ме седнала, Дария дотичва викайки “Хайде, мамоо! Ръка!” и от мен се очаква да се отзова на секундата).
Цялостното ми впечатление от пътуването е, че Виена е чудесна дестинация за почивка с малки деца, независимо от сезона. Красива, спокойна, уредена, с големи паркове и предлагаща разнообразни занимания за децата – със сигурност ще се върнем отново, за да видим с какво ще ни зарадва и през летния сезон.
А ако все още не сте го направили – харесайте страничката ни във Фейсбук!
