Места / Накъде

Хижа Добрила

Share this post

“Мамо, кога пак ще ходим на планина?” ме попита Ида една вечер, докато я слагах да спи. С идването на есента, напредването на втората ми бременност и тръгването на Ида на детска градина се бяхме задържали в София повече от обичайно. Последните години през октомври бяхме свикнали да се радваме на циганско лято и бяхме неприятно изненадани от студеното и дъждовно време тази година. Прогнозата за първия уикенд на ноември обаче беще обещаваща и се заехме да измислим някой лесен преход с преспиване. Така по идея на приятели се озовахме на хижа Добрила в Стара Планина.

Хижа Добрила се намира в Централния балкан, на около 1800 м. надморска височина и близо до нея минава маршрута Ком-Емине. До хижата се стига много лесно от град Сопот благодарение на седалковия лифт, който работи целогодишно. Бонус за всички почитатели на сладоледа – от няколко години лифтът се стопанисва от собствениците на любимите ни джелатерии Gelato&Latte и на долната станция може да се похапнат от техните вкусотии. Към комплекса летните месеци работи и открит плувен басейн, който не сме имали възможност да изпробваме, но със сигурност бихме посетили при възможност. Мястото е много популярно и за любителите на парапланеризма – при подходящи условия ще видите поне няколко кръжащи в небето или кацащи на голямата ливада парапланера. Лифтът е с две седалки и е доста бърз, а персоналът е много услужлив – виждайки че сте с малко дете, ще спрат за момент движението, за да се качите. Информация за работното време и цените на лифта ще намерите тук.

Гледката към есенния Балкан от лифта

ПРЕХОДА ДО ХИЖА ДОБРИЛА: Към момента на посещението ни (ноември 2021 г.), лифтът работеше само до междинна станция заради предстоящ ремонт. Преходът от нея до хижата е около 3.5 км и е подходящ дори за хора без особен опит в планината. В началото има няколко по-стръмни изкачвания, които признавам, че малко затрудниха осеммесечния ми бременен корем, но в действителност се минават бързо. Неприятно е, че пътят през първата половина е изровен и прашен, но пък гледките наоколо са много красиви. Пътеката е маркирана и няма къде да се отклоните – единствено наближавайки крайната станция на лифта има вариант да минете точно покрай нея или да хванете отсечката за зимния маршрут (маркирана с колове на зимна маркировка), но и двете ще ви отведат на едно и също място. След крайната станция маршрутът навлиза в гора, пътят става съвсем полегат и много приятен. Преходът е достатъчно лек и приятен, за да си направите и дневна разходка с обяд на хижата и да се слезете с лифта същия ден.

ХИЖА ДОБРИЛА: Хижата предлага добри условия за настаняване с малки деца – електрифицирана е, има топла вода, осигурена храна и детска площадка + огромна поляна за тичане и игра. Тези условия в комбинация с лесната достъпност, я правят много популярна, така че задължително направете резервация, ако смятате да я посетите. Възможностите за настаняване са няколко, ние избрахме малка самостоятелна стая с отделна баня, която ни струваше 85 лв. (с включена закуска). Стаята беше чиста и комфортна като за една вечер, но за по-дълъг престой бих разгледала другите опции. Преди 2 години Нели бяха отсядали в голяма двойна стая, в която имаше опция дори за отделна бебешка кошара.

Хижата се състои от няколко отделни постройки, а в момента се строи и нова такава. Храненето става в централната сграда, а храната е обичайната хижарска (супи, скара, няколко салати). Много ни хареса маринованата кладница, препоръчвам да я опитате. Има и голяма дървена веранда с маси навън, където можете да се храните или да си почивате, но имайте предвид, че перилата не са обезопасени за бебета.

На хижата няма добро покритие на мобилните мрежи, но пък има Wi Fi, и то доста добър, така че е напълно подходяща локация за дистанционна работа 🙂

На хижата имаше още доста деца, така че Ида веднага си намери компания и си прекара доста добре. Голямата детска площадка определено е чудесен бонус 🙂

Ние пристигнахме късния следобед, а на следващия ден към 11,30 ч. потеглихме от хижата. Филип, заедно с приятелите ни Боги и Галя се качиха до връх Амбарица (Левски), а ние с Ида слязохме обратно към лифта и ги чакахме на долната станция, ядейки сладолед. Ако решите да планирате по-дълъг преход в района, можете да разгледате и околните хижи – Дерменка и Амбарица.

Author: Вики

Запален планинар, колоездач и скиор, обичам да прекарвам времето си в планината и зиме, и лете. Харесвам хубавата храна и вино и обожавам да пия качествено кафе! Обичам книгите и музиката, както и да пътувам със семейството си. Майка съм на красиво момиченце на име Ида.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

  +  46  =  51

Related stories