“В Китай? Ама с бебето ли?!” – ако събирах по един юан всеки път, когато чувах тази реплика преди да заминем, навярно щяхме да си покрием поне самолетните билети! Уви! Не се сетих навреме! В действителност преживяването не беше толкова страшно (макар, признавам си, и аз да имах своите притеснения, дължащи се основно на незнанието какво точно ме очаква). За първи път щяхме да посетим Азия, а за Дария (1г. 3м. по това време) това щеше да бъде първият й интерконтинентален полет. Освен това не отивахме просто на почивка, а съпругът ми Теодор всъщност беше в командировка, така че щеше да се наложи аз и Дари да си намираме сами китайски забавления за бебе и мама.
Преди да тръгнем изчетох доста чуждестранни сайтове с надеждата да се подготвя поне малко за далечния свят, който ни очакваше. Почти не открих обаче информация на български език, а и малкото такава не беше актуална. Затова, ако и на вас ви предстои китайско преживяване, или просто искате да научите нещо ново, в настоящата статия ще се опитам да синтезирам по максимално полезен начин онова, с което се сблъскахме и което научихме за десетте дни, прекарани в Китай.
Визов режим: Българските граждани, които искат да посетят Китай, трябва предварително да се снабдят с китайска виза. Апликациите се подават само на хартиен носител в Консулския отдел на китайското посолство в град София (ето го и уебсайтът на посолството). Не е задължително да присъствате лично – всеки може да подаде и получи документите от ваше име (упълномощаването става със самата бланка). Съветът ми е спокойно да попълните апликационната форма във вкъщи, защото е дълга и в нея има доста подробности. Ако кандидатствате за турситическа виза за Китай, задължително се снабдете с извлечение от банковата си сметка (трябва да докажете, че имате поне по 100 $ за всеки ден от престоя си), двупосочни самолетни билети, хотелска резервация и туристическа застраховка, и чак тогава подайте заявление – иначе рискувате да сте се разходили напразно. Ако не отивате при частно лице, а просто на екскурзия, покана не ви е необходима. Ако ще преминавате само транзитно през Китай, но все пак искате да хвърлите едно око на Великата китайска стена, няма нужда да подавате документи за виза. От 2013 година в регулация е 72-часов безвизов транзитен престой, а от скоро в определени градове (като Шанхай и Пекин, например), българските граждани могат да се възползват от 144 часа безвизов престой. Повече информация и подробности можете да прочетете на английски на тук
Сигурност: Едно от първите неща, които проверяваме, когато пътуваме с малката, е нивото на сигурност в конкретната дестинация. Смело мога да заявя, че в Китай нямате причина за притеснение – навсякъде има камери за наблюдение (по улиците, метрото, сградите, такситата), често може да видите полицаи, багажът и хората са обект на проверка във всяка метростанция, а билети за транспорт и забележителности се купуват само срещу паспорт. Така че, стига да не решите да обикаляте по крайните квартали, може да бъдете спокойни, че престоят ви ще протече гладко.
Пътуването: Доста километри навъртяхме за тези десет дни. Престоят ни беше основно в градовете Пекин и Суджоу (град, близо до Шангхай), като се запознахме с турските авиолинии, две вътрешни китайски авиолинии, влак – стрела, пекинското метро и доста таксита (на рикша и лодка така и не се качихме – обичаме да си оставяме по нещо и за следващ път 🙂 Ето и разказът за самото пътуване:
Полетът с главно “П”:
Първата ни дестинация беше Пекин. От София избрахме да летим с Турските авиолинии, тъй като, освен че продължителността на полета е най-кратка (9 часа в посока Китай и 10 часа към България), предлагаха прекачване с малък (но не прекалено!) престой в Истанбул. Освен това храната е страхотна! А Дария получи като подарък дървени еко играчки 🙂
Полетът е нощен, благодарение на което Дари спа през цялото време. Е, не си представяйте, че си е легнала кротко и не е мръднала цяла нощ. Въртя се доста и я кърмих често, но в крайна сметка се събуди един час преди да кацнем, след като беше спала цели 10 часа! На връщане сценарият се повтори дословно, но тя спа доста по-спокойно (може би защото я бях сложила да легне върху краката ми, а на отиване се опитвах през половината време да я държа в ергономичната раница).
Основните ми съвети при дълго самолетно пътуване като това с проходило дете са:
- Изберете нощен полет, по възможност такъв, който не е много “разкъсан”. (Ако летите през Доха, например, тъкмо ще сте заспали в самолета след 5 часа полет и ще трябва да се прекачвате, с престой от близо 8 часа и да летите още 7. Не, мерси!)
- Помислете за храната на детето – авиокомпаниите обичайно предлагат пюренца за малките пътници, но не разчитайте само на тях. Ако кърмите, определено ще сте улеснени – поне няма да се чудите дали налягането в ушичките на бебето е изравнено 🙂
- Подгответе си забавления – Ние носехме книжки и различни малки нови предмети, които Дари да разучава, но хиляди пъти благодарих на предвидливостта си да сваля няколко снимки на кученца и котки на телефона си и три детски песнички. По принцип вкъщи тя не гледа клипчета, но в случая преценихме, че целта оправдава средствата и мога отговорно да заявя, че не съжалявам за решението си;
- Помислете внимателно при избора на места в самолета. Самолетите, които изпълняват дълги полети, обичайно имат следното разположение на местата на ред: ABC DEG HJK. Ето един трик за избор на места в самолета, когато си с бебе: резервират се места D и G – така има голяма възможност мястото по средата да остане незаето и да може да завоювате и третата седалка, а ако ли не – просто ще се смените с другия пътник (всеки би искал да седи до пътеката, а не по средата). Въпреки това, обаче, ще имате предимството да се “прескачате” само с партньора си, ако се налага да ставате от мястото си, без да се съобразявате с непознатия човек. Схемата работи и за трите места отстрани на самолета, без обаче да може да се възползвате от втория бонус, ако се окаже, че мястото все пак е заето. Друг популярен избор на места при пътуване с бебе са bulkhead seats (местата, които се намират в средата на самолета). Плюсът им е, че предлагат по-голямо пространство за краката, тъй като пред тях няма друг ред със седалки. Освен това, ако сте заявили и има налично бебешко легълце, то се закача на стената пред тези места. Негативите за мен обаче са повече от плюсовете – това са местата зад тоалетните и потокът от хора е доста голям; всеки който е решил да се разтъпче, в един момент се озовава там, тъй като това е най-просторната част от самолета; масичките и телевизорите се вадят отстрани на седалката и през цялото време срещу вас свети големият телевизор в самолета… Като цяло не е най-усамотеното място за бебешки сън 😉
Вътрешните полети
Тук изведнъж стана забавно. Трябваше да летим с China Eastern от Пекин до Шангхай, а от там с влак да пътуваме до Суджоу, където беше хотелът ни. Тъй като по някаква причина не успяхме да се чекираме онлайн, отидохме на летището 3 часа преди полета ни – и добре че го направихме! Оказа се, че служебният билет на Тео е резервиран с номера на стария му паспорт и съответно от авиокомпанията отказваха да го качат на борда. Номерът на паспорта можел да бъде сменен само от агенцията, която го е запазвала, а тя за жалост се намира на другия край на земното кълбо и в момента спеше нощен сън. И както става по филмите, полетът (макар да има по близо 20 полета на ден от Пекин до Шангхай) беше изцяло зает! Следващият възможен беше след 3 полета, чак в 10 часа вечерта. Но нямаше какво да правим – с големи мъки и много ръкомахане (защото служителите не говореха почти английски), успяхме да сменим моя билет за по късния полет и да купим на Теодор нови билети.
Заради промяната на полета обаче, изгоряха и вече купените ни билети за влака до Суджоу, а тъй като щяхме да кацнем в 1 часа през нощта в Шангхай, други влакове нямаше. Наложи се да импровизираме и след около половин час търсене в интернет, се спрях на една компания, организираща трансфери, която ми се стори сравнително безопасна. (Ако и на вас ви потрябва трансфер от летището в Шангхай, смело може да я изполвате, проверена е: http://www.shanghai-taxi.com.) Колата беше много комфортна, цената беше приемлива и има възможност за плащане с кредитна карта в самия автомобил.
След като бяхме уредили и тази подробност, ни оставаше само да чакаме да дойде време за полета. Хубавото беше, че заради късния час Дария заспа в раницата, така че отново пътувахме спокойно чак до Суджоу, където успях да я преместя успешно в леглото (в 3 часа през нощта).
И като си говорим за полети, ми се иска да кажа няколко думи за летищата в Китай. И в Пекин, и в Шангхай всичко е чудесно уредено и бих казала, че пътуването ни с малко дете беше наистина комфортно. Освен стаи за повиване има и т.нар. семейни тоалетни, които са по-големи по размер, за да могат да влязат всички членове на фамилията заедно. Снабдени са с нещо като бебешко столче, закачено за стената, в което можеш да оставиш детето, докато ти отидеш до тоалетната, без да се притесняваш, че ще овършее целия под. В тези тоалетни на практика почти къпехме Дария вечер, преобличахме се и бяхме спокойни, че детето ще заспи чисто. Друго удобство за пътуващите с малки деца е възможността на гишето за информация на летището да се заяви бебешка количка – ние не се възползвахме от тази опция, но ми се струва приятно улеснение, ако се опитвате да се придвижите бързо в компанията на тодлър.
Часовата разлика
Часовата разлика между София и Пекин е 5 часа, но не мисля, че някой от нас тримата е имал проблем. Основното ми притеснение беше свързано с Дария, тъй като кацахме в Пекин в 3 часа след обяд, а за нея това щеше да бъде сутрин, ако се беше събудила както обикновено след 11-12 часа нощен сън. Затова бях решила да я събудя с 2 часа по-рано от обикновено с надеждата, че ще спази същите интервали на сън и просто този ден щеше да заспи по-късно през нощта. За щастие дори не се наложи аз да я будя – тя сама се разсъни по план, като в последствие спа обеден сън в 6 след обяд и си легна окончателно към 11 вечерта. От следващия ден вече нямахме никакъв проблем и спеше по същото време, по което обичайно си ляга и в София.
Настаняването
Когато пътуваме, обичаме да се чувстваме и да живеем като местни хора, затова в 90% от случаите си наемаме апартамент чрез Airbnb. В Китай обаче решихме да подходим по друг начин. Според местното законодателство, всеки пребиваващ на територията на страната за повече от 24 часа е длъжен да се регистрира в районното полицейско управление. Ако човек е отседнал в хотел, последният има задължението да извърши регистрацията. Ако ли не, туристът сам трябва да се справи, а ако съдя от повечето обяви в Airbnb, местните отказват съдействие в тази насока. Затова решихме да си спестим разправиите и този път да подходим конвенционално.
Езикът
Ако говорите китайски, няма да имате никакъв проблем! За жалост обаче не мога да кажа същото за английския 🙂 Не ме разбирайте погрешно – естествено, че хората не са длъжни да говорят чужди езици. Обаче не е като да съм го изисквала от шофьор на рикша. Говоря ви за рецепцията в 4-звезден хотел. Или на летището. Не! Тук-таме успявахме да намерим служител, който горе-долу да говори английски, така че да се разберем. Но предизвикателството беше голямо. Затова, ако намерите англоговорящ китаец – дръжте се за него, безценен е! В този ред на мисли, постарайте се винаги да имате във вас името и адреса на хотела ви, написани с йероглифи – така поне има шанс някой таксиметров шофьор да ви закара на правилното място. Поне надписи на английски има навсякъде. Вярно, някои са по-оригинални (например влакчето между терминалите на летището беше наречено “people mover”), но все пак са достатъчно ясни, за да може човек да се ориентира.
Хората и отношението
Да пътуваш с бебе в азиатска държава, особено, ако е русокосо (не дай си, Боже – и синеоко!), е изключително забавно и позитивно преживяване. И у нас хората се радват на малките деца, но в Китай всичко е на съвсем друго ниво. Всеки втори човек се спираше, за да погали, щипне, пипне, дори целуне Дария! Телефоните се вадят за снимка толкова бързо, че дори и да искаш, нямаш време за реакция. Човек общо взето се чувства като филмова звезда след 10-тото селфи с непознати хора, които настояват да те прегърнат за снимка. Най-забавно беше в зоологическата градина в Пекин, когато Дария се опитваше просто да си поседне на един тротоар пред клетката на жирафа, но в това време тълпи от хора я наобиколиха, започнаха да я снимат и да се мъчат да подредят собствените си деца до нея. Дари се видя в чудо, тъй като не обича особено много някой да й навлиза в личното пространство, но като цяло смятам, че в един момент вниманието започна даже да й харесва. 🙂 В този ред на мисли, ако сте от майките, които не обичат да пипат и да снимат децата им, моят съвет е просто да изберете друга дестинация за пътуване, иначе рискувате да си развалите почивката.
Средствата за комуникация, интернет и мобилните приложения
Тук може да изживеете културен шок. Свиканали сте да ползвате Google? Facebook? Instagram? Gmail? WhatsApp? Viber? Ами, честито – ще си направите малка профилактика! Нито едно от посочените приложения не работи в Китай (последните три на теория трябваше да работят, но успях да ги ползвам само веднъж, като късметът ми не проработи отново). Естествено, липсата на Фейсбук не е кой знае какво, но, повярвайте ми, без търсачката на google, google maps и google translate нещата не са така розови. Затова ви препоръчам да си изтеглите офлайн преводач, както и апликацията MapsMe, която функционира добре в Китай. От търсачките, Yahoo работи, както и китайската Baidu. По отношение на телефонните разговори – роумингът е доста солен (над 5 лв./минута), затова ние предпочетохме да заложим на интернет комуникацията с роднини, а за да поддържаме връзка между нас и за да имаме мобилен интернет, си купихме местни SIM – карти. Направихме го още на летището – става бързо и не е скъпо, нужен ви е само паспорт. По принцип китайска предплатена SIM – карта може да си закупите дори по интернет (от Амазон, например) и да ви я доставят в хотела, но на мен ми се вижда като усложнение на нещата. Тук е мястото да спомена и едно страхотно приложение, наречено Roamer, с което можете да водите международни разговори само за 5 цента на минута. Трябва само да го активирате докато все още сте с вашата SIM – карта, а когато си купите новата, то прави автоматично връзка и може да провеждате разговори с близките си все едно говорите от личния си номер.
Ако пък се чудите какво средство за комуникация използват китайците, ще ви кажа. Нарича се WeChat и е наистина гениална апликация. Събира в едно всяко едно от горните приложение, като с него можеш дори да пазаруваш, да плащаш в заведения, да си купуваш билети за градския транспорт и т.н. като само сканираш баркода на продукта. За да го ползва някой обаче, е необходимо да бъде “одобрен” от потребител, който е регистриран преди поне 6 месеца. Така че ако нямате приятели в Китай и в хотела не искат да помогнат, ви остава да се мъчите по традиционния начин. 🙂
Транспорт и трафик
Тъй като в Китай българските или международните свидетелства за управление на МПС не се признават, а и да не беше тази подробност – никому не препоръчвам да шофира там, ви остава опцията да се придвижвате с градски транспорт. Не използвахме автобусите им, но се повозихме на такси, метро и влак – стрела, затова ето малко информация за всяко едно от тях:
Такситата са удобен и изгоден вариант за придвижване. В различните градове цените варират, но първоначалната такса е около 12-15 юана (около 3-4 лева), а цената на километър е 1.80-2.30 юана (40-60 стотинки). Колкото и далеч да пътувахме, не сме дали повече от 10-12 лева, което го направи предпочитан от нас метод за транспортиране. Минусът естествено е, че бебешко столче няма, а по-често на задната седалка дори липсват колани, но се наложи да поемем този риск, като Дария се возеше гушната в раницата. Редно е да отбележа също така, че има и мошеници – на два пъти ни предложиха да ни закарат за 5 пъти по-висока цена от реална. Не се качвайте в такива коли, а за да избегнете възможността за измама, помолете персонала в хотела да ви повика такси (тъкмо ще обясни на шофьора на китайски до къде искате да стигнете).
Ако все пак ви се налага да пътувате в час пик, по-добрата ви опция би била метрото, което е чудесно уредено. Надписи на английски има навсякъде, а в самата мотриса спирките се оповестяват и на двата езика, светят стрелкички, мигат точки, въобще – трудно би било да се заблуди човек, който поне веднъж се е возил на метро. Билетите са евтини (3 юана, което е по-малко от 1 лев), купуват се от машини или на каса. Влакове има на всяка минута (буквално!), поради което метрото не е твърде претъпкано. Въпреки това обаче, свободни седалки няма, а те явно не са свикнали да отстъпват място на майките с деца, така че с Дари си се возихме основно прави. В Пекин има специална метро – линия до летището, която е най-бързият начин да се стигне до там. Малко по-скъпа е (25 юана), и свързва центъра с терминали 2 и 3. (Ако и вие като нас си сгрешите терминала, да знаете, че има и безплатно автобусче, което ги свързва и е на всеки 10 минути).
И на последно място: влакът – стрела. Самото возене не е нищо необичайно. Но когато имаш 30 минути до потеглянето на влака и се озовеш на гара, която освен, че е огромна, е организирана по абсолютно непонятен начин, и не можеш да намериш някой, когото да помолиш за помощ… е, тогава става весело! Вечерта преди пътуването от Суджоу до Шангхай си купихме билети за влака – стрела онлайн. В инструкцията пишеше, че хартиеният билет просто трябва да се вземе от гарата и толкоз, като ние предполагахме, че ще е както на повечето гари – или ще има машина, или специално гише. Слязохме от таксито пред един от входовете на гарата, минахме през поредната проверка на багаж (в Китай това се случва постоянно – на всяка метространция има лента за проверка на багажа и се минава през метален детектор) и започнахме да търсим от къде да получим хартиените си билети. Ще ви спестя подробностите, но около 15 минути тичахме по двата етажа на гарата, докато най-накрая един човек не ни каза, че трябва да излезем отвън и да отидем на гишето, на което се продават билети. Изпълняваме ние заръката, излизаме отвън и пред нас се появява огромна опашка от хора, които чакат да влязат в гарата. Те обаче очевидно вече имат билети, тъй като не си ги купуват от тази будка, а само ги сканират. Хукваме да търсим къде в крайна сметка се продават билетите и след няколко минути стигаме до въпросния офис, където има двойно по-голяма опашка дори от първата. А ние имаме 6 минути до влака! И ако го изпуснем, има голям шанс да се наложи да купуваме нови самолетни билети и до Пекин! И тук жокерът “Имам-бебе-и-мога-да-гледам-много-жално” влиза в действие. Грабнах паспортите, номера на резервацията и няколко банкноти, предредих цялата опашка и просто връчих на жената зад гишето всичко с надеждата да разбере какво искам (и тя не говореше английски). Слава Богу, разбра ме! Грабнахме билетите и хукнахме в обратната посока към първата гигантска опашка от хора. А! Забравих да ви спомена, че там имаше метални ограждения. Е, срам не срам, предредихме пак всички, като се наложи аз да прескоча оградата с бебето върху мен, а Тео да прехвърли и куфара (добре че поне не пътуваме с много багаж 😀 ). Влязохме най-накрая вътре, минахме отново през проверка на багажа (от който се наложи да извадим едно малко ножче, за да го снимат заедно с паспортите и билетите ни) и благополучно успяхме да се наредим на перона 2 минути преди да дойде влакът! Така че, ако и вие планирате пътуване с влак в Китай, отидете на гарата поне 1 час по-рано от предвиденото и запомнете – независимо дали имате купен билет или не, редът е: гишето за билети, вход с проверка на багаж, преминаване с билетите към перона.
За финал на тази част от разказа искам да кажа две думи за трафика там. Или по-точно една дума: Хаос! За мен е абсолютно непонятно как няма катастрофа на всеки две минути! В Сравнение с Лондон, например, трафикът не изглежда толкова тежък, но тези хора карат като луди и очевидно не притежават никакво чувство за самосъхранение! Освен това пешеходецът там явно се намира на дъното на хранителната верига, тъй като, освен че дори на зелен светофар и пешеходна пътека е застрашен от две страни от прелитащи коли, не може да се почувства в безопасност дори на тротоара! Защото там най-необезпокоявано се движат скутери, и то често безшумни, тъй като се електрически. Въобще е някакъв кошмар – много да се пазите като кръстосвате пътищата! Пазете се, когато пресичате с бебе в Китай!
Водата и храната
Чешмяната вода не е безопасна за пиене преди преваряване, но в хотелите обичайно има електрически кани. Навсякъде може да си купите бутилирана вода, а на летището има и специални машини, от които може да си налеете гореща или студена вода. Преди да заминем бях чела съвети да не се използва чешмяна вода дори за миене на зъби или на плодове/зеленчуци, но да си призная, не бяхме толкова стриктни и за щастие не сме имали дискомфорт (първият път забравих, след това видях, че нищо ми няма, и продължих). Ако сте в заведение и искате да си поръчате вода, задължително уточнете, че искате бутилка – иначе ще ви сервират чаша с вода (обичайно топла), за чийто произход не може да сте съвсем сигурни, макар навярно да е безопасна.
Що се отнася за храната – това беше единственият ни проблем по отношение на Дария. Слава Богу, още я кърмя, така че не оставаше гладна, но ако не беше това, щяхме да се видим в приключение. В Пекин традиционно всичко е люто, а онова, което не беше, тя не желаеше да яде. На закуска в хотела се опитвах да й приготвя нещо познато, като овесени ядки с кисело мляко (което там навсякъде е подсладено), но тя за жалост (или за моя гордост) отказваше. В крайна сметка оцеляваше на ориз и супа с нудли, които се забавляваше да засмуква, диня и банани. Не особено разнообразно меню, но какво да се прави. Ако пътуваме втори път до там, смятам да й приготвя бурканчета с храна от вкъщи, които да внеса. Според митническия им режим не е разрешно, но планирам да поема риска – най-много да ми ги вземат. Ако не, поне детето ще има какво да яде. Ако вашето дете пие адаптирано мляко, имайте предвид, че има ограничение на вноса му – не повече от две кутии. Съветите по форумите обаче са като моя по-горе: вземете колкото ви е необходимо и по всяка вероятност няма да имате проблем.
Еднократни пелени и лекарства
Слагам ги в една графа, защото ни се наложи да купуваме и двете неща в един ден. Пелените там очевидно не се продават в аптеките и нормалните магазини, а само в специализирани детски такива. Ние успяхме да намерим в един мол, където ни насочиха към огромен детски магазин, в който намерихме дори Pampers (предполагах, че ще имат само местни марки). А за лекарствата – тъй като Дари без да иска счупи шишенцето с Панадол, което си носехме, искахме да си купим негова алтернатива, за да имаме в нас за всеки случай. В аптеките има основно билки и лекарства по китайската традиционна медицина, но с малко помощ успяхме да намерим това, което търсехме – в Китай се използва друго название – Tylenol, но да знаете, че по листовка е абсолютно идентично с Панадола. Тук е мястото да ви подсетя, че при всяко пътуване с дете е хубаво предварително да сте направили проверка на най-близките медицински центрове, а ако сте в Китай, да сте си снимали и названията им, изписани с йероглифи.
Забележителностите
Тук ще бъда най-кратка, тъй като информация за това има в изобилие навсякъде. За жалост голяма част от тях биха отегчители малките пътешественици, но винаги може да съчетаете туристическия обект с разходка до някой парк, така че на всички членове от семейството да им е приятно. Препоръчвам ви Chaoyang park (Sun park) – голям и зелен, с езеро, в което може да покарате лодка. Ще ви дам няколко съвета само по отношение на посещението на Великата китайска стена. В близост до Пекин има няколко секции от Стената, които са най-добре запазени. Най-популярна и най-близко до града е тази при Badaling, но ние предпочетохме да отидем до малко по-отдалечената (на около 80 км) секция в близост до Mutianyu. Основната причина е, че има по-малко туристи и е напълно реставрирана, поради което е по-подходяща за разходка с деца. Освен това предлага забавна опция за слизане от хълма, за онези, които не искат да използват отново лифта. Нарича се тобоган и представлява стоманен улей, по който се спускаш с нещо като пластмасова шейна. Скоростта се регулира ръчно от всеки човек и можеш да се пуснеш и доста бавничкo, както аз предпочетох, или да усетиш вятъра в косите си, както направиха Тео и Дария. Единственият минус на посещението ни до Китайската стена е, че трябваше да се включим към организирана екскурзия, тъй като нямаше как да стигнем сами до там. За щастие Дари спа почти през целия път на отиване, но на връщане трябваше да се мъчим да я забавляваме близо 2 часа в микробуса, което не беше толкова приятно. Но жертвата все пак си заслужаваше 🙂
За нас това беше една по-различна почивка. Благодарна съм за всеки миг, прекаран там, дори (или може би най-вече) за трудностите – те ни сплотяват като семейство и ни показват колко добър екип сме, когато се изправим пред предизвикателствa. Но преди всичко съм благодарна, че имахме възможността да пътуваме тримата. Убедена съм, че макар Дари след години да не помни какво е правила и къде е била, също е успяла да научи нови неща и да се зареди с нови емоции. А за нас с Тео няма по-голямо щастие от това да виждаме смеха в очите й, когато смело крачи напред и открива света.
A ако искате да следите разказите и за другите ни пътешествия – харесайте ни във Фейсбук!
