Вярвам, че в живота на всички ни се редуват периоди на щастие, когато общуваме с много хора, върви ни и се чувстваме добре в кожата си, и такива, в които ни се струва, че всички гадории са се изсипали на главата ни наведнъж. Не очаквахме, че мечтаното ни повторно пътуване до Япония ще се превърне във второто, но съдбата този път ни изненада неприятно. Този пост не цели да ви откаже да пътувате, а да покаже, че не всяко пътуване е само усмивките, които виждате на снимките, че понякога нещата просто се объркват, и това не зависи от нас самите.
Преди 6 години с Митко за първи път посетихме Страната на изгряващото слънце, като подарък от всички гости на сватбата ни и сбъднахме мечта, която и той, и аз имахме поотделно. В този период аз правех суши и бях много зарибена по тяхната култура и кухня, а той се опитваше да си направи развъдник за японски шарани кои. Беше нещо като второто ни сватбено пътешествие, 21 дни с по една раница на гърба, хиляди километри, изминати с влак и културни изживявания, които не могат да се опишат!
Тогава си казахме, че отново ще се върнем в Япония и ето, че идеята се възроди, когато предната зима заговорихме къде бихме искали да пътуваме идните месеци. Искахме да бъде екзотично, аз исках да бъде морска дестинация, а мъжът ми – културна и задължително кулинарна такава. Минахме през Тайланд, Виетнам, Мароко и накрая се сетихме, че можем да посетим отново Япония, само че в тропическата й част – Окинава. Гледали сме много снимки от островите и бяхме чували само хубави разкази, затова когато намерихме и сравнително добри оферти, вече не се колебаехме. Планът беше няколко нощувки в Токио, самолет до Окинава, където да останем 2 седмици, и след това обратно към Токио и България. Направих маршрута така, че да не натоварваме Явор, да има време да свикне с часовата разлика, да пътуваме по малко и да прекарваме повече време на едно място. Миналогодишното пътуване в Португалия с приятелско семейство се получи супер по този начин и затова реших да действам на сигурно. Но не си представях точно колко неща щяха да се объркат.
Взехме си билети с Коледната промоция на Turkish Airlines и горещо ви препоръчвам да пазарувате самолетни билети между Коледа и Нова Година – възползвайте се, ако някой иска да ви направи подарък. И в двете посоки, дългите ни полети Истанбул-Токио и Токио-Истанбул бяха през нощта (което е много важно за пътуващите с деца), а цената беше същата като тази на евтина авиолиния като руските Aeroflot, на които нямам доверие и имаха прекачване с много дълъг престой. А промоционалната цена на Turkish Airlines за двупосочен билет от София до Токио беше само 686 евро! От Токио до Наха, Окинава щяхме да пътуваме с австралийската нискобюджетна авиолиния Jetstar. Полетът трае 2,5 часа, а цената с включен 7+10 кг. багаж, беше 190 долара на човек (включително и детето). И междувременно най-добрият ни приятел Мимака реши да се включи към компанията, което беше супер, защото сме пътували заедно и преди, а и Явор страшно много се разбира с него и са близки. Тъй като Япония е може би най-безопасното място в света, и има толкова много неща, които биха впечатлили един тодлър, смятахме, че пътуването ни ще бъде напълно безпроблемно!
Месец и половина преди заминаването ни, когато вече бях направила маршрута, набелязала повечето от забележителностите и запазила повечето от airbnb апартаментите, неочаквано разбрахме, че българите нямат право да шофират в Япония. За да си наемеш кола в държавата трябва да имаш International driving permit, издаден по Женевската конвенция от 1949 г, която България е подписала, но не да издава книжки по нея. Дотогава не ни се беше налагало да наемема кола в толкова далечна държава и не си представях, че нямаме право да караме във всички държави по света. Съюзът на българските автомобилисти опитвали да направят нещо по въпроса от няколко години, но от Посолството на Япония не ме обнадеждиха, че това ще се случи скоро. Трябваше спешно да реагираме и променим по-голямата част от пътуването си. В основния остров на Окинава е трудно да се обикаля без кола, тъй като няма жп транспорт, единственият вариант беше пътуване с автобус и са необходими минимум 1-2 часа до дестинация, което с дете не ми се стори много подходящо. Тъкмо си бяхме резервирали апартамент в Наха и божествена горска къща в източната част на остров Окинава, която нямаше никакъв друг достъп освен с кола.
Тогава седнах и прерових “целия интернет”, за да направя нов план, който да разреди пътуванията, като отсядаме на няколко места, но в близост до повече туристически обекти. Отказах резервациите, които бях направила и загубихме service tax от airbnb. Реших, че за да се насладим на плажа и океана, най-добре е да посетим някой от малките острови, намиращи се около главния остров Окинава. Там нямаше да имаме нужда от кола, тъй като те са малки и всичко е на най-много 20 минути от теб. Грабна ме остров Дзамами (Zamami), който е известен с шнорхелинга и красивите си два плажа. Видях, че има малко центърче, където има задоволителен брой заведения, къщи за гости и малки хотелчета, които обаче бяха резервирани почти напълно. Прекарах доста време, за да намеря най-добрия остров и най-добрата оферта, но цените бяха високи, а условията за настаняване доста базови, да не кажа мизерни. В Япония стая за 6-8 човека, които спят един до друг на татами (традиционна японска постелка, на която се спи на земята), е нещо съвсем нормално, но мисълта да спим четиримата накуп не ни допадаше. След известно търсене ми изскочи малко хотелче в Дзамами с добри отзиви в Booking и реших да го запазя, въпреки високата цена. Имахме отделни стаи, самостоятелна тоалетна и обща баня, което ми се стори съвсем добре. И така, скалъпихме нов план, нагласихме се психически, че ще обикаляме малко повече и всичко беше ок, докато не дойде време да пътуваме.
В деня преди полета Митко хвана вирус и направи всичко по силите си да се оправи, за да няма температура по време на полета. Първата част до Истанбул мина доста добре – Явор не заспа от вълнение, кефеше се на самолета, дадохме му да гледа от детските филмчета на екрана, и всички се вълнувахме, че вече летим към мечтаната Япония, въпреки неприятностите. Когато стигнахме на чисто новото Истанбулско летище, бяхме възхитени от неговата големина и бляскавост.
На пръв поглед летището изглежда супер модерно и впечатляващо, но като се вгледаш забелязваш как всичко е направено доста повърхностно и евтино, дори в момента на пристигането ни, около полунощ, продължаваха да къртят и строят, а в някои части на летището вече имаше плочки и тоалетни, които се разпадаха, въпреки че са направени преди по-малко от година. Разходихме се из магазинната част, която е направена красиво като стар турски пазар и е пълна със сувенири и лъскави магазини. След доста обикаляне из хипер осветените коридори на летището в търсене на място, където да седнем, Явор заспа в новата му количка Ergobaby, която купихме на промоция от Рошаво, точно преди да заминем. Но мъжът ми избърза с отпускането му в легнало положение и той се събуди сред народа и светлините и се разрева здраво. Седнахме, за да го успокоя и тогава усетих, че имаше температура… Аз също не се чувствах добре, главата много ме цепеше и се чувствах много замаяна, та след време установих, че аз също имам температура. Митко и Мимака хапнаха по нещо набързо и се насочихме към полета, когато Митко забеляза, че му излиза много бързо сърбящ обрив по цялото тяло.
Тъкмо се качвахме в самолета, Явор беше гушнат в ергономичната раница и успя да заспи. Последваха два отвратителни часа, когато се настанявахме, излитахме, издигахме, храниха ни и какво ли още не, докато не загасят осветлението в самолета, това стана около 3:30. И двамата с Явор ни тресеше температурата, като той спеше в мен и когато най-после се опитах да го преместя на седалката му, се появи турболенция и от друсането той повърна, за щастие само веднъж! Вече бях изключително притеснена, тъй като в себе си не носех никакви лекарства и въпреки че по принцип не му даваме температуропонижаващи, се надявах екипажът да е снабден с такова лекарство за деца. В тази връзка, добра идея е да си носите мини аптечка в ръчния багаж на дълъг полет. Бях много изморена, умирах от жега и бях с Явор в ръце в продължение на 11 часа, колкото трае полета. Дори не пиех вода, защото не исках да ми се доходи до тоалетната, докато той спеше в мен. А през това време Митко изгаряше от обрива, който предполагахме, че се появи, след като яде някаква закуска на летището. Не знам колко дълги ми се сториха тези 11 часа, но когато Явор се събуди 2 часа преди да стигнем и вече му се виждаше края, бях на седмото небе!
Тук е моментът да напомня колко са важни медицинските застраховки по време на път!
Лошото е, че заради часовата разлика, излетяхме в 1.30ч. през нощта, а пристигнахме в 19.30ч. местно японско време, бяхме пропуснали целия ден и трябваше да се адаптираме бързо и да си лягаме. За нас това не беше проблем, тъй като ние почти не бяхме спали по време на полета, но се притеснявах за Явор, който беше с температура и беше спал около 10-11 часа. Когато пристигнахме на летището започнахме да търсим медицинска помощ, тъй като състоянието на мъжа ми започна да се влошава. Трябваше да отидем до другия терминал и затова решихме да се насочваме към града, където Митко и нашия приятел да потърсят спешно отделение.
Най-бързият начин да стигнеш от летище Narita до Токио е скоростния влак Skyliner на компанията KEISEI. Ако закупите билета си предварително, извън територията на Япония, цената за еднопосочно пътуване ще бъде около 20 долара, а продължителността e около 35-45 минути. Местата се запазени и се взимат от гишето им в терминала, на който пристигате. Във влака има wi-fi. Нашата спирка беше гарата Ueno, близо до която се намираше апартаментът от airbnb, който бях наела. Качихме се за една спирка на метрото, защото имахме много багаж и пристигнахме на станция Inaricho, където започнахме да търсим адреса по описанието на хоста ни. Планувахме да си купим карта за интернет, но нямахме време да си харесаме на летището, което е по-разумния вариант. Можете да си запазите такава предварително и да си я вземете от летището. Ако нямате интернет можете да практикувате следното: когато имате wi-fi (на летището има безплатен) зареждате адресът, до който трябва да стигнете, след което ползвате GPS функцията в google offline, за да ви ориентира къде точно сте на картата спрямо търсения адрес.
Намерихме квартирата, която беше очаквано малка, но колкото и да го очаквате, размерите на японските жилища винаги ще ви изненадат! Въпреки че идваме тук за втори път, след като влязохме в апартамента започнах да се чудя как ще издържим няколко дена там. Бяхме наели двустайно жилище с кухня, общо около 35-40 квадрата, а двете стаи се деляха от хартиена стена. Това се оказа доста голям проблем, тъй като всеки шум през нощта се чуваше все едно сме в една и съща стая. Освен това, първият ни апартамент под наем в Япония беше дори мръсен, което по принцип не е типично за тях. Митко и Мимака веднага се насочиха към близката болница със спешно, там нищо не стана и се насочили към друго място с такси, което им е струвало около 40 долара в двете посоки! За щастие на второто място лекарите са реагирали бързо и адекватно и обривът му изчезна почти веднага след приетото хапче. Оказа се, че е получил остра уртикария, а вероятната причина е стресът, храната и т.н. Тъй като случаят е спешен, трябваше да си заплати услугата и след като се прибрахме изисквахме парите от застрахователите.
Явор беше болен и спа непрекъснато през следващата нощ и първите няколко дена не успя да усети нищо от часовата разлика.
Тъй като ми беше жал, го оставях да спи, докогато му се спи и не се стараех да нагласям режима му. Редно е при такава голяма часова разлика от 7 часа (Япония е GMT +9), веднага след пристигането да започнете да подтиквате детето да спи спрямо местното време. Дори и да сте легнали късно, го будите сутринта възможно най-рано и в часа, когато става във вашата държава. Ако заспива на обед късно, не го оставяте да спи дълго, а го будите, така че да може да заспи навреме вечерта. Би трябвало за 2-3 дена да влезе в местния часови режим и се смята, че децата свикват относително лесно, но дори и за възрастен тази часова разлика е голяма. На Явор и на нас ни отне поне 7 денонощия, заради боледуването и температурата.
Първите няколко дена прекарахме в апартамента, излизахме няколко пъти за малко, но като виждах, че състоянието на Явор се влошава, предпочетох да потърпим стоенето в тесния апартамент, за да може Явор да се чувства добре по време на следващия полет, който ни предстоеше 3 дена, след пристигането ни.
Ето и малко снимки от района на апартамента ни:
Какво се случи в Окинава, как мина полетът и кога свършиха проблемите ни в Япония, ще разберете в следващия ми пост!
А след това очаквайте и подробен пост за преживяванията ни в Токио. Приключението тепърва започва, нямам търпение да ви разкажа и за веселите ни моменти в мечтаната Япония!
А ако не искате да пропускате и следващите ни пътувания – харесайте страничката ни във Фейсбук!
