Накъде

Португалия: Лисабон, част първа

Share this post

Стоя си аз, облечена с вълнен пуловер, топля се до камината, пиейки греяно вино и се замислям, че вече е крайно време да ви разкажа за останалата част от Португалското ни приключение! Както стана ясно в поста ми за Синтра, миналия юни прекарахме почти изцяло на португалска територия, заедно с приятелите ни Силвия, Ники и малката Белослава. Започнахме с посещение на историческото градче Синтра, след това изследвахме Лисабон, за който ще ви говоря днес, и завършихме с посещение на тропическия вечнозелен остров Мадейра и крайбрежния град Кашкайш, за които скоро ще дойде ред да разкажа.

На втория ни ден в Португалия, решихме да се разходим из Лисабон, просто ей така, за усетим градската атмосфера. Преди да отидем там имах очаквания за шарения, хаотичен и бохемски град, които абсолютно се оправдаха.

Лисабон се различава от повечето европейски столици, които съм посещавала, именно по тази небрежност, артистичност и липса на натруфеност.

По хаотичност ми напомня малко на любимия Истанбул, архитектурата – на Южна Испания, но градът ти дава едно уникално собствено усещане. Основните квартали в централната част на града са Baixa, Chaido, Bairro Alto, Alfama и Belem. Много време се чудихме дали да излезем с количките или само с ергономичните раници, тъй като децата (тогава на 1 г 3 м.) щяха да спят на обяд и ни се искаше да не ги носим постоянно. Накрая решихме да пробваме, тъй като бяхме чували много различни мнения за обикалянето на Лисабон с количка и трябваше да се убедим сами.

Oтправихме се като начало по търговската улица Rua da Prata към площада Comercio Plaza, където имаше огромна сцена за футболните фенове, тъй като тогава течеше световното първенство.

Comercio Plaza

Направихме си няколко снимки на оживения площад, както и на морската арка Cais das Colunas и решихме да продължим с изследването на града, защото площада беше прекалено шумен и пълен с туристи. Продължихме към квартала Chiado, който е пълен с малки артистични магазинчета, ресторанти и кафенца.

Шляещи се татковци из Chiado

С най-голям интерес посетихме магазина за консерви Loja las Conservas на известна португалска фабрика. Там можете да откриете най-различни рибни консерви с типичен дизайн и местни вкусове, а можете и да дегустирате – люта риба тон, сардини, октоподи. В съседство на магазина има ресторант, който предлага ястия, направени от рибни консерви, но ние решихме, че ни е рано да обядваме.

Продължихме към Mercado do Ribeira, близо до който се намира до една от основните гари на града Cais do Sodre, разглеждайки по пътя особеностите на квартала. Много ни се искаше да обядваме в някое наистина добро заведение и постоянно се оглеждахме. В този период Явор все още не можеше да заспива в количка и затова се наложи да го взема на раница, за да го приспя. Когато стигнахме до Mercado, установихме, че мястото е прекалено шумно за спящо бебе и затова решихме да го посетим някой от другите дни. За съжаление, така и не ни остана време, но пък чухме, че маркетът е прекалено скъп и прехвален и специално създаден за туристите. Оттам нататък обиколяхме като луди из Chiado, покрай луксозните магазини и скъпи ресторанти, и в крайна сметка се насочихме към Bairro Alto. Въпреки че, бяхме вече много гладни, поне успяхме да разгледаме голяма част от квартала, видяхме и много от прословутите трамваи, които имат само две спирки – в началото на баира и в края му. По пътя мярнахме и симпатично място, на което пишеше Landeau Chocolate и решихме да го посетим след обяда. Това се оказа топ попадението на пътуването ни, без да искаме открихме обявения за най-добър шоколадов кейк в света! Малкото заведение предлага само и единствено кейка и няколко напитки и …. Да! Заслужава си, божествен е!

Точно до него забелязахме и Martinhal Lisbon Chiado Family Suites – хотел, за който бях чела доста положителен отзив, но е за хора с по-големи финансови възможности. Разполагат с малко кафе, което предлага храна и удобства за семейства.

Решихме да проверим и бистрото 100 Maneiras (имат и доста добър ресторант за кулинарните ценители). Заради дизайна си ни се стори доста екстравагантно заведение и решихме, че не е подходящо за обяд с тодлъри. След дълга обиколка, докато търсим идеалното заведение за нас, се оказа, че сме в разгара на фиестата.

Съветвам ви да планувате обяда си, тъй като по време на фиестата по-голямата част от заведенията не работят.

Аз лично предпочитам да съм подготвена с няколко варианта за заведения, които предварително съм проучила, защото с мъжа ми много ценим храната и сме доста взискателни към храната. Този път не го бяхме направили, и в крайна сметка се спряхме на малко ресторантче в туристическата зона, което по принцип не бихме предпочели. Ресторантчето ни изненада с приятно приготвени октопод и риба. Продуктите бяха пресни, но ястията отново пресолени, проблем, с който се сблъсквахме през цялото си пътуване в Португалия.

Явор и Бела се позабвляваха, гонейки се из малките улички на Bairro Alto, а ние направихме планове за останалата част от деня. Предварително се бяхме свързали с една наша стара позната, която живее в Лисабон – латвийката Байбе. Преди години, заедно със съпруга ми, приемахме много гости вкъщи като членове на сайта Couchsurfing. Байбе се занимава с дизайн на монети и участваше в конференция в София преди около 4-5 год. и много се харесахме взаимно. Приятно изненадана бях, когато разбрах, че наскоро е станала майка на бебето Оскар! Бяхме се разбрали да се видим и решихме да го направим на някое Miradouro – автентични площадчета в Лисабон, разположени на хълм, предлагащи страхотна гледка към града и място за почивка. Запътихме се към Jardim do Torel. Докато стигнем до там слязохме и изкачихме няколко баира, доста редовно ни се налагаше да носим количките нагоре по дълги стълбища.

Всъщност, обиколката на града с количка се оказа предизвикателство – някои улици са разбити, много от тях са с павета, тротоарите са изключително тесни, а в централните части трябва да се разминаваш с коли и туристи.

Но ние превърнахме всичко в смях и забавление, което ми напомня, че не съм споменала колко приятна компания са Силвия, Ники и Бела. С тях успяхме да направим едно много положително пътуване и се радвам, че си намерихме компания за път, с която имахме сходни интереси – успявахме да се забавляваме, да си готвим, да сме си компания за бира, а най-важното – никой не мрънкаше (дори и децата го правеха съвсем рядко)! Един забавен спомен от обиколката на Лисабон е състезанието с колички по баира за Miradouro-то. И двамата татковци се справиха страхотно – тичаха около 40 сек. нагоре, покрай трасето на трамвая, който те отвежда до върха на хълма. Победители бяха шофьорът – Митко и навигаторът – Явор 🙂

Остава още много малко…
Кърменето помага във всякакви ситуации 🙂
Гледката от Jardim do Torel

Много ценна ни беше срещата с Байбе – когато пътваме ние обичаме да се свързваме с местни хора, които да ни разказват за това как живеят те. В противен случай се чувстваме просто като туристи, които отиват и харчат парите си, без да навлязат в дестинацията и да се докоснат до истинската й същност. Понеже имахме желание да се разходим в квартала, тя ни разведе и ни показа малко паркче с езеро с патици и гъски, курник с много кокошки и детска площадка – Campo Mártires da Pátria . Мястото беше доста подходящо за деца, дори и за по-големи от нашите, можете и да си направите почивка след дългата обиколка на града.

В този и следващите дни компанията измина по 10 км пеша с доста голяма денивилация 🙂 Честно казано, след три такива дни в Лисабон и Синтра, имахме нужда от няколко дена почивка в Мадейра, не само защото разстоянията са големи, а и защото носенето на 10 кг. по стръмен баир води до мускулна треска 🙂

Вечерта се радвахме на вкусна вечеря, приготвена от татковците Митко и Ники, които през цялото време много успешно си “играеха” на ресторант, като редуваха кой да бъде главния готвач и кой неговия су-шеф.

За втория ни ден в Лисабон и посещението на прословутия аквариум можете да прочете тук.

Author: Нели

Здравейте, аз съм Нели и съм майка на един от главните герои тук – Явор. Обичам храната, кулинарията, да се срещам с нови хора, да прекарвам време в природата, да танцувам, да изследвам нови места и култури. Обожавам да съчетавам пътуването със страстта си към хубавата храна. Смятам, че пътувайки с детето си, бихме могли да му предадем уважение към природата и хората.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Related stories

Доломити: От подножието на връх Мармолада до крайбрежието на Хърватия

%d bloggers like this: