Много обичам да организирам пътешествия и да пътувам, но нещо не смогвам с описването им, затова след толкова време сядам да пиша продължение на поста за лятното ни предизвикателство. Както ви разказвах в предишната си статия за пристигането ни в Япония, това пътуване няма да се запомни с много късмет и приятни изненади. За съжаление, половината от престоя ни не бих нарекла почивка, а по-скоро изпитание. Тъй като искам да съм искрена с вас, няма да ви спестя негативните разкази, но не се отчайвайте, ще има и хубави моменти, за които ще пиша.
След като пристигнахме в Токио и няколко дена се борихме с грипа на Явор, дойде време за полета ни към Наха, Окинава. Tропическата островна група е част от Япония, макар че се намира на 2.5 часа със самолет от Токио. Окинава е японска префектура, състояща се от няколко островни групи, заемащи голяма територия в Тихия океан. Разположена е по-близо до Китай, отколкото до Япония и до това е изиграло немалка роля в историята й. Обитавана е от Кралството Рюкю, които били независими от 15ти до 19ти век, а след това територията става част от Япония. Основното население на префектурата живее на най-големият остров, който също се казва Окинава. Известни са с дълголетието на обитателите й, субтропичния климат, екзотичните острови и Американските бази, които се намират на територията й. Ние избрахме Окинава, тъй като искахме да направим почивка на тропически остров, а тази част на Япония ни беше непозната.
Преди да резервирате билетите си, бихте могли да проверите за специални оферти за чужденци – в Япония е практика да намалят цените за туристите. Ние летяхме с нискобюджетната авиокомпания Jetstar и като цяло полетът от Токио мина добре, а на летището в Наха ни посрещнаха влагата и красивите орхидеи, разположени навсякъде.
НАХА
За 20 минути с монорейл-а бяхме в града, който на пръв поглед не изглеждаше много красив. Разположен е на доста голяма хълмиста територия и, макар че има популация от само 317 хил. души, изглежда и създава впечатление на голям град, особено погледнат от самолета. Настанихме се в много приятен airbnb апартамент, намиращ се в центъра и близо до Kokusai Dori, което ми беше ориентир, когато правих проучването. Оказва се, че Наха няма център, такъв с какъвто сме свикнали в другите градове. Състоеше се от големи улици, приличащи си една с друга, нямаше големи паркове, централни зони със заведения и музеи. Единствената по-централна зона беше тази на интернационалната улица Kokusai Dori (така и не разбрах защо не я бяха кръстили китайската улица), която е пълна със сувенирни магазини и не е особено приятна за разходка с дете. Представете си сувенирна улица на българското Черноморие, наистина много странно за Япония, имайки предвид, че в основната й част не сме срещали такива градове и улици.
Наха, погледната от Oishi Park 
Гледката от апартамента ни в центъра
Наха е известна с няколко неща – Shuri Castle, танците с барабани, сладките от лилав картоф, местната алкохолна напитка с отровна змия и почти всичко можете да намерите на интернационалната улица Kokusai Dori.
ВРЕМЕТО. На първия ни ден в града времето беше дъждовно, топло и много влажно. Валеше постоянен ситен дъжд, и очевидно прогнозата не беше такава каквато очаквахме. Дъждовният сезон трябваше да е свършил преди няколко седмици, а времето започна да става все по-лошо. Ние бяхме притеснени, защото Явор не се оправяше от няколко дена и решихме, че ще потърсим вариант за преглед чрез медицинската ни застраховката.
Препоръчвам ви, когато се запътите надалеч, да се информирате какви са начините за свързване с местната застрахователна фирма и винаги да носите цялата документация.
Известният закрит базар беше затворен за ремонт и не можехме да решим накъде да се насочим, тъй като времето беше лошо, а в Наха изглежда нямаше много неща, които можеш да правиш на закрито.
ЧАСОВАТА РАЗЛИКА. Заради боледуването и това че първите дни прекара с висока температура и в сън, Явор все още не беше свикнал с часовата разлика от 7 часа. Започна да се буди всяка нощ в 3-4 часа и да будува по 3-4 часа, през които четяхме книжки и се опитвахме да запазим спокойствие почти неуспешно. Ставаше с репликата “Време е за ставане” и “Искам да ям” и си мислеше, че е сутрин. За съжаление, в японските апартаменти няма истински стени между стаите и всичко се чува. Никой не можеше да се наспи, спяхме до обяд и дните ни минаваха доста неадекватно.
Тук бих искала да вметна няколко съвета за справянето с часовата разлика:
Опитайте да започнете да следвате местното време сравнително бързо след като пристигнете, дори и да трябва да събудите детето доста по-рано, пропуснете следобедния сън, за да си легне по местно вечерно време. По-добре е да ви е трудно за един-два дена, отколкото да се мъчите плавно да свиквате. При нас не се получи, тъй като Явор се разболя още в самолета към Япония, не можехме да го будим с температура и това забави процеса около седмица.
ПРЕГЛЕД. Застрахователите се свързаха с нас и ни пратиха в болница в другия край на града. В Наха такситата са доста удобен транспорт, ако сте повече от 2-ма, излизат по-изгодно от градския транспорт, който не е много удобен. По принцип не си позволяваме да возим Явор необезопасен, но там шофират много спокойно и не сме имали проблеми. Бяха ни пратили в голяма болница, която имаше спешно детско отделение, но тъй като нашият случай не беше спешен, трябваше да чакаме там половин ден. Общо около 5 часа се опитвахме да разберем защо чакаме толкова, а в последствие се оказа, че сме в спешното и с приоритет са спешните случаи, а постоянно пристигаха линейки. Всички пациенти, независимо от симтомите им, чакаха в една зала с неяснота кога ще ги приемат. Доста ни подразни, че компанията ни е изпратила в спешното, но поне след като най-после успяха да прегледат Явор и Митко (който все още имаше симптоми на уртикарията), ни увериха, че всичко върви към подобрение.
КАКВО ДА ПОСЕТИМ В НАХА. И тук ни липсваше късмет и не успяхме да видим най-голямата атракция на града Shuri Castle и градината Shikina-en, защото Явор спеше в количката.
Спасихме се в малкия парк Oishi, който имаше панорамна гледка над града, бейзбол игрище и козички. Поглеждайки от там вече ни беше ясно, че градът нямаше с какво да те впечатли. Архитектурата и индустриалният му дух някак не съответстват с красивата природа, която го заобикаля, тропическият остров, чиято столица е, традициите, които някога е имало тук. Прекарахме общо 6 дена в Наха, на отиване и на връщане, препоръчвам ви да са максимум 2.
Преди да се спасим от Окинава имахме план да посетим и музея Okinawa Prefectural Museum & Art Museum в Наха.
В последния ни ден там посетихме Okinawa World, който се намира на около 40 мин. с кола от Наха. Okinawa World е подходящ за целодневно посещение, за да се запознаете с културата на Окинава. Цената е около 15 долара за всички атракции, а до там се стига с автобус или с такси.
Валеше силен порой, тичахме в дъжда и изпуснахме автобуса, затова се наложи да си вземем такси, но поне като стигнахме имахме няколко сухи часа. Идеята на мястото е да покаже автентичния окинавски живот и култура, както и неговата природа и история. В началото можете да посетите пещерата и след това да продължите да се разхождате из традиционните къщички, в които имаше различни работилници. Беше приятно и много ми напомни на Етъра. Пътят водеше до тропическата градина, в която видяхме различни видове екзотични растения, както и градината с прочутите окинавски ананаси. Разхождахме се сред жасмин, ванилия, манго и много непознати за нас растения!
На връщане успяхме да погледаме малко от Eissa Show с танцуващите барабанисти, което е традиционно за Окинава и беше наистина впечатляващо. Преди да си тръгнем посетихме и музеят на отровните змии, които бяха десетки видове на острова. Музеят беше стар и не много добре поддържан в частта с животните, затова не го препоръчвам особено.
Останалата част на острова Okinawa определено има какво да покаже, но е нужно да се обикаля с кола (автобусите са ограничени), а това за сега за българи е невъзможно (вижте защо тук). Не пропускайте природните забележителности и най-добрият в Япония Churaumi aquarium + Expo Park.
ОСТРОВ ДЗАМАМИ
Нямахме търпение да стигнем на екозтичния остров Zamami, където си мечтаехме да стоим на плажа по цял ден и да шнорхелуваме. За съжаление се задаваше лошо време и прогнозата не беше обещаваща. Тъй като вече нямахме опция за отмяна на нощувките, решихме все пак да отидем до острова, където трябваше да прекараме 5 дена, един от които – 30-ия ми рожден ден.
Стигнахме в Дзамами след 2.5 часа, в които аз и Мимака едва оцелявахме от морската болест на палубата, но поне гледката при пристигането беше уникална. Остров Дзамами е малък, може да бъде обиколен за около 1 час пеша, а ние бяхме настанени в единственото му село. Изглеждаше много спокойно и красиво, но при пристигането се сблъскахме с поредната трудност в това пътуване – резервацията на хостела, който открих много трудно на фона на останалите настанявания, които, освен че бяха пълни, предлагаха малко за ужасяващо високите си цени. Оказа се, че при поредното търсене в booking, не съм уточнила, че пътуваме с дете, а в хостелът не допускат деца! Спорихме дълго със служителката чрез google translate, след което се оказа, че грешката е в мен, но те бяха склонни да ни пуснат срещу допълнително 10 долара на ден. Още по-голямо беше разочарованието ни, когато видяхме стаята – тесен коридор с две легла от двете страни, една закачалка и малък телевизор. Тоалетната ни беше на огромна тераса, до която водеха всички стаи. Терасата беше най-приятното в този хостел и щеше много да ни допадне, ако не бяха всички останали несгоди.
След изключително трудно и неуспешно приспиване на Явор, се облякохме за плаж и се запътихме към Furuzamami beach. Плажът беше като излязъл от картичка, а красивият път до него ни отне около 20 мин. Еуфорията ни продължи около 2 часа и това се оказа единственото ни плажуване за цялото пътуване…
На следващия ден се очакваше да започне да вали и да не спре 4 дни, затова вечерта трябваше да вземем важно решение. На острова нямаше какво друго да се прави, освен да се ходи на плаж и трябваше да се спасяваме от там, въпреки че губехме доста пари от нощувките. Лошото е, че в цяла Окинава дъждовният период се беше удължил и се очакваше да вали до края на месеца, затова трябваше да си тръгнем възможно най-бързо. Отменихме си полета за Токио за след два дена и още на следващия ден си тръгнахме с ферибота наобратно за Наха преди да завали пороят. За жалост си тръгнахме с горчиви спомени, макар и да бяхме впечатлени от остров Дзамами, от красотата и спокойствието му.
На връх 30-ия ми рожден ден се върнахме в Токио.
Обещавам останалата част от разказа да е пълна с повече позитивни изживявания, кулинарни експлозии и красиви места, както и снимки на “weird” атмосферата в Токио.
А до тогава – харесайте страницата ни във Фейсбук, за да не пропускате историите от пътуванията ни!
П.С.: Голяма част от снимките са на добрият услужлив Мимак!
