Накъде

На преход: хижа Безбог, Самодивските езера и Тевно езеро в Пирин

Share this post

Едва се бяхме върнали от морската ни почивка в Гърция и набързо планирахме следващото пътуване, този път двудневен преход с преспиване на палатка в планината. Това лято не бяхме стъпвали в Пирин и решихме да се възползваме от един от последните топли уикенди, за да го направим. Септември предлага прекрасни условия за планински преходи, стига да разполагате с топли дрехи и обувки – времето в планината е стабилно и шансът да ви изненада гръмотевична буря или пороен дъжд е много по-малък, отколкото в разгара на лятото. Имайте предвид обаче, че денят е по-къс, а след като слънцето залезе, температурите рязко падат – не тръгвайте неподготвени!

Избрахме маршрута от хижа Безбог до Самодивските езера, където да останем да спим на палатка, тъй като го познаваме добре и знаем какво да очакваме, а освен това по пътя има и доста равни участъци, които Ида би могла да преодолее на собствен ход. Планирахме, ако всичко е наред и имаме достатъчно време, след като опънем лагера, да се качим и до заслон Тевно езеро само с една малка раница и Ида на гръб. Намерихме си и компания – моят съученик и добър приятел Богдан и приятелката му Галя, с които вече правихме един преход в Рила по-рано през лятото. Изходна точка щеше да ни бъде Добринище и хижа Гоце Делчев, от която се качваме със седалковия лифт до хижа Безбог.

Решихме, вместо да пътуваме в събота сутрин до Добринище, да преспим там в петък вечер и така да сме свежи за прехода на другия ден. Приготвихме екипировката – спални чували, палатка, топли дрехи, обувки за трекинг, челници, малка аптечка и още куп дреболии, които взимаме на дълги преходи, запазих места за нощувка в малко семейно хотелче, където сме отсядали и преди, и в петък вечерта потеглихме петимата с нашата кола. Както се надявахме, Ида заспа по пътя (е, не без известно мърморене, изглежда се беше превъзбудила от нетърпение) и след пристигането я прехвърлихме на леглото в хотелската стая. Беше късно и ние също си легнахме възможно най-бързо, за да се наспим добре.

На другата сутрин станахме рано, закусихме набързо и се отправихме към лифта. От Добринище до долната му станция при хижа Гоце Делчев са около 10-15 минути с кола. Можете да паркирате в близост до станцията и нетипично за българските хижи, дори няма да ви вземат пари. Лифтът е двуседалков и продължителността на возене е около 30-40 минути. Преди качване задължително си пригответе връхна дреха, дори в слънчев и топъл ден. Когато се возя с Ида, аз предпочитам да я сложа в ергономична раница, отколкото само да я гушна или да я сложа на седалката до мен. Въпреки че е почти на 3 г. и обикновено съдейства на указания, така съм по-спокойна. За качването и слизането от лифта с дете можете да разчитате на помощта на персонала, а ако ги помолите – дори да спрат за момент линията, за да ви улеснят. Тук можете да видите актуално работно време, както и цени на билетите.

Хижа Безбог – Попово езеро

Попово езеро

След като слязохме от лифта (Ида се забавлява много и не ми е създавала никакви проблеми), нарамихме раниците и тръгнахме. За този преход реших да нося Ида в ергономичната раница, а не в самар поради няколко причини – на първо място, защото не мога да я държа в самара по време на возенето в лифта; освен това исках да я насърчавам да върви повече сама, а поставянето и свалянето от ерго-раницата ми е много по-бързо и лесно. На последно място, надявахме се след като опънем лагера да продължим с още няколко километра ходене и предпочитах да я нося в лека и по-удобна лично за мен носилка. За да съберем целия багаж, трябваше да я поставя отпред, а на гърба си взех 30 л. раница с леки неща, основно нейните дрехи и моята екипировка. Филип носеше всичко останало – чували, палатка, вода, храна.

Пред хижа Безбог се намира Безбожкото езеро, а гледката наоколо е красива, така че това е подходящо място за прекарване на време с бебе в планината дори да нямате желание за разходка.

Голяма част от туристите, които се качват с лифта, остават да спят на хижата. Тя е добър изходен пункт за преходи в околността.

Първата спирка по маршрута ни беше Попово езеро. До него може да се стигне по няколко пътеки, най-използваната от които е маркирана и по нея има голям поток от хора. Поради тази причина и защото е доста изровена и прашна, ние я избягваме и взимаме алтернативен маршрут, който има приблизително същата продължителност – около 1,30 – 2 часа. Ако търсите сравнително лесен планински преход, който в същото време да предлага впечатляващи гледки, маршрутът е от х. Безбог до Попово езеро е много подходящ. Ако сте начинаещи в планинските преходи, препоръчвам да се придържате към маркираната пътека, която е с обща дължина 3,5 км. и съвсем малка денивелация.

Алтернативната пътека тръгва в южна посока и в продължение на около километър се движи между нисък клек, в пролуките между който можете да видите Добринище в ниското и Родопите в далечината. След завой на дясно от нея се открива гледка към върховете, заобикалящи Попово езеро. Езерото остава все още скрито, но ако се загледате, ще видите леглото му – равна хоризонтална част от пейзажа точно между върховете Сиврия и Джангала.

В ляво е вр. Сиврия, а най-вдясно е вр. Джангала, който виждате и на долната снимка

Първата част на пътеката е сравнително равна и Ида мина голяма част от нея пеша. Разбира се, налагаше се да я изчакваме, но ентусиазмът да се катери по камъните и да върви като “голяма планинарка” ни трогна много. След като се измори, я сложих в раницата и тя скоро заспа, а ние продължихме с бърза крачка по пътеката, която скоро се вля в маркирания маршрут. След кратко изкачване излязохме в единия край на езерото.

Попово езеро, известно още като Папаз гьол, е най-голямото и дълбоко езеро в Пирин. Заобиколено от върховете Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Джангала, езерото е поразително красиво.

Попово езеро от въздуха

Тук Ида се събуди и решихме, че ще спрем за кратка почивка на далечния край на езерото, където има равна поляна и по-малко хора. Хапнахме набързо, направихме снимки и продължихме по маршрута за заслон Тевно езеро към следващата ни цел – Самодивските езера, намиращи се в подножието на Джангала.

Самодивски езера

За да стигнете до Самодивските езера трябва да продължите по пътеката за заслон Тевно езеро, която се отклонява вдясно (има табели и маркировка). Следва сравнително стръмно изкачване, което обаче не е много дълго – след около 30 – 40 минути ще стигнете до Краледворския циркус, в който се намират, и ще видите първото от общо трите езера. Името им идва от поверието, че нощем тук се събират самодиви и нищо чудно – мястото е приказно красиво и някак магично!

Ида ни изненада много в тази част на прехода като мина почти цялата пътека на собствен ход! Въпреки камъните и наклона (или точно заради тях) се катереше с удоволствие и почти без да се отклонява и да спира. Едва накрая видях, че се изморява и започва да се препъва и тъй като последната част е най-стръмна и трудна, я сложих в раницата.

Галя и Боги вече ни чакаха горе. Заобиколихме първото езеро и се отклонихме от пътеката, за да стигнем до най-горното, където имахме намерение да разпънем палатките. Местността е много удобна за лагеруване, тъй като има доста равни места, както и течаща вода и сме спали на палатка тук вече няколко пъти.

След като си избрахме места и опънахме палатките, беше време да обядваме. Решихме този път да носим лиофизирана храна с цел да намалим максимално теглото на багажа, така че загряхме вода на газовото котлонче и приготвихме пакетите. Този тип храна има предимството да е изключително лека и трайна, а за приготвянето се нуждаете единствено от гореща вода. На вкус не е никак лоша, съставът също е приемлив. След като се нахранихме и пихме чай, обсъдихме плана за остатъка от деня. Беше вече около 14,30 ч. и тъй като Боги и Галя имаха намерение да качат вр. Каменица, се постарахме да тръгнем възможно най-скоро. Оставихме палатките и по-голямата част от багажа в тях, аз взех Ида на гръб в ергономичната раница, а Филип – дрехи за трима ни, вода и челници в малката ни раница. Върнахме се на пътеката и тръгнахме към Лявата краледворска порта, на която щяхме да се разделим с Боги и Галя и да продължим към заслон Тевно езеро.

Заслон Тевно езеро

Заслонът се намира в циркуса Белемето, на източния бряг на Тевно езеро. До него може да се стигне от няколко изходни точки, като маршрутът от хижа Безбог, по който минахме ние, е един от най-кратките и най-популярни. Отнема общо около 4 часа. Залонът има електричество, предлага топла храна и нощувки.

От Самодивските езера пътеката към Тевно езеро продължава с изкачване нагоре към Лявата краледворска порта. На доста места пътеката минава по големи участъци от морени, а накрая, точно преди портата, теренът представлява стръмен сипей. Определено това е най-трудната част от прехода, така че я бяхме планирали с надеждата, че Ида ще спи по това време и за щастие се получи. Скоро след като я сложих в раницата на гърба ми, тя заспа и ние продължихме с бърза крачка нагоре.

Стигнахме портата след около час, Галя и Боги поеха наляво от нея към вр. Кралев двор, а ние бързо заслизахме в посока на Тевно езеро. От портата гледката е много красива и в двете посоки, но както обикновено на такива места, духаше силен вятър и не се задържахме за дълго.

Слизането към заслона от тук е лесно и отнема не повече от 30-40 минути. С Филип планирахме да се върнем по светло на палатките, така че решихме, че най-късно в 18,30 трябва да тръгнем на обратно.

Стигнахме заслона към 16,30 ч., Ида се събуди в лошо настроение и ми отне известно време да я успокоя. Въпреки че беше слънчево, времето бе доста хладно през целия ден, така че се облякохме, взехме си по една бира и седнахме да се насладим на красивите гледки наоколо. Мястото е наистина впечатляващо, защото предлага изглед към склоновете на върховете Кралев Двор, Малка и Голяма Каменица – веригата, по чиито хребет трябваше по план да преминат Галя и Боги. С Филип сме правили този преход преди години и е наистина страхотен, но за съжаление не е подходящ за минаване с дете на възрастта на Ида, така че ни оставаше само да ги наблюдаваме от далеч. Видимостта е добра и човешките фигури по хребета се различават лесно.

Изглед от Тевно езеро към връх Малка Каменица

На заслона имаше доста хора, срещнахме и семейство с бебе на 9 м., с които се заприказвахме, а Ида беше във възторг от момченцето. От тях разбрахме, че с последното разширение на мястото са построили и по-малки помещения, в които може да се спи, което ни се видя удачен вариант с малко дете (другата опция са общите помещения).

…и пътят наобратно

Вечеряхме и към 18,30 ч. тръгнахме обратно към палатките. Не бяхме сигурни дали Боги и Галя са успели да качат Каменица, нито кога да ги очакваме, тъй като нямахме обхват и не можахме да се свържем с тях.

Оставихме Ида да походи малко сама по пътеката, а преди да започнем изкачването към портата Филип я сложи в раницата. Бяхме се облякли добре, защото очаквахме, че след като я превалим ще сме вече в сянка и ще е доста студено. Успяхме да стигнем палатките точно към 8 часа, когато вече се смрачаваше. Въпреки дрехите, Ида беше с доста студени крачета и побързахме да я стоплим в палатката. Надявах се, че може би ще заспи, но вълнението пак си каза думата и тя остана будна. Междуврменно успяхме да се чуем с Боги и Галя, които слизаха от Каменица и казаха, че всичко е наред. Закачихме един челник като маяк на една от щеките, така че да ни видят по-лесно в тъмното и ги зачакахме. Небето беше ясно, а скоро луната изгря от източния край на циркуса и освети езерото – беше много красиво! Боги и Галя се върнаха уморени и гладни, но невредими и всички бяхме много доволни от развоя на деня. Докато пиехме чай и слушахме разказа за изкачването им, Ида заспа в ръцете ми. Към 22,30 всички си легнахме и се сгушихме в чувалите – очертаваше се доста студена нощ.

Лагерът ни на изгрев слънце

На другата сутрин се събудих от първите слънчеви лъчи, проникващи в палатката, но беше твърде студено и продължих да дремя още около час. Ида прекара сравнително спокойно нощта и освен че двамата с Филип ме бяха избутали в единия ъгъл на палатката (която не е никак просторна, все пак е двуместна), нямах други оплаквания. Когато усетих, че се е постоплило, се измъкнах внимателно. Боги и Галя вече бяха станали и се суетяха около котлончето. Оказа се, че сме останали със съвсем малко газ и трябва да се лишим от кафето, за да стигне да загреем вода поне за закуска. Аз обиколих да набера боровинки, които изоблистват наоколо, за да ги добавим към зърнената каша и се получи доста вкусна закуска. Ида се беше събудила в много добро настроение, събудихме и Филип и след като закусихме, започнахме да събираме палатките. Денят се очертаваше слънчев и по-топъл от предишния.

Понеже Галя и Боги трябваше да се върнат в София до към 17 ч., се опитахме да бъдем максимално бързи с прехода наобратно. Бяхме и доста гладни, а мисълта за прясна пъстърва на скара ни беше допълнителен стимул 😀 Ако идвате в района, препоръчвам силно да хапнете в рибарника до лифта или този по пътя между Добринище и хижа Гоце Делчев. И двата са изпробвани и храната е много вкусна! Този път плановете за спането на Ида не сполучиха и тя заспа чак към края на ходенето, на около половин час от лифта. Аз се притеснявах, че заради тази кратка дрямка после няма да спи в колата и ще пътуваме трудно, но се оказах права само от части – наистина отне време да заспи и поплака малко в колата, но някъде след Банско задряма и спа до София. Прибрахме се изморени, но много доволни от приключението. Да спиш на палатка с малко дете в дивото може би звучи като стряскаща идея, но стига да имаш опит, екипировка и малко здрав разум – всъщност е напълно постижимо.

Вие имате ли опит със спането на открито с дете? Ще се радваме да споделите в коментар 🙂 А ако все още не сте го направили – харесайте страницата ни във Фейсбук, където ви разказваме за всичките си пътувания и споделяме нашия опит 🙂

Кредит за снимките от въздуха: Богдан Аймалиев

Author: Вики

Запален планинар, колоездач, начинаещ скиор, обичам да прекарвам времето си в планината и зиме, и лете. Харесвам хубавата храна и вино и обожавам да пия качествено кафе! Обичам книгите и музиката, както и да пътувам със семейството си. Майка съм на красиво момиченце на име Ида.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*