Накъде

Торино: На изложение с тодлър

Share this post

От няколко седмици се каня да ви разкажа за скорошното ни пътуване в Италия по повод Slow Food изложението Terra Madre 2018. За тези, които не знаят, Slow Food е организация, подкрепяща локалното производство, чистата храна, запазваща традиции и храни, забравени по света, и въобще, дейността й е толкова широка, че ми е трудно да я опиша накратко. Ние сме членове от 6-7 год. и това, може би, беше една от причините да посветим на каузата ресторанта си Багри. Изложението се провежда веднъж на 2 години в Торино и включва делегати и изложители от целия свят, както и широк набор от малки италиански производители с висококачествени продукти. Това събитие е раят за гастрономите! За първи път го посетихме през 2014г. като членове на Младежката мрежа на Slow Food и тогава наблегнахме на многото лекции и дискусии, събития и забавления. Тази година решихме да се включим заедно с най-новия Slow Food член – 18-месечния Явор 🙂

Пътувахме организирано, заедно с българските производители на лютеница от Куртово Кунаре, смилянски боб, Източнобалканска свиня и други. С повечето от тях се познаваме, но дори и с останалите завързахме близки контакти, защото всички се радваха на Явор и му обръщаха внимание.

Полетът

Летяхме с Rayan Air и бяхме закупили отделно място на Явор, тъй като разликата в цената беше само 20лв., а с другата опция да пътува в мен, имаше и по-малко багаж – 5кг. С отделно място, разполагахме с по 10 кг. ръчен багаж на човек и една малка чанта. Тук е моментът да напомня, че компанията променя правилата си и маха изцяло безплатния ръчен багаж 😡 Едно от условията детето до 2г. да пътува на самостоятелна седалка, е да пътува в столче, одобрено от компанията, или със система от специални колани, която клиента сам си осигурява. Понеже втория вариант ми се стори скъп, решихме да пробваме с нашето кошче за кола от комплекта на количката. Интересното беше, че от самото чекиране до качването и в двете посоки ми се обясняваше, че трябва да оставя столчето в багажното отделение и се налагаше на всеки служител да обяснявам, че това е част от правилата на компанията. Освен това единствено билетът на детето се чекира на чек ин гишето, а нашият – от вкъщи. Според правилата на компанията, можехме да вземем безплатно и две детски оборудвания – в нашия случай столче за кола и количка тип чадър. Вече представяте ли си как изглеждаше багажът ни?! 😆 На отиване към летището беше вълнуващо – закъсняхме заради задръстване, объркахме терминала (Ryan Air летят от новия терминал за разлика от другите нискотарифни компании), а накрая на чек-ин гишето жената направо се хвана за главата като ни видя с толкова багаж. Един приятел ни изпрати до летището и когато объркахме терминала, той се върна да ни вземе и закара до другия. Това беше моментът да размислим и все пак да вземем с нас ‘нйетката (тротинетката) – много важен аксесоар за Явор! Събра се разглобена на две в единия ни полупразен самар и свърши много работа по време на пътуването – освен, че детето само се бута с нея и се забавлява, когато е необходимо ние го бутаме и така можем да се придвижваме много бързо без количка.

Полетът мина много добре на отиване, тъй като Явор е вманиачен в самолетите и беше атракция в автобуса към самолета, докато крещи “Уау! Самолетчето! Уау!”. Носехме си и раничка, пълна с нови за него играчки и книжки, на които той се порадва известно време, но всъщност повечето от времето измина в радване и разглеждане на самолета. Не минахме без тичане напред-назад и този път 🙂

След пристигането в Милано, имахме двучасов трансфер до Торино с автобус, където бебешкото кошче беше използване по предназначение. Ето и един безопасен начин за пътуване с бебе в междуградски автобус:

По време на полета за София, Явор беше доста изморен – станал рано, пътувал с автобус и вече му беше време за сън, но от вълнение не заспа. Тоест имаше и малко изнервени моменти, но съм доволна от пътуванията ни, а и времетраенето на полета до Милано не е много. Като цяло столчето ни служеше за подреждане на играчки, не стоя в него изобщо.

Изложението

Да посещаваш изложение с тодлър е предизвикателство, но моята задача в този пост е именно да докажа, че е възможно. Има много хора, светлини, шум, а за да не изгубите децата, трябва да се предвижвате с количката. През всички дни се стараех да не натоварвам прекалено много Явор и затова открих всички места, подходящи за деца на изложението. Самата организация Slow Food беше подготвила по един голям щанд за всяка от кампаниите си – Slow Meet, Slow Seeds, Slow Fish, Bee the future и др.

Тези местенца бяха изпълнени с интересни неща като различни видове царевица от цял свят, honey bar, макети на кокошки или риби и свързаните с консумацията им проблеми, семена, видове почва и храна за животни и др. Освен това, във всяко такова място, имаше изграден по един детски кът с масички и симпатични какички, които обръщаха внимание на малчуганите. Повечето игри бяха за по-големи, но имаше и занимания за Явор.

Открих и един закътан бебешки кът, организиран от местно издателство за семейства. Бяха предоставили за хората с бебета кът за повиване с безплатни консумативи, играчки, книжки за оцветяване, безплатни снаксове и напитки за децата и родителите. Останах изключително впечатлена от вниманието им, а и от книжките им за деца, нарисувани от улични артисти! За съжаление, всички бяха на италиански и реших да не купувам.

Но най-любимото място на Явор беше щанда на Европейската комисия, които бяха организирали широк набор от игри за малки и големи като, например, колело на късмета с дегустации на продукти от страните членки на ЕС и любимото място на Явор – огромен макет, показващ късата връзка между производството на храна и нейната реализация. Имаше малки трактори, камиони, който извозват зърно, склад, хлебопекарна, фемерски пазари, цистерна за мляко, дори дрон. И всички те се мърдат, когато натиснеш специален за тях бутон и се предвижват до следващата стъпка от хранителната верига. Това беше изключителна атракция за децата и с Явор прекарахме часове в натискане на копчетата и рев за “ньона” и “пе’ката” (камиона и перката на вятърната централа). Накрая вече трябваше да подбирам внимателно от къде ще минавам, за да не види щанда, който за щастие беше точно до българския щанд 🙂 Но поне имаше и голямо забавление за Явор и аз не се чувствах виновна, че го “мъкнем” с нас. Бяха се постарали и с още няколко игри, подаръци и макети в реални размери на прасе и крава.

Хостелът

Групата ни отседна в най-близкия до изложението хостел – Ostello Torino. Това място има няколко плюса и няколко минуса. Намира се в непосредствена близост до натоварената гара Lingotto, но това за нас беше и плюс, тъй като Явор прекара времето в стаята в следене на влаковете, а ние успявахме спокойно да си оправим багажа сутрин преди да излезем. Намирахме се на 10 мин. пеш от изложението, което беше много важно, тъй като с малко дете разстоянието е от значение. Стаята ни беше достатъчно удобна, имахме самостоятелна тоалетна, а цената беше само 25 евро на нощувка. В хостела има пералня и сушилня и срещу 5 евро можеш да си изпереш всички дрехи, така ние се върнахме с чисти вкъщи. За късмет на нашия етаж в хостела имаше обширна стая за четене с приятна тераса, а бебефонът имаше обхват и прекарвахме времето там, след като Явор заспи. Това беше огромен бонус за мен, тъй като не трябваше да си стоя в стаята!

Градът

Торино е много симпатичен град, разположен в близост до Алпите (при ясно време могат да се видят), център на района Пиемонте. През града минават няколко реки, централните части са приятни, има и хълмисти елитни квартали, нещо като Витошките квартали в София. Този път успяхме да се поразходим в центъра и да разгледаме по-обстойно тази част. В дворецът беше разположена част от изложението, включваща fast food със Slow Food акцент и винотеката, за която само чух суперлативи. За съжаление, там вечер беше голяма навалица и не исках да причинявам на Явор бутането и опашките. Но храната я опитахме, разбира се. Докато ние с Явор се забавлявахме на Piazza Castello, останалите се редиха на опашки и ни носеха вкусотии, а после хапвахме заедно в близкия парк Giardini Reali. Тук е моментът да се похваля, че пътуването ни в Италия съвпадна с приучаването на Явор да заспива в количка и той го правеше навсякъде там – от лудницата на изложението до вечерни заспивания в количката, докато ние се любуваме на джелато и вечерни разходки. Прибирахме се с метрото или автобуса, а той се събуждаше при прехвърлянето в леглото, за да го накърмя. Това пътуване ми доказа, че и децата могат да се съобразяват с нас и нашите планове и че те се нагаждат спрямо ситуацията, разбира се, ако всичко им е наред в този момент.

Като цяло в Торино няма много паркове, но Parco del Valentino, който се отличава като най-голям и известен, е доста добре поддържан. Намира се на реката По и може да впечатли с дворец, средновековно селище, царска конюшна, гребна база и още много. Препоръчвам разходките в този парк като бягство от градската среда, която понякога писва на децата.

Друго място, което впечатлява с гледка, е църквата Santa Maria del Monte dei Cappuccini. Оттам се вижда целия град, реката По, която го прекосява и впечатлителния музей на филмовото изкуство, който си заплюх за следващото ни посещение, а разбира се, и величествените Алпи!

Близко до Експо центъра Лингото, се намира голям магазин от впечатлителната верига Eataly. Не съм виждала подобно нещо – хипермаркет, но изцяло предлагащ фермерски, занаятчийски и местни продукти. Огромни щандове с италиански сирена от малки производители, кошници със сезонни плодове, кафене, работилничка за каноли и дори музейна част, която представлява експозиция от стара фабрика за местна газирана напитка. Предлагат и доста неща подходящи за подаръци – за племенниците си взехме чантичка за детски обяд и тениска, която се оцветява с маркери. Представям си, че ако имаше подобен магазин в София, щяхме да похарчваме по-голямата част от парите си там 🙂

Както казах, градът е приятен и впечатляващ, но за съжаление и доста индустриализиран. В близост до Лингото, където спяхме и където беше изложението, доста добре се наблюдаваше замърсяването на въздуха. Все пак там са разположени заводи световни търговски гиганти като Fiat, Nutella, Lavazza, Ferrero, Pirelli и още много. Това е единственият фактор, който спира мечтите ми да се пренесем да живеем там.

Равносметката за тази една седмица в Торино е: доволен и съдействащ Явор, хубаво време и разходки, баланс между посещение на изложението и занимания, подходящи за тодлър, килограми дегустирана храна от малки производители от целия свят и най-важното за мен – много време заедно тримата!

И понеже сме си гастрономи, ето и някои вкусни места в Торино, които посетихме:

  • Джелатерии: Cremeria Niva, Piu di un gelato, Alberto Marchetti
  • Пицарии: Пицата там е странна и дебела, но видяхме много симпатични малки места за пица на парче
  • Паста: В близост до Музея на кино изкуството посетихме малко заведение за бързо хранене с вкусна паста
  • Магазин: Eataly Lingotto

А ето и малко разбуждащи сетивата снимки от вкусното изложение Terra Madre 2018:

За да не изпускате разказите от новите ни пътешествия – харесайте ни във Фейсбук!

Author: Нели

Здравейте, аз съм Нели и съм майка на един от главните герои тук – Явор. Обичам храната, кулинарията, да се срещам с нови хора, да прекарвам време в природата, да танцувам, да изследвам нови места и култури. Обожавам да съчетавам пътуването със страстта си към хубавата храна. Смятам, че пътувайки с детето си, бихме могли да му предадем уважение към природата и хората.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*