Накъде

Исландия: до Рейкявик през Лондон

Share this post

Първата част на един разказ за пролетното ни семейно пътуване до “ледената държава” и какво успяхме да разгледаме за четири дни в Исландия.

Точно четири месеца по-късно, в разгара на лятото, сядам пред компютъра, за да ви разкажа за приключението, което си подарихме в началото на април до красивата северна държава. Тази екскурзия беше по-различна от обичайните ни почивки – Исландия е магична държава и пътуването до нея е възможност да се докоснеш до природата, до тишината, до спокойствието, без да има навсякъде тълпи от туристи и сгради за снимане. Да се нагледаш на високи заснежени върхове, криволичещи черни пътища, бликащи водопади и изригващи гейзери, да преследваш северното сияние до късно през нощта, да хапнеш прекрасна храна в уютни ресторанти – да се насладиш на това, което природата е създала, а човекът почти не е докоснал.

Идеята за това пътуване беше на Тео и го организирахме като подарък за рождения ми ден в края на декември. Самолетните билети на нормалните авиокомпании излизаха доста солено, въпреки че летяхме извън сезона (особено когато вече трябва да купуваме три билета, а не два), а и бяха свързани с дълго дневно пътуване с прекачване и престой. Затова отново пътувахме с Wizz Air, като на отиване и на връщане останахме за по една нощувка в Лондон.

Вариантът беше чудесен, защото така имахме възможност да си починем от полетите (и двата са по 3 часа), да се разходим отново из английската столица (която много обичам!) и най-важното: да се срещнем със сестра ми и приятеля й, които живеят там, и които щяха да дойдат с нас в Рейкявик.

Ден 1 – Лондон

Полетът ни към Англия кацна рано сутринта и имахме целия ден на разположение за разходки. Хотелът, който избрахме, беше сравнително централен – Rose Park Hotel London и се оказа идеален за целите ни – отлична цена, добра локация, удобна (до колкото е възможно) връзка с летището и комфортно легло, така че го препоръчвам за кратък престой.

Предлагаше и опция за храна, но ние решихме да седнем в едно от кафененцата наблизо и да хапнем традиционна “английска закуска”, която никак не беше лоша.

Съвсем наблизо открихме и страхотен ливански ресторант, до който разходката си заслужава дори да нямате път в района.

 С Тео сме били няколко пъти в Лондон и затова не се впуснахме в туристически обиколки – разходихме се спокойно, а вечерта се срещнахме с Тони и Пешо, които ни заведоха на мексикански ресторант – обстановката беше много шарена и оживена, храната – чудесна, а за децата предлагаха високи столчета и детско меню, което Дари много хареса.

Ден 2 – на път за Рейкявик

След обяд на следващия ден всички дружно се запътихме към летище Лутън, от където беше полетът ни за Рейкявик. Тъй като на летището са много стриктни на проверката за сигурност и в комбинация с това са доста бавни, ви съветвам внимателно да проверите размерите на течностите, които пренасяте, и по възможност, да изпразните шишетата с вода на децата – миналата година направих грешката да го пусна пълно и се наложи да чакаме около 20 мин. с изнервено едногодишно бебе на опашката, за да вземат проба от водата (нямаше проблем, че течността е повече от 100 мл., но задължително правят проверка). При задържан от машината багаж майките с деца не получават предимство, защото следват поредността на чантите. Така че, ако има как, спестете си чакането, особено, ако бързате за полет.

Самото пътуване мина много приятно, въпреки че Дари пропусна обедния си сън – четохме книжки, редихме пъзел, запознахме се с едно исландско семейство със сладко русичко момиченце и двете девойки се гонеха и гушкаха през половината полет. Кацнахме в Рейкявик вечерта, но навън беше все още съвсем светло. Следващите дни установихме, че се стъмва реално след 10 ч., макар и слънцето да залязваше към осем и половина. Следващия път би ми било интересно да посетим Рейкявик по време на “белите нощи” (края на май – началото на август) – тогава слънцето се скрива само за 3-4 часа и е светло почти денонощно.

За да се придвижваме свободно, бяхме запазили автомобил под наем онлайн – този път избрахме Avis и останахме много доволни от обслужването. Единствената ни грешка беше, че взехме доста малка кола и през всички дни се возихме в много задушевна обстановка 4-ма възрастни и малко дете в столче. За в бъдеще бихме взели доста по-голяма – така или иначе цената на rent-a-car-а излиза колкото вечеря в хубав ресторант. 🙂  

По моя преценка, наемането на автомобил е задължително в Исландия – организират се автобусни екскурзии до различни природни обекти, но не са удачна опция за пътуване с малко дете. Освен това Исландия е чудесно място за шофиране дори за неопитни водачи – идеални равни пътища и то почти празни.

Тук е мястото да спомена, че ако планирате да пиете алкохол докато сте в Исландия, летището е най-доброто място, от което да си го закупите. Цените иначе могат да ви откажат напълно! Като цяло всички хранителни продукти са скъпистандартът на живот е много висок, а и повечето неща се внасят от други държави. За да не ни звучи толкова плашещо, ние си обръщахме цените от исландски крони в паундове – чисто психологически трик, разбира се, но вършеше работа. Иначе, ако имате място в багажа, може да направите обиколка по магазините за дрехи – тук цените са съизмерими с българските, но качеството е страхотно и би си заслужавало да купите за вас или за малките някоя непромокаема връхна дреха на местна марка.

Както обичайно правим, и този път се настанихме в Airbnb apartament – мястото беше чудесно и горещо го препоръчвам. Освен това е близо до денонощен хранителен магазин – рядкост и голяма ценност в Исландия, тъй като всички супермаркети затваря в 18:00 ч., а уикендите дори по-рано (ако въобще работят). Докато аз слагах Дари да спи, момчетата отидоха да напазаруват нещо за вечеря. На тях дължа честта да съм опитвала най-ужасяващото нещо в живота си – Hákarl или прочутата исландска ферментирала акула! На вид е симпатична – малки бели кубчета, но миризмата й е умопомрачителна – силно амонячна, нещо средно между развалена риба и белина, а на вкус е дори по-ужасна. Геройски я преглътнах обаче, защото не можех да си представя да я изплюя в кошчето и после всичко да мирише на нея. Така че, ако се чувствате смели – опитайте, но да не кажете после, че не съм ви предупредила!

Ден 3 – на обиколка в Рейкявик

Въпреки че първата ни сутрин в Рейкявик беше мрачна, всички се събудихме в добро настроение. По поръчка на Дари направих палачинки и на закуска обсъдихме плана за деня. Единодушно решихме да прекараме дъждовния ден в столицата и си запазихме места онлайн за безплатна обиколка на града, която Дари проспа блажено в раницата. 

Символът на Рейкявик – църквата Hallgrímskirkja  предлага панорамна гледка на града от високо

Гидът ни Eiríkur (или просто Ерик) беше чудесен и ни разказа много интересни неща за Рейкявик и Исландия като цяло. Научихме, че България и Исландия са почти еднакви по площ, но Исландия е най-рядко населената държава в Европа (по малко от 360 хил.души), като 2/3 от хората живеят във и около Рейкявик; и двете държави сме парламентарни републики, но в исландския парламент, претендиращ да е най-старият в света, има само 63 места, а вратата на министър-председателя им, който е жена (и то много симпатична) е винаги отворена за посетители. Разбрахме, че Исландия е най-безопасната страна в света и че температурите й съвсем не са така “ледени”, колкото предполага името й; че Рейкявик буквално означава “залив на дима“, и че е кръстен така от мореплавателите, заради пушека от гейзерите, който се е виждал от брега. Научихме, че топлата вода в държавата навсякъде е естествена и идва от подземните източници, като заради тръбите, които минават под асфалта, на практика земята винаги е топла и никога не се натрупва сняг.

Разказни ни още много любопитни неща и, въпреки дъжда и факта, че самите сгради, които разглеждахме не бяха никак впечатляващи, прекарахме чудесни 2 часа в разглеждане на столицата. Така че определено препоръчвам да се възползвате от подобен тип обиколки, ако сте в Рейкявик. Не отделяйте обаче на града повече от един ден – ще ви е напълно достатъчен, за да съберете впечатления.

След обиколката бяхме доста прегладнели и се заехме да търсим място за хапване. От много възможности в крайна сметка попаднахме на ресторант “Рейкявик”, който предлагаше за обяд чудесен бюфет с разнообрази ястия. Дари изяде една купичка супа и няколко резенчета сьомга (нечие друго дете обича ли сурова риба?!), а за десерт получи и топка сладолед. Аз мисля, че опитах почти от всичко 🙂 Самият ресторант изглежда доста лъскав, но цената беше много добра и определено си заслужаваше. Сега разбрах от сайта му, че през уикендите предлагат и брънч-бюфет, така че си го записвам за бъдещи посещения!

Едвам успяхме да удържим Дари, когато видя голямата чиния със сьомга  (по-известна като “Омга”) в дясно!

Планът ни за остатъка от деня беше съвсем лежерен – оказа се, че  в непосредствена близост до апартамента ни се намира страхотен басейн с гореща геотермална вода – първият, построен в града на име Sundhöll Reykjavíkur . Басейнът е един от многото в Рейкявик и, както разбрахме от гида ни, исландците често се възползват от природните богатства на земята си – ходят на басейн поне 3 пъти седмично, като това е и обичайната локация за първа среща (добре измислено). Ако трябва да съмаризирам впечатленията си от посещението ни, мога да кажа, че това, което у нас наричаме много добър спа комплекс, там представлява публичен басейн – открити и закрити басейни с гореща термална вода, джакузи, сауна, парна баня и леден басейн на съвсем символична (дори за нашите стандарти!) цена – около 10 лева за възрастен. Чистотата също е на страхотно ниво – абсолютно навсякъде в Исландия, преди ползване на воден комплекс (естествен или изкуствен) всички са длъжни да си вземат душ без бански. Тази информация в началото леко ме стресна, но на място човек някак не се притеснява – има разделение на съблекалните и всички си ходят голи без никакви задръжки (добре че не разбираха и български, защото Дари на няколко пъти прояви по-голямо любопитство към човешкото тяло и на висок глас ме разпитваше за чуждата анатомия). Горните обстоятелства и удобното работно време (от 06-22:00ч.) бяха причина няколко пъти да се върнем на това място, където можехме да се потопим в топлата вода без да мислим какво е времето навън. Определено го препоръчвам като преживяване в Рейкявик – заслужава си напълно!

Последната ни спирка за деня беше симпатично ресторантче на главната улица, точно срещу апартамента ни – Icelandic Street Food. Както често става, без да искаме уцелихме идеалното място за изморени и прегладнели пътешественици! Оказа се, че това е малък семеен ресторант, който предлага традиционни исландски ястия по рецепта на бабата на собственика, която дори приготвя част от тях (палачинките и тортите). Менюто се състои от няколко ястия, които се приготвят ежедневно и концепцията на заведението е, че плащаш за една порция и винаги може да поискаш допълнително. Храната беше чудесна (агнешката супа в хлебче стана любима на Дари), а персоналът беше усмихнат и супер приветлив! Чудесно местенце за хапване!

Агенешка супа в хлебче, а в чинийката е “специалитетът на рибаря” – парченца риба, картофи и още нещо 🙂

За следващите дни от престоя ни и дали в крайна сметка успяхме да зърнем Северното сияние – четете другата седмица във втората част на статията ми!

A за да не изпускате новите ни статии и да следите всичките ни пътешествия – не забравяйте да харесате Facebook страницата ни 🙂

Author: Биляна

Здравейте! Казвам се Биляна и съм майка на една прекрасна малка пътешественичка на име Дария. По професия съм юрист, а по зодията – Козирог, което ме прави безсилна пред желанието ми във всичко да има план, система и ред – със сигурност ще го усетите в разказите ми. За скромните си 2 г. и половина месеца, Дария е посетила 14 държави на 3 континента (някои повече от веднъж), летяла е над 30 пъти със самолет, пропътувала е хиляди километри с кола, плавала е с ферибот, возила се е на най-бързите влакове, но най-важното: откривала е света в прегръдката на своите щастливи родители. С историите си искам да ви покажа, че животът не спира с появата на детето. Че да пътуваш е възможно. И приятно. И удовлетворяващо. Искам да ви споделя личния си опит, за да ви направя по-подготвени и спокойни да опитате. Затова, прочетете. И се вдъхновете за своето пътешествие!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Related stories

Доломити: От подножието на връх Мармолада до крайбрежието на Хърватия

%d bloggers like this: