Да пътуваш с бебе само по себе си може да бъде предизвикателство. Преминаването на държавната граница обаче внася допълнителна доза несигурност в ситуацията и често е свързано с редица въпроси, които родителите си задават. Затова днес ще се опитам да ви дам кратки насоки какво трябва да направите преди пътуване в чужбина с деца, за да мине почивката ви възможно най-спокойно.
Задграничен паспорт
Тъй като децата под 14 години нямат лични карти, дори и при пътуване в рамките на Европейския съюз, им е необходим задграничен паспорт. Няма изискване за минимална възраст, като на практика, може да подадете документи за паспорт от момента, в който получите акта за раждане на бебето.
За да се снабдите с първия документ за самоличност на вашето дете е необходимо:
- Да посетите Звено „Български документи за самоличност“ към съответната областна дирекция на МВР по постоянен адрес на детето в пълен семеен състав – двамата родители и непълнолетното дете;
- В случай, че единият родител не може да присъства, е необходимо да се представи изрично нотариално заверено пълномощно в полза на другия родител/настойник на детето. При специфични хипотези, като смърт на единия родител, разногласие за пътуване на детето в чужбина или лишаване от родителски права, се представя съответно акт за смърт или съдебно решение, което замества липсващото съгласие;
- Да носите със себе си личните си документи за самоличност, както и акт за раждане /оригинал и копие/ на детето;
- Да попълните заявление по образец, който ще ви бъде предоставен на място;
- Да заплатите дължимата държавна такса, съобразно вида на услугата която искате – обикновената услуга е 10 лева за 30 работни дни, бързата 20 лева за 3 работни дни, а експресната – 50 лева до 8 работни часа.
- Ако изваждате паспорт на бебе, да влезете с него в стаичката за една от най-комичните снимки в историята му 🙂
Моят съвет е да си приготвите нещо за привличане на вниманието /дрънкалка, връзка с ключове/, защото едно от задължителните изисквания е бебето, колкото и малко да е, да гледа в камерата 😉 Внимателно подберете кой родител ще държи бебето, защото се изисква освен известна доза сила – трябва да бъде повдигнато нависоко, за да влиза в очертанията на монитора, и не по-малка гъвкавост – защото някакси ще трябва да направите така, че вие да не влизате в кадъра. По-забавното е, че същата тази фотография ще краси паспорта на наследника ви следващите 5-години! Ето я и Дария на нейната първа паспортна снимка на завидната възраст от 2 месеца:
- За получаването на готовия паспорт е необходимо присъствието само на единия родител. По изключение документът може да се получи и от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.
Обръщам внимание, че ако летите със самолет, дори в рамките на държавата, отново има възможност да ви е необходим паспорт за детето. Този път не като задграничен документ, ако просто като единствения документ за самоличност на детето, който ще посочите и при закупуване на билетите.
За по-подробна информация относно издаването на задграничен паспорт на дете, може да погледнете и сайта на МВР
Виза
Ако пътувате в държава с визов режим за български граждани, не забравяйте, че на детето също му е необходима виза. И уви, повечето пъти няма намалени тарифи, дори и да пътувате със съвсем малко бебе.
Преминаване на границата с кола
Освен документите за самоличност и паспорта на детето, ви съветвам да вземете и копие от акта му за раждане. По принцип служителите би следвало да могат да извършат служебна проверка за имената на родители на детето, но често пъти се случва да поискат и акта за раждане. Особено, ако родители са с различни фамилии или с еднакви, но различна от тази на детето, както е традиция в някои краища на България.
Ако детето ще бъде придружавано само от единия родител, другият родител трябва да изготви в полза на първия изрично нотариално заверено съгласие за извеждане на детето от страната. Същото важи и, ако непълнолетното детето ще пътува в чужбина без родителите си, а с друг придружител.
Ако искате да прочете повече съвети за пътуване с малко дете с автомобил, може да го направите в специалната ни статия по темата.
Преминаване на границата със самолет
Документите за пътуване са същите, както в горния пункт. Не забравяйте да принтирате/вземете и бордната карта на детето, нищо че може и да бъде заедно с тази на единия от придружаващите го родители.
Внимателно прочетете правилата на съответната авиокомпания за пътуване с малки деца, тъй като има известни различия. Практиката навсякъде обаче е бебета до 2-годишна възраст да се возят без самостоятелно място, в скута на родителя. Поради това и не плащат пълната цена на билета (при нормалните компании стойността обикновено е около 10% от тази на редовния билет, а при нискотарифните има фиксирана такса). По същата причина децата обикновено нямат право на самостоятелен чекиран багаж, но се разрешава безплатно пренасяне на бебешка количка/столче за кола, както и храна и пелени в количество, необходимо за полета /независимо, че надхвърлят максимално допустимите милилитри за пренасяне на течности/.
Лоша новина за самостоятелно пътуващите майки/бащи на близнаци – всички авиокомпании, чиито правила съм чела, не разрешават един пълнолетен да придружава повече от едно дете до 2-годишна възраст. Затова явно ще се наложи да пътувате с подкрепление.
За други съвети при пътуване с бебе в самолет – не пропускайте да прочетете статията ни по темата тук.
Европейска здравноосигурителна карта
Европейската здравноосигурителна карта /ЕЗК/ или временното удостоверение за такава са документи, който, при пътуване в рамките на Европейския съюз, би ви дал възможност да се възползвате от тамошната спешна или неотложна медицинска или дентална помощ като местно здравноосигурено лице. Тоест. ако в държава Х спешната помощ за местните лица е безплатна, то и за вас ще е такава, ако притежавате ЕЗК. В случай пък, че сте заплатили медицинската помощ, ще имате право на възстановяване на разходите си.
Документът се изважда безплатно, като заявленията се подават и получават чрез клоновете на банки ДСК и Алианц банк България. Заявленията за Временно заместващо удостоверение, което дава същите права като картата, но се издава за 1 работен ден, се подават на място в Районната здравноосигурителна каса по постоянен адрес на заявителя. Заявленията се подават лично или чрез упълномощено лице, а за малолетните деца /до 14 г./ се изискват в оригинал и копие акт за раждане и задграничен паспорт, ако има такъв. Срокът за издаване на картата е 15 работни дни, като валидността й е 1 година, а за непълнолетните – 5 години, или до навършване на 18-годишна възраст.
Досега, за щастие, не ни се е налагало да използваме ЕЗК, но винаги гледам да съм ни снабдила с по едно временно удостоверение, когато пътуваме в рамките на ЕС.
Човек никога не може да е прекалено предпазлив, когато пътува в чужбина 😉
Застраховка при пътуване в чужбина
Застраховката е нещо, без което не тръгваме на път, ако ще да пътуваме само за 2 дни извън страната. Струва няколко лева, а може да спести хиляди и безкрай главоболия, точно в момента, в който мисълта за пари е на последно място в главата ти.
Обикновено отивам в офис на застрахователен посредник, за да ми предложат няколко варианта на застраховки при пътуване в чужбина, от които да избера най-удачния. Обичайно избирам най-високото застрахователно покритие – така или иначе разликата в цената между него и най-ниското е минимална, а винаги е по-добре лимита на отговорността на застрахователя да е по-голям.
Поинтересувайте се за условията на застрахователната компания – някои предлагат, освен стандартната медицинска застраховка, допълнителни клаузи, като застраховка „гражданска отговорност“ (например, ако случайно счупите скъп предмет в магазин, ще може да искате възстановяване на сумите, които сте заплатили за „закупуването му“), както и застраховка на багажа ви, ако бъде повреден или загубен при пътуване със самолет.
Планиране на почивката
Основен момент в подготовката на една спокойно пътуване с малко дете е добрият план на пътуването. Не, нямам предвид, че трябва подробно да сте разчертали график за всеки един ден – при пътуване с дете това само би нажежило обстановката, a и го намирам за съвсем ненужно когато сме тръгнали „на почивка“. Визирам по-скоро основните опорни точки, по които трябва да вземем решение преди да тръгнем на път, за да имаме известна доза сигурност относно това, което се случва. А последваща импровизация винаги е добре дошла.
Избор на настаняване
Преценете каква почивка най-много ви пасва – наистина съм на мнение, че с дете може да си изкарате страхотно навсякъде, стига да е „вашето нещо“. Дали ще е къмпинг, апартамент под наем или all inclusive хотел – изборът е ваш и няма грешен отговор. Ние сме пътували и с трите вида настанявания и всяко има своите плюсове и минуси. Ако детето ви е достатъчно голямо и вече яде всичко, няма нищо лошо да си спестите някой друг ден готвене и да се отдадете на релакс /в рамките на възможното за една майка, разбира се/ в някой хотел. Ако пък ви се иска повече домашен уют, нищо че сте в чужбина – апартамент от някоя платформа като Airbnb е страхотен вариант, а често пъти и доста финансово изгоден. За възможността да се будиш на чист въздух от песента на птичките сутрин, макар и да нямаш кой знае какви битови удобства – признавам, не е за всеки, но пък, ако дори малко ви е любопитно да опитате, смятам, че ще се влюбите! А и разказите на Вики по темата няма как да не запалят интереса ви 🙂
Проучване на района
Където и да сте, ви съветвам предварително да проучите района – къде има медицински центрове, полицейско управление, българско посолство или консулство – все неща, които могат да са ви спешно и жизнено необходими в даден момент. Признавам, че при пътуване на по-близки дестинации понякога пропускам да го направя, но при екзотичните пътешествия това е задължителна стъпка в подготовката ни. Винаги си правя и снимки на адресите и телефоните на горните обекти.
В тази графа ще спомена, че ако пътувате някъде „извън цивилизацията“ е хубаво да се запознаете предварително с привичките на местното население и със законите им в най-общи линии, за да нямате неприятни изненади по пътя.
Задължително проверявам и дали има изисквания от гледна точка на поставяне на допълнителни ваксини и сверявам имунизационните календари на нашите и тамошните деца, за да преценя дали има нещо, за което да е притеснявам.
Горната информация обикновено е свободно достъпна в интернет, но за всеки случай проверявам и данните и на сайта на Министерство на външните работи.
Начин на придвижване
Помислете как ще ви е най-удобно да се придвижвате в държавата, в която отивате. Ако предпочетете градския транспорт, обикновено няма какво допълнително да мислите – детето пътува безплатно, като рядко се налага да се купува отделен билет за него (до момента само за влаковете в Испания е имало изискване да се вземе отделен, макар и безплатен, билет за бебето, навсякъде другаде просто се е возила без някакъв нарочен документ).
Ако предпочетете кола под наем, проверете дали българските свидетелства за управление се признават на територията на съответната държава. В рамките на Европейския съюз проблем няма, но за всяка друга държава следва да проверите изрично. От личния ни опит, при пътуване до Обединените арабски емирства ще ви е нужно Международно свидетелство за управление на МПС, което се издава съгласно Виенската конвенция, ратифицирана от общо 72 държави по света. В други държави обаче (като Китай, например) няма възможност да издаване на друго свидетелство, тъй като не признават чуждестранни шофьорски книжки, а само местни.
Обръщам внимание, че срокът за издаване на Международното свидетелство за управление на МПС е 30 дни, така че планирайте от рано 🙂
Ако ще наемате кола, не забравяйте предварително да заявите ползването на детско столче. Много от rent-a-car компаниите предлагат тази екстра до изчерпване на количествата и е хубаво да посочите от рано, че пътувате с дете и искате да се възползвате.
Туристически маршрути
Планирайте в най-общи линии какви забележителности искате да посетите на избраната от вас локация. По-голямата част имат интернет сайтове, затова, при възможност, си купете билети онлайн, за да си спестите чакането на опашка с бебе и задължително проверете работното време, както и дали малки деца се допускат в обекта.
Тъй като ние обикновено решаваме в последния момент къде ще ходим и често пъти прескачаме тази стъпка, сме понатрупали и известна доза негативен опит – в Будапеща прекосихме целия град в дъжд с цел да посетим едни популярни подземни лабиринти, само за да разберем на място, че не се допускат деца под 8 години, качвахме се на кулата в Пиза на части, докато единия гледа бебето, защото се оказа (и с право, според мен), забранено за малки деца, разходихме се няколко пъти до Флоренция, за да успеем все пак да се качим на купола на катедралата, а на друга локация в същия град ни беше отказано да влезем с бебе (нищо че беше малка и я носех в раницата).
Обмяна на валута
Съветът тук е по-скоро общ, а не толкова обвързан с пътуването с дете. Тъй като обаче в компанията на малкия човек често могат да изскочат непредвидени разходи, препоръчвам да обмените достатъчно пари, за да не се притеснявате по време на пътуването. Също така никога не тръгваме на път без поне 2-3 дебитни и кредитни карти, защото ни се е случвало банките, от доброжелателност, да блокират временно карта, заради тегленето на суми от по-интересна дестинация. С оглед на това, е добра идея да уведомите банката си, ако планирате такова пътуване и искате все пак да имате достъп до средствата си.
Като допълнителен жокер споменавам, че съществуват обменни бюра (като това на FactorIn), в които, ако се окаже, че сте обменили по-голяма сума, от необходимата ви за пътуването, можете в 30-дневен срок да върнете валутата на същия курс, на който сте я закупили. Това може да е голям плюс, особено за по-непопулярните валути, които нямат фиксиран курс.
Мобилни оператори и предплатени услуги
За щастие, от миналата година насам, когато пътуваме в рамките на ЕС, не се налага да мислим за роуминг – разговорите се провеждат на националния тарифен план, и, според мобилния ни пакет, имаме определени MB безплатен интернет.
Извън тези държави обаче, горещо ви съветвам да проверите какви са условията на мобилния ви оператор и, в случай, че не са изгодни, най-удачният вариант, е да си купите местна предплатена сим-карта. Така ще може да говорите по между си без проблем и да имате мобилен интернет. Не се подвеждайте, че винаги става въпрос за далечни държави – и една разходка в съседна Сърбия или Македония може да излезе доста солено, ако решите по пътя да си поговорите с мама за половин час по телефона 🙂 /за справка, ако сте потребител на А1, цената е 7 лв/минута…
Съветът ми е също да определите някакъв лимит за натрупана сметка на телефона си, ако случайно стане грешка – това беше нещото, което ме спаси да платя “само” 96 лв. за получено WhatsApp съобщение в Сингапур (бях забравила да си изключа преноса на данни и, ако не бях получила смс, че достигам кредитния си лимит, със сигурност нямаше да забележа пропуска си още дълго време).
Удобно приложение, за което съм споменавала и преди, е т.нар. Roamer. За да го ползвате, също е необходимо да сте се снабдили с местна сим-карта, но ще може да се обадите на роднините си само за няколко цента на минута и то от личния си български номер. Ползвали сме го в Китай и САЩ и работи чудесно. Повече информация може да намерите тук.
Приготвяне на багаж
Тук най-важното е планиране и, поне в началото – списък на всичко необходимо, за да не се окаже накрая, че сте забравили якето и обувките на детето или (не дай Боже!) любимата играчка 🙂 (последното, естествено е с по-голям приоритет, защото яке и обувки поне може да си купиш и на място).
Пълният набор от трикове за опаковане на багаж при пътуване с бебе, може да прочете в тази статия, а скоро очаквайте и кратък наръчник със съвети за „минималистичен багаж“, ако и вие като мен сте фенове на концепцията за „light traveling” и предпочитате да не взимате със себе си цялата покъщнина 🙂
