Тази година решихме да прекараме зимата в Испания. София никога не ми е била любимо място през зимата, а с бебе още по-малко – мръсният въздух, липсата на място за игра, разбитите тротоари. И така, речено – сторено, натоварихме 6-месечната тогава Михаела, кучето и някакъв багаж, и потеглихме. Прекарахме по месец на различни места, но в този разказ ще се спра на едноседмичната ни разходка до Фуертевентура.
Фуертевентура е вторият по големина и най-ветровитият от Канарските острови. Била съм на Тенерифе и Гран Канария, разликата е наистина огромна. Фуертевентура може да се опише с една дума – пустош. Вулкани, камъни, пясъчни дюни и прекрасни плажове. Чак те кара да се замислиш с какво са се препитавали тези хора преди популяризирането на туризма. Единственото, което вирее в тези сурови условия е овес, малко зеленчуци, алое и кози. Като туристическо място островът е популярен заради почти перфектния си климат – нито твърде топло, нито твърде студено, като през нашия престой в началото на февруари беше между 18 и 23 градуса. Вълните и силният вятър през летните месеци го правят добра локация за сърф, както и уинд и кайт сърф. През нашата ваканция вятър така и не духна, та се разминахме с идеята да покараме уинд сърф, но изобщо не се оплакваме от това.
Като място за почивка с деца, Канарските острови са чудесен избор – от една страна са екзотична островна група до Африка, но от друга технически са част от Испания и тук важат всички предимства на пътуване в Европейския съюз – плаща се в евро, няма драма с интернет и мобилни оператори, няма никакви опасни насекоми. Освен това са и най-урбанизираните острови, които съм виждала откъм магистрали, супермаркети, медицинска помощ и прочие. Направо обмислям следващата зима да прекараме тук 🙂
И така, да се върна на нашето пътуване. Взех набързо самолетни билети като подарък за Коледа. Тук правя интересно уточнение – имах избор дали да взема за Михаела допълнително място или да отбележа, че ще пътува в скута ми. Тъй като се оказа, че при Ryanair има 25€ такса за бебе, седящо в скута на възрастен, избрах да запазя допълнително място. За сравнение билетите за възрастни бяха по 16€. Това ме вкара в лека занимавка, тъй като се оказа, че трябва да контактна съпорт, за да отбележат, че това е infant comfort seat, както и при check-in, за да ми издадат boarding pass за това място. В интерес на истината чат системата беше доста прилична и не ми отне много време. На летището ми издадоха празен boarding pass за въпросното място. Реално на това място имате право да возите бебето в седалка за автомобил, ако е сертифицирана, но ние не я взехме в салона. Просто си имахме екстра пространство и Мишето си игра на него на отиване.
Това беше първото ни пътуване със самолет с бебе, но все пак мисля, че успяхме да оптимизиране багажа доста добре. Михаела пътува с малката си пътна чанта, която ѝ се полага като ръчен багаж. Взех само 5-6 бодита и панталонки, плюс една връхна дреха, тъй като дори през нощта температурата беше около 18-19 градуса. Побрах и 10-12 многократни пелени и шишенце масло от чаено дърво, за да ги перем. За козметика събрах разни тестери, които ми бяха останали още от родилното. С таткото пътувахме с общ малък куфар за ръчен багаж, а неговата раница беше отделена за гърне и надуваемата ни ваничка от Джъмбо, от която съм мега доволна. Мишето е основно на кърма и се храни по захранване водено от бебето, така че не сме носили нищо допълнително за нея, освен малка бутилка с вода. Като грешка отчитам единствено, че взехме количката – бебенося през повечето време и се оказа напълно излишна, дори не я извадихме от колата. На летището на Фуертевентура има и отделен check-in за семейства с малки деца, минаването навсякъде беше бързо и безпроблемно.
И така след сравнително спокоен първи полет, кацнахме на летището във Фуертевентура. Взехме си кола под наем, което тук е доста евтино – излезе ни 88€ за 6 дни с включена допълнителна застраховка и бебешко столче ( столчетата без изофикс са безплатни ). Канарските острови са безмитна зона и горивото също беше прилично евтино – само 21€ за 6 дни обикаляне. Настанихме се в много приятен апартамент във вилното селище Parque de Holandez за скромните 30 € на вечер. Апартаментът ни беше прекрасен с напълно оборудвана кухня и пералня, което е много важно за мен, за да мога да пера пелените и да приготвяме храна на малката. Като цяло си бях набелязала за обикаляне северната част на острова и това беше идеална отправна точка, макар че, ако дойдем тук отново, вероятно ще избера Коралехо, тъй като ни липсваха магазини или ресторанти наблизо. В Коралехо е много оживено и има всичко, но за сметка на това е една идея по-скъпо – 40-50 € на вечер.
През идните дни практикувахме общо взето една и съща схема – закусваме, Мишето спи предиобедния си сън вкъщи, докато ние приготвим обяд и тренираме. После обядваме, товарим се на колата и отиваме на избрания за деня плаж. Там я приспиваме в раницата и прехвърляме да спи под чадър на пясъка за около 2 часа, в които ние се плицикаме и печем. После си играем с нея в пясъка докато захладнее и потягляме на разходка към някое градче.
Като плажове посетихме El Morro, El Bajo Negro, Flag beach, el Burro и плажа на селцето Cotillo. Всичко освен последния бяха прекрасни за деца, като най-много ни допадна El Morro – кристална синя вода, плитчини и приятен пясък. Трябва да отбележа обаче, че колкото и времето да е благоприятно към тези острови, те все пак са в Атлантика и водата е студена целогодишно – 20-22 градуса, което за мен си е студ. Това не ни попречи да влизаме във водата, нито да хванем порядъчен тен, но все пак в добре да се има предвид, особено за малки деца.
Вечерите прекарвахме основно в Коралехо, главното градче на тази част на острова. Тук има всичко необходимо като супермаркети, голяма главна улица с изобилие от магазини, ресторанти и забавления за малки и големи. До Коралехо е разположена и прочутата зоологическа градина на острова, но ние наскоро посетихме Biopark Валенсия и решихме да пропуснем. Наблизо е и Parque Natural de Corralejo – обширна местност с пясъчни дюни и страхотни гледки към плажовете.
Вечеряхме в по-тихата част около плажа и пристанището, като съм много доволна от обслужването на всички ресторанти, които посетихме. Възползвахме се от прекрасната морска храна и всяка вечер избирахме ново място, където да ѝ се насладим. Михаела обича риба и всички бяха любезни да ѝ предложат детска порция филе от прясна местна риба, като спазваха да е без сол и подправки. Една вечер хапна и малко от моята тортийа 🙂 Имах леко притеснение, тъй като тя все още изхвърля порядъчно количество храна от столчето си, но тя взе, че се храни много чисто навън, а и всички бяха щастливи да почистят след нея. Нявсякъде имаха детски столчета и повивалници в тоалетните, тъй като островът се посещава много от семейства с малки деца.
Посетихме и малкото селище Cotillo от западната част на острова – много симпатично и уютно селце, особено ако сте фенове на сърфа. Малки ресторантчета, епични гледки на потъващото в морето слънце на залез и от друга страна заобикалящата вулканична пустош, създават невероятна атмосфера. Опеределено при следващо посещения, ще обмисля отсядане тук или в Коралехо.
И така, след седмица плажове, слънце, вълни и много нови впечатления, днес се връщаме в Мадрид. Пиша този текст в самолета, докато Михаела спи в другата ми ръка. Надявам се и тя да е събрала много нови емоции, слънце и желания за още приключения. Сигурно сънува някой нов плаж 🙂
Весело пътуване и не забравяйте, че въпреки трудните моменти, това е най-добрият подарък за децата ни 🌞
