Накъде

Еднодневно пътуване: В околностите на Костенец

Share this post

Често се чудим къде да се разходим за един ден с децата, без приспиване, когато не ни се ходи в Южния парк или на Витоша. Обикновено изискванията са да е на не повече от час-час и половина от София, да има къде да се разходим или да разгледаме ново място, да си направим пикник или да хапнем в приятно ресторантче. Да се чудим накъде да се пътуваме през уикенда е класика, затова създаваме тази традиция – да споделяме с вас своите предложения за еднодневни пътувания, естествено, изпробвани от нас самите.

Отдавна се каним да посетим района на Костенец, дълго сме слушали за него, тази зима минахме оттам по пътя за Юндола и очите ни останаха в гледката към Рила планина! Затова не чакахме и друга възможност, възползвахме се от хубавото време и се запътихме към село Пчелински минерални бани. Целият район на Костенец е богат на минерални извори и почти всяко село си има извор, избрахме това село, защото наша приятелка ни го препоръча. Селото е малко, в центъра има хотел, а останалото са вили и няколко жилищни комплекса. Намира се над село Пчелин, на 8 км. от Костенец и на 70 км. от София. В миналото е било балнеоложки курорт с минерален плаж и рехабилитационен център, който в момента е преустроен в хотел “Виталис”. Нашата идея беше да се потопим във външния басейн и да обядваме в хотела, но след като пристигнахме, изненадващо забелязахме, че торбата с банските и хавлиите е останала вкъщи. Може би не пропуснахме много, тъй като басейнът не беше най-чистият, който сме виждали, но отново с магическата гледка към планината. Явор не беше особено доволен, че няма да влиза в басейна, затова побързахме да се махнем далеч от него. Полюляхме го малко на люлката и обядвахме в ресторанта на хотела. Храната е на стандартно за страната ниво, не очаквайте нищо специално, предлагат обедно меню, но минус е, че ресторантът се намира на закрито. В последствие се ориентирахме за другите варианти за басейни в Костенец и Долна баня, които смятаме да посетим следващия път.

След обяд решихме да се разходим по някоя от пътеките, тръгващи от центъра на селото. Хванахме тази право нагоре от хотела към Стамболово, сложих Явор на гръб и тръгнахме по пътечката. Малко над селото се откри панорамна гледка към планината и подножието й, която си плачеше за десетки снимки, но за съжаление хванахме контражура и не успяхме да запечатаме истински момента. Пътеката не е много стръмна, минава през малка горичка, която обаче беше с много ниски и неразлистили се дървета и ни напече слънцето. Тъй като все още не сме свикнали да носим лятна шапка за Явор, импровизирахме с тензухена пелена, която Митко му уви около главата, но той упорито я мяташе долу през няколко мои крачки. Затова се поразходихме километър-два нагоре и при първия разклон се върнахме обратно към Пчелински бани.

Все пак доволни от пролетната разходка, решихме да се запътим към Щраусовата ферма близо до град Долна баня. Пристигнахме там и ни посрещнаха две много дружелюбни дами, които се надпреварваха, коя да ни разходи във фермата и коя първа да впечатли бебето. А той усилено практикува новото си умение да ходи и подтикнат от огромното си любопитство, ни задърпваше на всички посоки. Направихме кратка разходка, по време на която се запознахме с обитателите на фермата – африканските щрауси Иван и Зоя и техните приятели, които се отглеждат основно за яйца. Едното тежи между килограм и половина и два килограма – колкото цяла кора кокоши яйца! Интересно ни беше дали има различен вкус от тези, на които сме свикнали, затова опитахме направения на място крем карамел.

Ами чудесен е – плътен вкус, повече мазнина, би станало и уникално брюле. Можете да опитате на място и омлет или да си купите яйце за вкъщи, струва 45 лв. за брой и може да се съхранява дълго в хладилник. За да се отвори, яйцето е необходимо да се пробие с бормашина, никога не може да отделиш жълтъка от белтъка, затова след пробиването се смесват с машината. По време на разходката видяхме мъжки и женски щрауси, както и бебета на 11 мес., които още нямат индикация за пол. Определно тези животни са много интересни и приликата им с праисторически птици ги прави още по-странни, но хубавото е, че са много умни и дружелюбни. Входът за фермата е 3 лв. за възрастен, а деца под 7г., не заплащат такса. Предлагат и козметика с щраусова мас, подходяща за изключителна суха кожа (и за бебета).

Дойде моментът да се прибираме към София, за да използваме за пътуване времето за следобеден сън на Явор. Стана 5 часа и той започна да нервничи, дори местната котка вече не го разсмиваше, затова се ориентирахме към тръгване. Изминалият ден беше интересен, определено районът си заслужава посещението, а за следващия път си оставихме селОто Костенец (както тук му казват) и водопадът, за който много хора са ни говорили. Ще имаме възможност да се върнем и да доизследваме местата, които не видяхме и с удоволствие следващия път бихме се топнали в топлата минерална вода в района.

Author: Нели

Здравейте, аз съм Нели и съм майка на един от главните герои тук – Явор. Обичам храната, кулинарията, да се срещам с нови хора, да прекарвам време в природата, да танцувам, да изследвам нови места и култури. Обожавам да съчетавам пътуването със страстта си към хубавата храна. Смятам, че пътувайки с детето си, бихме могли да му предадем уважение към природата и хората.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Related stories

За месец в АВСТРАЛИЯ – приключение до края на света

%d bloggers like this: