Едно женско пътуване (с малък мъж, разбира се) беше на път да се осъществи! С две мои много близки приятелки отдавна ни се искаше да отидем някъде заедно и да имаме повече време да се видим, тъй като все не остава такова. В този хубав ранннопролетен момент се почудихме накъде – да бъде не много далеч от София, да бъде приятно, изолирано от много хора, да бъде красиво, но не и много скъпо. И ето, че на мен ми хрумна едно отдавна посещавано място – Стара Кресна и еко селището “Дебели Даб“. Намира се в близост до Кресненското дефиле, по пътя за Гърция, отбивате се малдебеко преди Кресна, по малко пътче нагоре към планината, на отбивката за село Ощава. По пътя ще минете през един влаков прелез и, изкачвайки се нагоре, ще достигнете много специално място за почивка със страхотна гледка към Пирин, ще го познаете по чешмата и голямото дърво. Продължавате напред и не след дълго ще стигнете до селото Стара Кресна, през цялото време има табели за “Дебели Даб”.
Селището се състои от няколко дървени къщички над село Стара Кресна, с уникална гледка към няколко планини. Мястото е приятно и уредено, но не бива да очаквате прекалено много – стаите са чисти и приятни, без телевизор, с отопление и най-важното – хубав изглед! Комплексът разполага с ресторант – бар, в който този път предлагаха много вкусна храна – бяха се постарали с домашни зимнини, боб яхния с местен сорт боб и вкусни мекици. Посрещнаха ни Венци и Соня и кучето Морко, сегашните обитатели на “Дебелия Даб”, които ни накараха да се почувстваме много приятно и бяха изключително приятелски настроени към малкия им гост. Еко селището обслужва близкия лагер на “Адвенчър Нет”, където се провеждат рафтинг събития и имайте предвид, че в предстоящия сезон би могло да бъде натоварено с тиймбилдинги и други групи.
В близост до “Дебели Даб” няма почти нищо, но ние сме почитатели именно на такива почивки – разходки в планината, бране на билки, време, в което да останем сами със себе си. На около 6 км. от селото има стара селска баня, която в момента се поддържа и бихте могли да я посетите срещу 2 лв. Който не е бил в такава, нека да не очаква СПА басейн, а малка баня с изцяло минерална лечебна вода с температура около 37-38 градуса. В момента женската е все още без покрив, което има своя чар в топлия сезон. Ние я посетихме с момичетата на същата вечер, в която пристигнахме, останахме до появата на звездите, но за жалост времето не беше ясно и те не се виждаха. Изживяването беше интересно, макар и човек да не си представя това в един женски “СПА” уикенд 🙂
На следващия ден решихме да се разходим до района на Сандански, град през който винаги само минаваме транзитно, когато пътуваме за Гърция. С мъжа ми се познаваме със собственика на чифлик “Ливади”, намиращ се на няколко километра от града и винаги ни е било любопитно да видим как изглежда, тъй като многократно сме опитвали продуктите на фермата и сме се изненадвали приятно. След едно телефонно обаждане бяхме приятелски посрещнати от мениджъра на фермата, който подробно ни обясни как отглеждат животните си – пасищни прасета от интересни породи, свободно отглеждани пилета и щастливи телета 🙂
Не знам дали си представяте как би изглеждало едно такова място, но да ви кажа, ще ви се прииска и вие да си живеете така. По цял ден пасат зелена люцерна и трева и се въргалят в калта, когато си пожелаят. Нещо като моето бебе, само че то още не набляга на тревата. Между другото, той проспа половината обиколка, но когато се събуди, доста се зарадва на току – що родените прасенца порода Мангалица. Освен животинска ферма, Ливади разполагат със зеленчукови градини, мандра и винарската изба “Дамяница”. Ако живеете в София, можете да опитате продуктите им, тъй като те се дистрибутират чрез мобилна каравана, а отскоро разполагат и с магазини.
Обиколката ни подейства изключително приятно, особено след като ни бяха обърнали толкова много внимание, а също така и ни препоръчаха къде да обядваме наблизо. Запътихме се към Интерхотел “Сандански”, в чиито ресторант се предлагат пресни гръцки риби и специалитети. Честно казано, ние не уцелихме най-добрите ястия, но следващия път бих заложила на някоя ципура или лаврак. Хотелът е стар и социалистически, но отвътре е реновиран и изглежда много приятно за СПА туризъм (има външен и вътрешен минерален басейн). Намира се точно до парк “Св. Врач” – един от най-големите паркове в страната, покрай него минава рекичка, има няколко въжени моста, различни вековни и екзотични растения, езерце и детски кътове.
Ние не успяхме да разгледаме целия Сандански, тъй като времето не беше достатъчно, но определено градът ще остане в списъка ни за бъдещи посещения.
В района човек може да прекара поне седмица. Само на 24 км. от Сандански се намира Мелник – едно от тези малки кътчета в България, които те карат да се връщаш отново и отново. И не само заради невероятното вино от местни сортове, но и заради самата атмосфера и природна красота.
За ентусиастите, които обичат разходки в планината, наблизо се намират климатичният курорт Попина Лъка и едноименния му водопад, все още не сме ги посещавали, но мястото изглежда доста обещаващо!
Author: Нели
Здравейте, аз съм Нели и съм майка на двама от главните герои тук – Явор и малкия му брат Вихрен. Обичам храната, кулинарията, да се срещам с нови хора, да прекарвам време в природата, да танцувам, да изследвам нови места и култури. Обожавам да съчетавам пътуването със страстта си към хубавата храна. Смятам, че пътувайки с децата си, бихме могли да им предадем уважение към природата и различните хора.
