Чепеларе

Тесният път върви покрай реката. Ида спи на задната седалка, а аз допивам кафето, налято от вкъщи, и се чудя “След този завой ли е?”. Първа се показва фабриката за ски, а след нея следват и първите къщи. Изведнъж пред нас става просторно, пътят вече не лъкатуши между планинските хребети, а навлиза в просторна котловина. Сгушено в нея, градчето естествено прелива в планината – къщите са кацнали нагоре по склоновете,  а улиците, водещи към тях, са толкова стръмни, че отдалеч изглеждат вертикални.

Била съм много пъти в Чепеларе и това е едно от местата, от вида на които сърцето ми трепва. Околностите са красиви – боровите гори се редуват с обширни поляни, покрити със зелена трева през лятото или с пухкав сняг през зимата. Родопите може и да не притежават суровата и величествена красота на Рилa и Пирин, но за мен имат друг чар – по-тайнствен, по-уютен.

Чепеларе са намира на около 75 км от Пловдив. Обичайно пътят от София ни отнема между 2.5 и 3 часа – последната отсечка след Асеновград е с много завои и се взима бавно. Съвсем близо до града се намира ски – зоната Мечи чал, а на десетина километра е и Пампорово. Около Чепеларе има много страхотни веломаршрути и тук се провежда най-предизвикателното състезание по планинско колоездене в България – Чепеларски търкала. Поводът за пътуването ни този път са ските, но времето се е затоплило точно преди няколко дни и нямаме големи амбиции да караме.

Пристигаме около обяд, хапваме в едно от познатите места – Метеор (при хубаво време голям плюс е дворчето с люлки и пързалки за децата, но имайте предвид, че ако има хора, обслужването е бавно) и Филип отива да кара на Пампорово. С Ида се настаняваме в хотела и тя е в пълен възторг – обикаля стаята, катери се по леглата, разглежда банята и постоянно се чува възклицанието “Йеее!”. Набързо разопаковам багажа и излизаме навън, защото времето е страхотно за разходка.

Престоят с малко дете в Чепеларе е чудесен – в градчето има няколко хубави и поддържани детски площадки (две са в центъра, пред общината и встрани от пешеходната улица, към реката), голяма пешеходна зона и е спокойно и приятно. Има добре заредени супермаркети, както и работеща аптека, така че може да разчитате, че ако нещо ви потрябва, ще го намерите в града. Заведенията за хранене са много и храната в общи линии е проста, но вкусна. Заложете на родопските специалитети – боб чорба, пататник, сърмички, и няма да сбъркате. Откритието ни от този път е ново местенце за бургери в центъра, което ни допадна много.

За хора като нас, които не обичат натоварените курорти с огромни хотели, Чепеларе има страхотен чар – потънало в спокойствие, но не и замряло, градчето е истински рай в сърцето на Родопите.

Една от причините да обичаме Чепеларе, е че тук имаме приятели, които винаги се радваме да видим. За наш късмет още първата вечер случайно се запознаваме и с едно много симпатично семейство с момиченце на 2 г. – Кика, Станимир и дъщеря им Яна. Оказа се, че не само са фенове на бебеносенето като нас, но и Кика е основала малка библиотека за слингове и ергораници в Чепеларе – Вързопче. Ако сте на почивка в района и имате нужда от носилка – тя е вашият човек! Филип се пошегува, че тук водим по-социален живот, отколкото в София – наистина успяхме да се видим с доста хора, даже повисяхме малко на бар. Прави ми впечатление, че тук има доста хора, решили да се върнат от София или други големи градове и да развиват някаква своя идея – едни от тях са Теди и Юли, които стоят зад Чепеларски търкала и зад култовото барче Мечия кът. Друго готино нещо, за което само сме слушали е Office in the woods – проект, който всяко лято предлага възможността да изнесеш работното си /и жизнено/ пространство в Чепеларе.

Въпреки топлото време, успяваме да покараме ски. Тъй като за момента не можем да включим Ида в това занимание, с Филип се редуваме – един ден карам аз, а той я разхожда наоколо и обратното. Возенето на лифта до Мечи чал ѝ харесва много, а на Студенец в Пампорово шейната с впряг хъскита предизвиква пълен възторг. И на двете места има достатъчно пространство за разходка в близост до ски съоръженията, както и капанчета, в които можете да седнете за чай или топла супа.

За пореден път забелязваме, че Ида спи повече, когато е на чист въздух – единият ден дори беше заспала, докато баща и я вози на конче! Игрите на снега със сигурност помагат за това.

Нашата приятелка Яна работеше като ски – учител в Чепеларе този сезон и имах възможност да покарам с нея. Тя има дъщеричка на 3 г., която тъкмо се се качва за пръв път на пистата. Може би след време с Ида ще карат ски заедно 🙂

Снегът омеква доста към обяд, а и аз като начинаещ скиор нямам сили за целодневно каране, така че приключваме на пистата около 12-13 ч. и останалата част от деня се мотаем заедно из града или просто си почивахме. Особено ми хареса това паркче над училището, на което не бях попадала преди.

В района на Чепеларе има много неща, които бихте могли да видите – съвсем близо над града е Роженската обсерватория, където на всеки кръгъл час можете да влезете и да разгледате телескопите и да видите снимки, правени от астрономите. Можете да стигнете до нея с кола, но горещо препоръчвам да отидете пеша по черния път, който изкачва склона от града и стига до Рожен – той е почти изцяло в гората, така че дори в най-големия пек е прохладно и приятно. Тъй като от тук минава маршрутът на Чепеларски търкала, по пътя има маркировка, която можете да следите. Лятото има много диви ягоди.

Недалеч от Чепеларе се намират и Чудните мостове, място, което за мой срам не съм посещавала, но е в списъка за скорошни пътувания. Много популярно е гайдарското надсвирване в село Гела, което се случва всяко лято. Ние не сме били на него, но сме посещавали мястото по друго време и е вълшебно!

Последният ни ден в Чепеларе започна със среднощна буря, в града валя дъжд, но по високото бе паднал малко нов сняг. Сутринта карам на Пампорово, а привечер Ида джапа из локвите в града и заедно с Яна и Зори отиваме на гости на новите ни приятели.

Както винаги, когато наоколо има други деца, Ида се забавлява с тях и ние можем спокойно да изпием по бира и да бъбрим с другите.

В последните седмици Ида се развива много бързо – напредва с говора, катери се навсякъде, игрите стават по-сложни, и виждайки я в различна среда при това пътуване, си дадох сметка колко е пораснала. Всичко мина гладко с изключение на едно прилошаване в колата по пътя между Чепеларе и Пампорово – за съжаление напоследък се случва при повече завои или рязко спиране на колата и търсим решение на проблема.

Мисля, че с напредването на възрастта все повече ѝ харесва да пътуваме заедно. 

Сутринта преди да тръгнем, градчето ни изпрати със свежото време, което усещаш след дъжд в планината – от околните гори се вдигаше мъгла, а слънцето точно пробиваше облаците, когато се качихме в колата. Нямаме търпение да се върнем отново през лятото!