Места / Накъде

Гърция – къмпинг Арменистис и близките плажове

Share this post

Все повече се убеждавам, че идеалната почивка на море за нас е на къмпинг – свобода, простор, солена вода, рошава коса, малък газов котлон и палатка под звездите, в която вечер да се сгушим заедно – усмихвам се неволно дори само докато го пиша!

След като миналата година направихме къмпингарския си дебют на българското Черноморие, тази година с Тео решихме да посетим южната ни съседка и по-точно – Armenistis Camping в Ситония, Халкидики.

В разказа си ще се постарая да съм максимално обективна, но имайте предвид, че впечатленията ми все пак са еднократни (втората половина на м. август 2019 г.) и е възможно не всичко да се случи или изглежда по същия начин и при вас.

Първи срещи с плажа на къмпинга

Къмпингът е с размерите (или поне с населението) на малък град, като предлага няколко опции за настаняване – луксозни мобилни къщи, каравани, “глемпинг” палатки, хостел за младежи и, разбира се – терени за собствени палатки или каравани, от която опция ние се възползвахме. Цената за наем на терен за 4 нощувки, 2 възрастни, палатка, автомобил и ток ни излезе само 126 евро (в най-високия сезон), което превръща тази почивка в най-изгодната ни досега.

Запазихме си място само 3-4 дни по-рано, но явно е било на късмет, защото когато Нели опита една седмица по-късно й казаха, че е трябвало да звъннат месец по-рано. За къщите и каравани резервацията се прави с месеци предварително.

Мобилните къщи на задните редове (по-напред са още по-хубави!)

Местата за палатки са предварително отредени и оформени, което първоначално не ми хареса, защото се почувствах сякаш ще къмпингуваме в градина, а не в гора. В последствие забелязахме, че всъщност сме извадили късмет с разпределения ни терен, защото сутрин и след обед имахме достатъчно сянка, а в близост имаше лампа, кофа за боклук и сервизни помещения. От обиколките ни в къмпинга стана ясно, че действително над всички терени има дървета, но някои са много по-облагодетелствани и “уютни” от други, така че е въпрос на късмет (промяната на терена е възможна само след съгласуване на рецепцията).

Когато си забравиш в София масата и се храниш върху леген 🙂 Но пък по-вкусна червена леща не бях готвила досега!

Личните автомобили се паркират в границите на същия терен (ако се побират), което за нас беше голямо улеснение.

Самият къмпинг беше отлично уреден. На територията му има лекарски кабинет, ресторант, плажен бар, кафене, snack бар и много добре зареден супермаркет с чудесни плодове и зеленчуци (цените бяха нормални). Тъй като си готвехме всяка вечер, посетихме ресторанта само веднъж – менюто не е твърде богато, голяма част от нещата са пържени, а ако случайно не ядете животински продукти – няма какво да си поръчате. Чух обаче, че калмарите им са хубави.

Сервизните помещения се поддържаха чисти, като с Дари явно имахме късмет, защото никога не сме чакали вечер за душовете (Има неограничена топла вода, което е голям плюс).

Хареса ми, че има функционално разделение на мивките – обособени са зони за лична хигиена, за пране, за миене на съдове, както и отделна мивка, отредена за къпане и повиване на бебета.

Срещу допълнително заплащане къмпингуващите могат да ползват ток, хладилници и перални (носете си разклонител с дълъг кабел -ние не се бяхме сетили, но за щастие имаше в супермаркета). В тази мрежа не е позволено да се включват сешоари, но в баните има достатъчно контакти, които може да се ползват за целта.

По принцип пише, че барбекютата са забранени, но не видях нито забраната да се спазва, нито някой да следи за това. Все пак има изградена пещ за общо ползване, точно до игрището.

Ежедневно има осигурени занимания, както за децата, така и за възрастните, но ние се включихме само в едно – апликация с разноцветни макарони, която беше за малко по-големи дечица, но и Дари се забавляваше. Предлагаха се и колела под наем.

За децата има изградена и детска площадка на плажа, но за съжаление е изцяло на слънце и така и не стигнахме до нея.

Важно е да отбележа, че часовете за почивка се спазваха през повечето време. Разбира се, зависи на какви съседи ще попаднеш, но като цяло до към 22-22:30 всичко утихваше. (Въпреки че Дари си заспиваше и на шумотевицата в 21:30 съвсем спокойно).

Що се отнася до плажовете – ние предпочитахме да обикаляме наоколо с колата, за да проучим различните възможности, така че имаме наблюдения от следните места:

Armenistis beach безплатен е за гостите на къмпинга, но за външните посетители има входна такса от 3,50 евро/възрастен (или 5 евро с включена напитка на бара). Отделно се заплащат чадъри и шезлонги, като цената не включва консумация. Плажната ивица е голяма и пясъчна (по-точно с много ситни камъчета), а морето е кристално чисто. Сравнително бързо ставаше дълбоко (3-4 крачки навътре и на Дари и стигаше до шия), така че през повечето време малката беше с пояс във водата.

Orange beach (Плаж Портокали) – изключително красив и живописен плаж, до който се стига през иглолистна горичка. Недостатък е, че пясък по плажа има само на няколко малки места и, за да се доберете до него, трябва да отидете наистина рано. Тъй като ние се появихме чак към 10:30, се разположихме на една от многото скали, които ограждат плажа. Морето е съвсем плитко в началото, но в нашата част дъното беше скалисто (в централната зона е пясък) – за щастие нямаше морски таралежи. 

Основният плаж има бар и шезлогни (навярно и тоалетни), а в горичката има и капанче за храна и напитки и един малък ресторант. Самият плаж  е популярна туристическа дестинация, защото няколко пъти дойдоха парти “пиратски” кораби с ентусиазирани младежи (малко ми напомняше на Синята лагуна в Малта, но в по-големи мащаби).  Въпреки очарованието на плажа, на нас ни стана твърде горещо на скалите и към обяд се върнахме в къмпинга, където Дари дремна на плажния бар:

Fava beach – него дори го няма нарисуван на картата, но Google maps ни заведе успешно. Ако търсите спокойно и усамотено местенце – това е вашият плаж. Да, водата не е толкова красива, колкото на другите места, но е също така чиста и ще бъдете почти сами. Няма никаква организация. На нас обаче ни се стори леко скучно и продължихме към намиращия се наблизо:

Karidi beach със сигурност любимият плаж на Дари (а и наш фаворит). 50 метра навътре в морето тюркоазената вода все още е до коляно – все едно плуваш в огромен детски басейн.

Плажът е пясъчен – със ситен бледожълт пясък (малко напомня на този на Албена), а до него се стига през малка борова горичка, в която всички дремвахме на обяд. Интересното е, че колкото и коли да имаше на паркинга (налагаше ни се да спираме доста далече), самият плаж не беше никога пренаселен.

Като недостатък мога да изтъкна морската трева, която се появява в близост до брега, и липсата на организация на плажа – няма тоалетни (дори химически), а храна и напитки могат да се купят от една каравана в горичката над плажа. Ако искате нещо по-нормално за хапване, все пак може да се отбиете в ресторант Melia в близост до паркинга – атмосферата е много приятна, храната, приготвена с био и местни продукти, беше вкусна (опитайте гръцката Фава!), макар и с малко завишени цени за гурме порциите. Нямат специални детски предложения, но всяко ястие от менюто може да се сервира в половин порция за децата (Дари яде “био талиатели с домати” и й харесаха).

Banana beach (Rodia beach) – това беше моят личен фаворит. Плажът се управлява от бар Родия, поради това може да го намерите и с това име. Плажната ивица е сравнително малка с много ситни камъчета, като свободна зона почти липсва (а и никак не е хубава). Има опции за дървени шезлонги (5 евро), обикновени шезлонги в пясъка (4 евро) и пуфове и възглавници (2 евро), които се намират в тревните площи преди плажа – цените не включват консумация. Ние предпочетохме последната опция, защото ни се стори най-сенчеста и приятна, а и Дари щеше да има комфортно място за обеден сън.

Има хубави тоалетни, приятна музика, пускана от ди-джей, и страхотен ресторант – храната беше много вкусна, а порциите бяха огромни. Самото море не е кой знае колко впечатляващо – водата сравнително бързо става дълбока и не е така красива, но пък е чиста, което е най-важното. Единственият недостатък е, че до плажа се стига по близо 2 км прашен път, който криволичи надолу по склона (обстоятелство, което явно възпира голяма част от посетителите, защото така и не стана пренаселено).

Trani Ammouda beach –  на този плаж планирахме да прекараме последния си ден преди да потеглим обратно към София, тъй като ни беше по път и на снимките изглеждаше добре. Плажът е спокоен, плажната ивица е пясъчна и е, може би, най-дългата на Халкидики. Има барове с шезлонги, но те са на голямо отстояние един от друг и реално по-голямата част е свободна зона. Когато паркирахме обаче навън духаше силен вятър и в морето (дълбоко още от брега) имаше големи вълни. Преценихме, че ще ни е по-приятно на по-закътан плаж, затова се върнахме още веднъж на Кариди, където се радвахме на слънцето и на плитката водичка чак до 7 вечерта.

После се преоблякохме, качихме се в колата, а на път за София, малко след Никити, се отбихме да вечеряме в Taverna Sonia. Чудесна храна, големи порции, ниски цени и голяма детска площадка към заведението – отлично място за спирка по път за дома и то без никакво отклонение от маршрута. За малките пътници в тоалетната е поставен и повивалник. Единственият минус са хищните комари, които се появяват веднага щом се скрие слънцето, затова не пропускайте да се напръскате с репелент (най-добре още в колата!).


Така приключи тазгодишната ни гръцка почивка. Ние с Тео изкарахме прекрасно, а мисля, че Дари нямаше как да бъде по-щастлива! Да тича свободно, боса, гола и с несресана солена коса, без да има излишни ограничения – не мога да си представя по-хубава почивка за едно дете (а и за родителите му!)

Надявам се да съм ви вдъхновила да опитате и вие, а ако още не сте били на къмпинг – не е страшно, и аз за пръв път отидох след раждането на детето!

И на финала – в случай, че сте пропуснали да го направите – харесайте страничката ни във Фейсбук, за да следите всичките ни приключения 🙂

Author: Биляна

Здравейте! Казвам се Биляна и съм майка на една прекрасна малка пътешественичка на име Дария. По професия съм юрист, а по зодията – Козирог, което ме прави безсилна пред желанието ми във всичко да има план, система и ред – със сигурност ще го усетите в разказите ми. За скромните си 2 г. и половина месеца, Дария е посетила 14 държави на 3 континента (някои повече от веднъж), летяла е над 30 пъти със самолет, пропътувала е хиляди километри с кола, плавала е с ферибот, возила се е на най-бързите влакове, но най-важното: откривала е света в прегръдката на своите щастливи родители. С историите си искам да ви покажа, че животът не спира с появата на детето. Че да пътуваш е възможно. И приятно. И удовлетворяващо. Искам да ви споделя личния си опит, за да ви направя по-подготвени и спокойни да опитате. Затова, прочетете. И се вдъхновете за своето пътешествие!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*