Накъде / Полезно

Балканско пътешествие ‘21

Share this post

Обща статия с полезна информация за пътуването ни с кола и две деца из Балканите през юни 2021 г.


Това пътуване беше повече мечтано, отколкото планирано. И може би тъкмо за това се получи толкова добре. След повече от година на ковид ограничения (които, да си признаем, в България дори не са толкова тежки) и немалко натоварени работни моменти в личен план, с Тео истински жадувахме за почивка някъде “обратно в нормално”, където да се откъснем от ежедневието и да си припомним колко е хубаво, когато откриваме нови светове и сме всички заедно.

Истината е, че преди да тръгнем, имахме само общ план в главата си къде очакваме да отидем и точно колко време ще ни отнеме. Основното ми планиране се състоеше в проучване на здравните мерки в държавите по маршрута, тъй като искахме пътуването да бъде спокойно и да не се налага да носим маски поне на открито. Важно беше и да имаме максимална свобода при избора на дестинации и да не зависим от авиокомпаниите, тъй като все още полетите често се отменят. Именно затова избрахме и такъв тип пътуване – с личния ни автомобил из Балканския полуостров, който, освен това, беше все още неизследвана територия за нашето семейство.

Но нека започна по същество, за да съм максимално полезна, ако и вие планирате такова приключение:

Кога? – От 31.05-19.06.2021 г.
Оказа се идеален момент за пътуване – времето беше чудесно (нито твърде горещо, но достатъчно топло за летни дрехи и без дъждове), без тълпи от туристи (заради все още ниския сезон и ковид рестрикциите в повечето други държави) и с вече отворени междудържавни граници.

Къде?
За 20 дни пропътувахме 3220 километра на територията на 5 чужди държави като спахме на 13 различни места и обиколихме още множество в околностите. Разбира се, още много пъти по толкова места не успяхме да посетих, но така ще има за какво да се върнем някой ден 🙂 Пътуването ни представляваше кръгов маршрут с начална точка гр. София, който минаваше през Гърция (с нощувки в Солун и Йоаннина), Албания (където спахме в Саранда, Вльора, Дуръс и на къмпинг на езерото Шкодра), Черна гора (с нощувки в Будва), Хърватия (с почивки в Дубровник, Сплит, Плитвичките езера и Загреб) и Сърбия (с една нощувка в Белград). През Босна и Херцеговина минахме само транзитно на път за Сплит, затова не я включвам в официалната сметка 🙂

Преминаване на границите и ковид мерки?
Тук информацията се мени постоянно, но към юни месец навсякъде с изключение на Албания, се изискваха отрицателни PCR тестове или сертификат за поставена ваксина (както пътувахме ние). Ако не сте ваксинирани или имате по-големи деца (5+ години), това би бил основният проблем на пътуването ви, тъй като, освен че информацията е наистина оскъдна и трудно се намира на английски, се променя с дни. Добрата новина е, че мерките по-скоро се отхлабват и през лятото би следвало да става все по-лесно.
Относно изискването за носене на маска – в Албания (макар че на хартия трябва да се поставят даже на открито) никой не слага маска дори в закритите пространства. В Гърция маски се носят навсякъде (изключение са плажовете), дори когато пътуваш с личния си автомобил. В останалите държави (Черна гора, Хърватия и Сърбия) ограниченията са като при нас – маски само на закрито. Заведения и магазини работят навсякъде. Вечерен час (ако има такъв) спазват само в Гърция.

Необходими документи?
1. Документи за самоличност: Макар че по маршрута има държави, които са извън Европейския съюз (Албания, Черна гора и Сърбия), възрастните можем да пътуваме навсякъде само с лична карта. За децата обаче е необходим задграничен паспорт, а ако родителите нямат брак и са с различни имена – носете и копие от акта за раждане за всеки случай; За Гърция е необходимо да се попълни онлайн PLF форма поне 24 часа преди преминаването на границата;
2. Сертификат за поставена ваксина или отрицателен тест (според текущите изисквания), включително за по-големите деца;
3. Документи за автомобила – голям талон (или от новите малки) и задължително зелената карта към застрахователната полица “Гражданска отговорност”; шафьорска книжка; пълномощно, ако управлявате чужд автомобил;
4. Застраховка при пътуване в чужбина – не е задължителна, разбира се, но силно препоръчителна;
5. Банкови карти – препоръчвам поне две и то от различни банки. Няколко пъти ни се случи устройства да не ни приемат картите.

Валути и разплащане?
Еврото е официална валута в Гърция и Черна гора, но може да го използвате навсякъде и в Албания. въпреки това е препоръчително да имате албански леки, тъй като курсът, на който пресмятат в заведенията, е е малко на око. За Хърватска ще ви трябват куни (евро не се приема, мнооого рядко на някоя туристическа сергийка и то по изключение), за Сърбия – динари.
Кеш трябва да носите задължително само в Албания (особено на юг от Дуръс; на север имаше достатъчно места, на които приемаха карти). Райфайзенбанк там е основна банка и ползвахме техните банкомати за теглене на пари. Имайте предвид, че взимат големи такси без предупреждение.
Във всички останали държави може да платите с карта без проблем. Тъй като не носихме куни и динари в нас, използвахме приложението на револют, за да обменяме валутата.

Цените?
Ако мога да ги степенувам според стандарт на живот и цена на стоките/услугите (както ние ги видяхме, разбира се), бих ги подредила в следния възходящ ред: Сърбия, Северна Албания, България, Южна Албания (деля ги така, защото на юг цените са като в Италия), Гърция, Черна гора и накрая Хърватия (особено в Дубровник). Цялото пътуване (в това число настаняне, транспорт, пътни такси – само в България няма, забележителности, храна, заведения) за четиричленното ни семейство (въпреки че за Давид не сме имали разходи освен за един пакет памперси), ни излезе общо 5600 лева, което е малко под 150 евро/ден.

Език?
Английският е универсалното оръжие, разбира се, но от Албания (където в южните части на места се оправяхме по десетопръстната система 🙂 ) нагоре, общувахме на някаква смесица межу развален български, руски и откъслечни английски думи. Езиците ни са твърде близки, че да се “тежкареем”и да не се разбираме 🙂 А и Теодор беше много щастлив, че му е позволено да си говори на самоковски диалект 🙂

Сигурност?
Преди да тръгнем имахме едно на ум за Албания, но в действителност никъде не сме се чувствали извън зоната си на комфорт. Хората навсякъде бяха много приветливи, радваха се на децата, дори бях оставила по невнимание вратата на колата отворена в Саранда, без да изчезне нищо 🙂

Пътищата?
Пътната мрежа навсякъде, с изключение на Сърбия, беше отлична. До Дубровник включително сме се движили изцяло по крайбрежните извънградски пътища – като качество бяха добри, но ако ви е страх от завои, не ги препоръчвам. Ако не – заслужава си лекото удължаване в продължителността на пътуването – гледките наистина са красиви.
От Белград към София пътуването не беше много приятно – магистрали с лошо качество и множество ремонти по пътя. Някак нашенско го усетихме..

Препоръки за места за настаняване?
Спахме основно в апартманети от Airbnb, тъй като предпочитахме да имаме малко по-голямо пространство, кухня и, по възможност, пералня. Разнообразихме се също така с нощувки на яхта в Солун, дървена къщичка над земята на езерото Шкодра и разкошна вила от дървени трупи до Плитвичките езера. Със смесени чувства останахме единствено от апартамента си във Вльора (Албания), който сам по себе си беше чудесен, но не съм сигурна, че сградата, в която се намираше имаше разрешение за експлоатация.. поне със сигурност бяхме единствените хора в нея. 🙂
Слагам линкове към всички места, на които отседнахме по маршрута (на някои за една, на други за две нощувки), проверени са и сме доволни:
1. Яхта в Каламария – предградие на Солун – закотвена е на пристанището, но хостът предлага и плаване като допълнителна услуга.
2. Разкошен апартамент в Йоаннина – много уютен, с две спални, на висок етаж, със страхотна гледка и в топ центъра; Спечели ни сърцата 🙂
3. Апартамент с две спални в Саранда – с най-страхотната морска гледка от терасата; бяха приготвили дървена люлка за Давид, чувалче за сън и дори бебешки прах за пране;
4. Апартаментът във Вльора, за който споменах – добро съотношение цена-качество, но не го препоръчвам изцяло;
5. Апартамент в Дуръс с огромна панорамна тераса – тук всичко е топ, и локацията, и мястото, и собственичката, която ни даде отлични препоръки за места за хапване;
6. Lake Shkodra resort – къмпинг на брега на езерото Шкодра; райско кътче, на което ще посветя отделен пост;
7. Студио в Будва – много комфортно и красиво, чудесна локация в близост до центъра;
8. Чудно апартаментче в Дубровник – малко, но отлично оборудвано, в новата част на града с парко място;
9. Разкошно студио в Сплит – на 3 минути от стария град, с парко място, чисто ново и с абсолютно всички удобства;
10. Страхотна дървена вила в близост до Плитвичките езера – място за истински релакс; по-скъпа е, но абсольотно си заслужаваше;
11. Студио в същия район – семпло, но чистичко и с хубав двор. Добра опция за кратък престой;
12. Голям апартамент в Загреб – много просторен, с парко място, в центъра;
13. Етно хотел на 15 мин от Белград – разкошен традиционно обзавден двор, басейнче, батут и люлки за децата; добра кухня; Запазих го с идеята да не влизаме в града, заради задръстванията, но беше грешка. Белград е красив и приятен за вечерна разходка, така че препоръчвам настаняване в самия град;


Надявам се да съм била максимално полезна с тази обща информация, ако и на вас ви предстои пътуване или си мечтаете за такова.
Очаквайте и следващите ми разкази, където ще споделя конкретни впечатления и ще ви разкажа по-подробно за местата, които посетихме 🙂
А до тогава – харесайте страницата ни във Фейсбук и ни последвайте в Инстаграм, за още съвети и усмихнати снимки 🙂

Author: Биляна

Здравейте! Казвам се Биляна и съм майка на една прекрасна малка пътешественичка на име Дария. По професия съм юрист, а по зодията – Козирог, което ме прави безсилна пред желанието ми във всичко да има план, система и ред – със сигурност ще го усетите в разказите ми. За скромните си 2 г. и половина месеца, Дария е посетила 14 държави на 3 континента (някои повече от веднъж), летяла е над 30 пъти със самолет, пропътувала е хиляди километри с кола, плавала е с ферибот, возила се е на най-бързите влакове, но най-важното: откривала е света в прегръдката на своите щастливи родители. С историите си искам да ви покажа, че животът не спира с появата на детето. Че да пътуваш е възможно. И приятно. И удовлетворяващо. Искам да ви споделя личния си опит, за да ви направя по-подготвени и спокойни да опитате. Затова, прочетете. И се вдъхновете за своето пътешествие!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Related stories

Зима в Испания: Каталуния

На преход: от хижа Вихрен до хижа Синаница в Пирин

%d bloggers like this: