Остават само две седмици до Коледа и Фейсбук не пропусна да ме подсети, че миналата година по това време сме се отправили на път към първото ни зимно приключение като тричленно семейство. Затова бързам да внеса малко празничен дух в блога и да ви разкажа за нашата предколедна ваканция с бебе, което преди дванадесет месеца правеше едни от първите си самостоятелни крачки в красивата унгарска столица.
Като един страстен “коледолюбец”, стане ли декември, започвам да мечтая за пухкав сняг, за украсена елха, за милиони блещукащи лампички, за коледни песни и коледни филми, които да гледаме, сгушени на дивана пред купа с мандарини. За домашен уют, за мляко с какао и чай от джинджифил, за пресни канелени курабийки и за големи коледни базари, които да изкушават сетивата ми с разнообразни вкусотийки и да сгряват ръцете ми с чаша греяно вино, отразяващо мигащите светлинки.
За нас Рождество Христово винаги е бил празник, който събира семейството заедно. Затова предпочитаме да пътуваме около две седмици преди 25-ти декември, което крие и няколко допълнителни плюсове – цените на самолетните билети и нощувките обичайно са доста по-ниски в сравнение с дните, непосредствено преди празника и, ако сте подбрали “зимна” дестинация, ще можете да се порадвате на празничните коледни базари, които обикновено започват през средата на ноември, но затварят врати на Бъдни вечер. Естествено, едно пътуване в зимно време, винаги крие рискове, но за това малко по-надолу 🙂
Като дестинация Будапеща е вариант за сравнително бюджетна екскурзия. Общата цена на двупосочните самолетни билети с Wizz Air за трима ни и настаняване за пет дни ни излезе по-малко от 600 лева. Верни на себе си, предпочетохме домашния комфорт пред хотелската стая, като отседнахме в чудесен Airbnb апартамент в централната градска част, непосредствено до няколко големи коледни базара. Това може би беше едно от най-приятните ми търсения в тази платформа, тъй като 90 процента от предлаганите апартаменти ми харесваха, а цените бяха почти еднакви навсякъде. Разполагахме с печка и пералня, които за мен са голямо удобство, особено когато пътуваме с малко дете.
Полетът е вечерен и кратък – с продължителност от само час и половина, според мен е идеален за приключение с бебе, а защо не и за първо самолетно изживяване. Дария заспа още при излитането, а по-късно успешно я трансферирах в леглото 🙂
От летището има специален шатъл автобус 100Е, който ще ви отведе до центъра на новия град (Пеща) за около 40 минути само срещу 5 лева (900 унгарски форинта). Ако предпочитате да използвате такси, уверете се, че се качвате на жълто такова с надпис “HUF 280” – това са легитимните таксите, а цената на превоза е около 25 евро. Разлика в продължителността на пътуването почти няма, а и, както обикновено, бяхме само с ръчен багаж, затова решихме да използваме градския транспорт и останахме доволни.
Валутата в Унгария е форинт и, тъй като банкнотите са в деноминация от 500 HUF нагоре, човек се чувства като милионер, когато излезе от чейндж бюрото. Препоръчвам ви да обмените пари още в България, за да не се занимавате с тези неща на летището в компанията на бебе (евро не се приема при разплащания).
Не сме имали проблем с комуникацията – по-голямата част от унгарците говорят английски и са достатъчно отзивчиви, за да ви упътят. Самите надписи обаче са основно (или изцяло) на унгарски, който с право е известен като един от най-сложните езици! Труден и като писменост, и като произношение, унгарският е предизвикателство, за което познанията ви по други чужди езици рядко биха ви помогнали (аз лично съм изучавала четири и не успявах да разбера нищо от табелите в града). Не ми липсваше ентусиазъм обаче и, преди да заминем, изгледах няколко клипчета в интернет, за да се науча поне да казвам “благодаря” на унгарски – “Кöszönöm”, което се произнася као “кусоном”… Или поне нещо такова 🙂
Преди да заминем, всички много ни плашеха за времето там. Ами, студено си е, но в крайна сметка беше средата на декември и не сме очаквали противното. Не мисля, че времето се различава особено много от нашата зима. Основните притеснения бяха свързани със студения вятър, който често духа там, но, или ние имахме късмет, или просто не е толкова страшно. За жалост, както в България по това време, и в Будапеща нямаше сняг и не можахме да получим точно “бялата приказка”, за която мечтаехме, но това не помрачи настроението ни. Облечени подходящо и с дебели ботуши прекарвахме часове в разходка навън. Зимното облекло за бебеносене на Дария купих от Сгушени и се състоеше от поларен ромпър и приставка за бебеносене, която се закача с ципове за якето на родителя. В действителност най-добрата опция за термоизолация през зимата си остават вълнените облекла, но ако търсите по-финансово изгоден вариант и по-лесен за поддръжка (при мен, ако нещо не оцелее в сушилнята, просто не е било моята дреха), полареният космонавт е идеалният вариант. Дария беше проходила самостоятелно едва преди една седмица, затова до този момент все още не бяхме инвестирали в ботушки. Поправихме грешката в магазин на CCC в Будапеща, от където й купихме чудесни непромокаеми апрески с мека подметка, подплатени с овча вълна. Толкова ни харесаха, че тази година й купихме същите в по-голям размер.
Тъй като бяхме решили по време на това пътуване наистина да си починем, обикаляхме забележителностите сравнително лежерно, но, въпреки това, успяхме да видим по-голямата част от тях за четирите ни пълни дни там. Будапеща е красив град с величествена архитектура и дори самата разходка в централната част те кара да се чувстваш сякаш си посетил нещо специално. А скрие ли се слънцето и заблестят ли коледните светлини, магията те завладява и човек иска просто да притихне някъде до любимите си хора и да благодари за всички онова, което има в живота си.
По-голямата част от туристическите атракции са достъпни и подходящи за посещение с бебе и малко дете. В новата градска част (Пеща) се качихме на купола на базиликата “Свети Стефан” (билетчето си заслужава – гледката към града е великолепна) и посетихме Синагогата Dohány utca, където в цената на входа е включена и доста добра екскурзоводска обиколка на няколко езика, която успя да разплаче не един от присъстващите (включително и мен). Включихме се в организирана обиколка на Унгарския Парламент, която мина почтиии без произшествия: Дари провери акустиката в няколко от залите, но след като екскурзоводът я подкупи с червен лъскав бонбон, нещата се поуспокоиха. От цялата ситуация, разбира се, намазах основно аз, защото набързо се почерпих с бонбона, което ни вкара в леко приключение, тъй като беше у-н-и-к-а-л-е-н (с марципан!) и до края на престоя ни, за ужас на Тео, правех неуспешни опити да го открия на всяка възможна сергия с лакомства. Няма да ви казвам колко захар изядохме за каузата…
Отвъд известния въжен мост над река Дунав – Széchenyi, се намира старият град Буда. Ако Пеща е равнинна, то Буда е разположен върху хълм и гледките от многото му атракции са впечатляващи. Още с пристигането си в подножието на възвишението, върху което се намира кралският комплекс, ще се опитат да ви предложат да ви качат до върха с малко туристическо автобусче или с въжено влакче (funicular). Моят съвет е да не се подлъгвате – цената не е толкова ниска и определено не си заслужава (освен за хората с намалена подвижност, може би). Разходката нагоре е приятна и е с продължителност не повече от 20 минути. Самият замък Буда понастоящем е художествена галерия. Ние предпочетохме да не влизаме и продължихме към останали забележителности в комплекса.
Лично за мен, най-впечатляващи бяха Рибарските кули (The Fisherman’s Bastion), които омагьосват с бялата си красота и пленителните гледки към река Дунав и новия град.
В непосредствена близост до тях е и църквата “Свети Матияш” в неоготически стил. С Теодор обичаме да се качваме на всички най-високи точки в даден град и кулата на тази църква ни се виждаше като идеална възможност. Оказа се обаче, че не е разрешено да влезем с бебето и, за жалост, не мога да ви разкажа каква е гледката от върха.
Други две туристически атракции в Будапеща, забранени за бебета и малки деца са подземният лабиринт, минаващ под стария град, за който разбрахме, че не може да посетим с бебето чак след като пътувахме около час през задръстването в града, и минералните бани Szechenyi. За тях определено може да ви е яд, но по правило за деца под 14 години влизането в басейните не е разрешено (навярно заради типа на минералните води). На официалния сайт обаче е посочено, че все пак, деца под тази възраст могат да посещават басейните, но на личната отговорност на родители им и само, ако вече не носят памперс.
Така в разходки и ядене на коледни вкусотии и в частност, на неприлично количество от известния Kürtőskalács (“куртошкалач”), което буквално означава “кекс-комин” – вкусно козуначено тесто, изпечено пред очите ти на нещо като дълга пръчка, и покрито с топинг по избор, ексурзията ни беше към края си.
Няма да забравя как блажено пиех следобедното си капучино в коледната чаша със снежен човек, докато Дария се опитваше упорито да скочи от масата, когато телефонът на Тео получи ново известие: “Полетът ви е отменен”! Та-да-да-дааааам! За пръв път ми се случваше, но Тео, като по-опитен, ме успокои, и решихме, че най-доброто, което можем да направим, е да отидем до летището, за да получим информация на място. (Сайтът на Wizz Air предлага опция единствено да следиш статуса на полета, а в кол-центъра им явно бяха решили, че не е нужно да вдигат телефона). Качихме се на автобуса и към 18:00 часа бяхме на летището. Служители там ни връчиха един лист, на който бяха разписани “правата ни” при закъснение и отмяна на полет, съгласно Регламент (ЕО) No 261/2004, и ни казаха все пак да преминем паспортната проверка и да чакаме допълнителна информация. Три часа по-късно (горе долу по времето, когато полетът ни трябваше да излети), намерихме една служителка, която ни обясни, че полет навярно все пак ще има, но с голямо закъснение. Неприятното беше, че през всичките часове чакане, нито веднъж не излезе официално съобщение от авиолинията поне за причината за забавянето на полета. За всичко трябваше сами да се молим да получим информация, като дори за полагащите ни се ваучери за храна, никой не сметна за нужно да обяви на всеослушание и пътниците сами си предавахме информацията един на друг. Единственото хубаво беше, че поне Дария заспа към девет и не трябваше да се притесняваме за нея. В крайна сметка, в 03:30 часа през нощта, излетяхме обратно за България и кацнахме благополучно в София в 5 часа сутринта (пет часа по-късно от предвиденото). Добре че на следващия ден майка ми имаше възможност да гледа Дария, докато ние малко поспим, защото не знам как щяхме да оцелеем иначе..
В последствие се разбра, че полетът е закъснял, заради стачни действия в Италия, откъдето е пътувал екипажът. Съгласно регламента, това се явява форсмажорно обстоятелство, което изключва възможността за обезщетение. Ако и на вас ви се случат такива премеждия (което не ви пожелавам), не забравяйте да проверите правните варианти за компенсация, които съществуват, и потърсете правата си. Аз лично написах и официално оплакване до авиокомпанията за липсата на информация по време на чакането.
Въпреки леко драматичното прибиране, с Тео не сме се отказали да летим с Wizz Air и последните години често се възползвахме от изгодните полети, които предлагат.
Според мен е важно как приемаме като двойка всяка такава трудност и какъв пример даваме на детето си. Проблемите могат да са извор на напрежение или възможност за сплотяване и работа в екип. Ние избираме второто. Може би затова толкова много обичам да пътуваме като семейство – за мен няма по-добър начин да опознаеш друг човек, от този, да си с него на път.
А вие вдъхновихте ли се за коледни пътешествия? Ако ви трябват още няколко причини да си подарите за празника семейно пътуване, харесайте страничката ни във Фейсбук и ни последвайте идната седмица във Виена – може би това ще се окаже вашата дестинация!
