Накъде

Доломити: подготовката и пътя

Share this post

Миналото лято тримата с Ида и Филип прекарахме почти две седмици в Доломитите заедно с моя близка приятелка. Пътуването беше страхотно и бих казала, че беше най-голямото приключение, което сме преживявали като семейство с дете до момента. Създадохме си много хубави спомени, очите ни се напълниха с красотата на планината и, преди всичко – прекарвахме две седмици заедно, изцяло на открито и откъснати от ежедневието. Натрупахме опит и в доста кризистни ситуаци. Ако четете редовно в блога, сигурно сте забелязали, че със съпруга ми обожаваме планината. Преди Ида да се роди, рядко имаше летен уикенд, който да не прекараме високо в Рила или Пирин, а и сега пътуванията, свързани с преходи в планината, са ни приоритет пред всички останали. Да отидем заедно с палатка в Алпите ни беше мечта още от времето преди да станем гаджета и съм много щастлива, че успяхме да я осъществим заедно с малкото ни момиченце!

Накратко планирахме следното: набелязваме няколко къмпинга, в които да нощуваме последователно и правим еднодневни преходи в околностите им. Искахме местата, на които ще отсядаме, да не са много отдалечени едно от друго, за да не губим време в път. Щяхме да пътуваме с кола, разбира се, заради огромното количество багаж, свързан с такъв тип престой. Днес ще разкажа за подготовката за пътуването, пътя до Италия и междинната ни спирка в Словения.

Подготовката

С наближаването на лятото планът започна лека-полека да се избистря: избрахме Доломитите (част от Алпите, намираща се в Североизточна Италия), защото Филип вече беше ходил там преди десетина години и знаеше от опит какво представляват къмпингите, имаше и идеи за места, които да посетим и маршрути, които можем да направим. Другата основна причина да се спрем на Италия, беше сравнително по-краткият път до там, отколкото до по-далечните части на Алпите.

Трябваше да се снабдим с доста оборудване за къмпинг – до сега винаги сме обикаляли из планините с малка алпийска палатка, която има предимството да е изключително лека и лесна за разпъване, но определено не е комфортна за дълъг престой с дете – когато носиш целия си багаж на гръб, естествено се лишаваш от доста удобства.

Тъй като за това пътуване планирахме лагерите ни да са винаги в къмпинги, достъпни с кола, решихме да си създадем максимален комфорт – голяма палатка, столове, маса, надуваем дюшек и какво ли още не.

За начинаещи в този тип туризъм мисля, че се справихме доста добре – беше ни наистина удобно, без да прекарваме твърде много време в опъване и събиране на лагера. Все пак не бяха ни хрумнали някои дреболии, които задължително ще вземем при следващо подобно пътуване – например кой да се сети, че освен веро и гъба за миене на чинии, не е лоша идея да се вземе и някакъв съд, в който да пренасяш купчината мръсни съдове до мивките и обратно? 😀 Набързо решихме да импровизираме с една кутия, в която стояха разни джаджи за колата, но пък се нагледах на страхотни приспособления като сгъваеми легени, преносими мивки и тн. Изобщо, къмпингуването си е цяла вселена 🙂 Обещавам съвсем скоро да споделя в един кратък пост за нашия опит със спането на палатка с малко дете.

На следващо място трябваше да изберем къмпингите, в които мислим да отседнем и да планираме грубо по колко дни ще прекараме във всеки от тях. Спряхме се на три места в североизточна Италия, на всяко от което да останем по 3-4 нощувки, прегледахме отзивите, цените и точното им местоположение. За целта използвахме просто Google maps, оказа се доста удобно и лесно. Общо пътуването ни щеше да продължи 13 – 14 дни. За огромно наше удоволствие си намерихме идеална компания  – моята приятелка Еви, която като нас обожава планините, може да шофира, да готви, да носи тежко, да прави чудесни снимки, умее да забавлява Ида и изобщо е много готина. Препоръчвам силно да си взимате подобни приятелки (или приятели) за пътуване с деца, стига да ви се намират под ръка! <3 Благодарим ти от сърце, Еви!

И накрая, трябваше да обмислим как да пътуваме. До момента не бяхме предприемали толкова дълъг път с кола с Ида и искахме пътуването да бъде възможно най-щадящо за нея и леко за нас. Затова решихме на отиване да спрем първо в Словения за една нощувка в къмпинг близо до град Блед, а на следващия ден да продължим към същинската си цел – Италия. На връщане планирахме да минем през крайбрежието на Хърватия и така отново да разбием пътя. Освен това взехме (изключително доброто, както се оказа!) решение да пътуваме през нощта.

След като уточнихме датите на пътуването и маршрута, си осигурихме застраховки, прегледахме дали нашите и на колата документи са в изправност, направихем справка дали ще ни е необходимо нещо допълнително за преминаване на границите по пътя, както и къде са най-близките български дипломатически представителства (за целта препоръчвам сайта на Министерството на външните работи, поне до момента винаги ми е бил полезен). Тук може да прочетете още препоръки при планиране на пътуване в чужбина.

Останаха разни финални дреболии – пазаруване, проверка дали колата е в изправност и тн. За да намалим разходите, решихме да ядем основно приготвена от нас храна, планирахме менюто и купихме доста от продуктите от България. Сдобихме и с много удобен уред за готвене на газ, както и с пълнители за него.

Багажът

Както се досещате, багажът беше доста. За щастие, разполагаме с голям багажник, а за това пътуване взехме назаем и кутия, която инсталирахме на покрива на колата, така че пътувахме комфротно, без да бъдем затрупани от екипировка в купето. Основната част от багажа беше оборудването за къмпинг – палатките, спалните чували, шалтетата, дюшека и тн. Взех съвзем малко играчки за Ида – няколко книжки, дребни занимавки за колата, сгъваемия басейн и играчки за пясък. Е, и едно от любимите плюшени мечета, разбира се. Верни на навиците си, не взехме количка и не ни е липсвала, за сметка на това се екипирахме с няколко носилки: планински самар и две ергономични раници.

Бяхме облекчени откъм количеството на дрехите – не се наложи да взимаме повече от необходимите за 3-4 дни, тъй като в къмпингите има пeрални и сушилни, които са на разположение на гостите, но все пак екипировката за планина заема доста място, така че общият обем достигна до един голям куфар и един среден по размер сак. Беше ми трудно да преценя с колко ниски температури ще се сблъскаме, така че взех и доста дебели дрехи, част от които се оказаха излишни. Както винаги, едни от най-полезните дрехи се оказаха непромокаемите – освен че много пъти ни валя по-силен или по-слаб дъжд, сутрин всичко около палатката беше мокро от нощната роса и беше много удобно да облека Ида в гумиран гащеризон и яке и да не се притеснявам, че ще подгизне. Използвах любимите си трикове за сгъване и подреждане на дрехите и въпреки честото местене, пране и прибиране, в куфара и сака с дрехи цареше ред, от което съм много доволна.

Много място в багажника заеха храната и принадлежностите за готвене. Хранителните продукти и посудата (две тенджери с различни размери, няколко купи, които влизат една в друга, по една чиния за всеки от нас, няколко чаши и канчета, както и кутии за храна) сложихме в кашони, взехме и един висящ органайзер, в който да държим приборите за хранене, ножовете и други неща, които искаме да са под ръка, като запалка, например. В обещания по-горе пост за къмпингуването с бебе, ще опиша по-подробно каква екипировка носехме, как и какво готвехме и подобни неща, които мисля, че могат да са полезни на други начинаещи като нас.

Пътуването

Потеглихме в петък вечерта след като натоварихме целия багаж (нашия и на Еви) и приспах Ида. Имахме над 1000 километра в посока, както и три държавни граници за прекосяване.

Няколко месеца преди това пътуване тя започна да има проблеми с возенето в кола – прилошава ѝ при по-рязко спиране или остри завои. Ето защо вече имаме навика да потегляме на път (бил той и половин час) докато спи, за да ѝ спестим неприятните преживявания. Свикнах да я приспивам в раницата, след което да я прехвърлям в столчето за кола (за щастие тя не е от децата с лек сън и стига да се уцели момента, не се разбужда). На това пътуване го правих безброй пъти, всеки от които благославях бебеносенето и любимата ни Тула! Разбира се, не очаквахме тя да спи през целия път до Словения, но разчитахме, че след като влезем в Сърбия, ще пътуваме изцяло по магистрала и дори докато е будна, няма да има проблем.

Така и стана – след като заспа доста късно, около 23 ч. вечерта, пътувахме спокойно чак до другата сутрин, когато се събуди около 8 – 8,30 ч. На няколко пъти през нощта се пробуждаше, спирахме на първата възможна отбивка и отново я прехвърлях в раницата, за да я накърмя и да заспи дълбоко. Минахме сравнително бързо българо-сръбската и сръбско-хърватската граница, Еви и Филип се редуваха да шофират, а аз стоях будна през част от времето, за да им правя компания. Времето беше променливо, на места валеше пороен дъжд и чувството да се возиш в колата по осветената, но почти пуста магистрала през нощта беше много особено – чувствах се странно откъсната от света и в същото време истински се вълнувах от това, което ни предстои!

Ида се събуди на около 400 км от крайната ни цел за деня, спряхме да пием кафе, да се погрижим за нейния тоалет и да я оставим да се раздвижи. След това пътува будна в доста добро настроение около час и при първите знаци на недоволство спряхме за по-продължителна почивка, закусихме и я оставихме да си поиграе. Бяхме вече в Словения. Бяха минали около 3 часа от събуждането ѝ и предполагах, че ако я сложа в раницата, може да заспи отново – за пореден път магията сработи, прехвърлих я в столчето и взехме последните километри по време на дрямката ѝ. Събуди се на влизане в къмпинга, където стигнахме около обяд. Цялото пътуване с почивките отне 12 или 13 часа.  Беше изморително, но все пак мина неочаквано добре. За мен беше огромно облекчение, че успяхме да преодолеем целия път без повръщане и се поуспокоих, че страховете ми са били излишни.

Някъде по пътя

Къмпинг Sobec и град Блед, Словения

Установихме се в Sobec, къмпинг, намиращ се в Словения, близо до град Блед, където прекарахме само една вечер преди да продължим към Италия и същинската част от ваканцията.

Sobec се намира на брега на река Сава и на няколкотостотин метра от близката магистрала. Къмпингът е огромен и предлага страхотни условия за ваканция с дете, голяма част от посетителите бяха семейства с деца на всяква въраст.

Имаше на разположение няколко детски площадки, организирани занимания за по-големи деца, а най-голямата атракция беше наистина впечатляваща – изкуствено езеро на територията на самия къмпинг. Магазинът беше огромен и доста добре зареден, а освен него имаше и няколко заведения за хранене.

Тук нямаше определени парцели за къмпингуване (с изключение на няколко по-луксозни покрай реката и езерото, за които се доплаща допълнително), така че след като се регистрирахме просто ни връчиха един номер, който да закачим на палатката си и ни пратиха да си харесаме някое свободно място. Имаше опция да доплатим за място с директен достъп до електричество и вода, но не се възползвахме, тъй като ни се видя излишно за една вечер.

Като минус на мястото бих отбелязала единствено, че в края на юли беше много пренаселено. Въпреки че имаше доста бани, разпръснати из цялата територия на къмпинга, в пиковите часове се образуваха опашки за душовете. С изключение на това, организацията беше много добра, обслужиха ни бързо и на пристигане, и на заминаване, и мястото много ни допадна. За по-дълъг престой определено бихме избрали да дойдем извън най-пиковия сезон. Още информация за къмпинга можете да видите тук.

След като опънахме палатката и изпихме по една бира в чест на успешното пътуване, решихме да уплътним останалата част от деня с разходка до град Блед, намиращ се на около 3-4 км от къмпинга. Пресякохме реката и след половин час ходене по черно пътче през близките поляни и гори излязохме на асфалтирания път към града.

По пътя имаше много красиви къщи и беше спокойно и идилично. Ида спеше в раницата и ние се разхождахме спокойно, правейки планове за следващите дни.

 

Град Блед и едноименното езеро, на което е разположен, са развита туристическа дестинация и предлагат много забавления за туристите. Една от най-известните забележителности е крепостта, намираща се високо в скалите над брега на езерото. Гледката към нея е наистина красива, особено на залез слънце.

Ние не бяхме настроени да посещаваме туристически актракции
и след като влязохме в града и се спуснахме към езерото, намерихме един приятен парк, в който да си починем, а Ида да потича по тревата.

След това вечеряхме в уютно малко заведение с гледка към езерото и замъка и се запътихме обратно към къмпинга. Вече беше тъмно, имаше огромна луна и разходката беше много приятна. Ида заспа за нощния си сън в раницата на гърба ми и така стигнахме до палатката.

На другата сутрин събрахме набързо лагера, платихме на рецепцията и преди да тръгнем се отбихме да поплуваме в езерото на къмпинга. Ида беше в такъв възторг, че трудно я убедихме да излезе от водата. Колата беше натоварена и след като се измори от игра във водата и по площадките, успях да я приспя в раницата, прехвърлих я в столчето и потеглихме.

Словения и Италия са членове на Шенген, така че не трябваше да спираме за гранична проверка и неусетно се озовахме в Италия. Пътят навлезе в Алпите и гледките наоколо бяха страхотни.

За съжаление плановете ни Ида да спи до следващия къмпинг претърпяха провал, защото малко след тръгването се натъкнахме на задръстване на магистралата и пътуването отне доста повече от очакваното. Събуди се точно, когато се изкачвахме нагоре в планината по един път с доста завои, но някак успяхме да задържим положението под контрол и не се наложи да спираме.

Следващият къмпинг – Tornerai се намираше близо до малкото италианско градче Forni di Sopra, провинция Udine. Мястото ни посрещна с ярко слънце, приятна зелена поляна за палатките и много спокойна атмосфера.

Продължението на разказа четете тук 🙂 

Author: Вики

Запален планинар, колоездач, начинаещ скиор, обичам да прекарвам времето си в планината и зиме, и лете. Харесвам хубавата храна и вино и обожавам да пия качествено кафе! Обичам книгите и музиката, както и да пътувам със семейството си. Майка съм на красиво едногодишно момиченце на име Ида.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Related stories

За месец в АВСТРАЛИЯ – приключение до края на света

%d bloggers like this: