Втората част на разказа ми за пътуването ни до Исландия, където ще си говорим за Златния кръг, Тайната лагуна, кратера Керид, водопада Seljalandsfoss и Черния плаж.
Първата част може да прочетете тук.
Ден 4 – Златният кръг и Тайната лагуна
Golden circle или на български – “Златният кръг”, е туристически маршрут в южната част на острова, който обхваща основните забележителности в тази област – Националния парк Þingvellir (“Тингвелир”), водопада Gullfoss и геотермалната зона, в която се намират гейзерите Geysir и Strokkur. Добрата новина е, че целият кръгов маршрут може да бъде направен с кола в рамките на един ден, а обектите са на не повече от час разстояние един от друг, което осигурява чести почивки.
Когато планувахме дните си в Исландия четох доста противоречиви коментари в Интернет дали посещението на Golden circle си заслужава. Личното ми мнение е, че да, особено, ако сте отседнали в Рейкявик, разполагате само с няколко дни и най-вече, ако пътувате с дете. Истината е, че в други части на острова ще откриете далеч по-впечатляващи природни обекти и възможности за екстремни преживявания като катерени по ледници, обиколки на ледени пещери и плуване между тектонските плочи. За да се възползвате обаче, трябва да организирате нощувките си извън столицата и със сигурност не трябва имате малки придружители – на повечето места има изискване децата да са навършили 8 години.
За нас Златният кръг беше възможност да се запознаем с красивата исландска природа. А и успяхме да съчетаем маршрута с плуване в гореща лагуна и вечеря в хубав ресторант, така че в крайна сметка имахме много разнообразен и ползотворен ден. Затова мога да ви препоръчам нашия маршрут, който минаваше през: 1. Рейкявик, 2.Þingvellir , 3. Geysir и Strokkur , 4. Gullfoss, 5. Secret Lagoon, 6. Kerid, 7.Ресторант Tryggvaskali в Селфос и 8. обратно в Рейкявик.
Станахме рано сутринта, закусихме и се отправихме към първата спирка по пътя ни – Националният парк Þingvellir. Денят беше изключително слънчев, но вятърът навън беше леден! Пътувахме около 40 км и се радвахме на красивия контраст между черния асфалтов път и величествените заснежени планини наоколо. На входа на парка има паркинг за автомобили, където трябва сами да се таксувате (няма човек, който да проверява, но заплащането на таксата се следи от камери на изхода). Тингвелир се намира в низина, през която минава границата между Северноамериканската и Евроазиатската тектонска плоча.
Качихме се на панорамната площадка и се полюбувахме на красивия пейзаж, осеян с множество малки езерца и рекички, разтопили на места натрупалия сняг. После тръгнахме надолу по обозначената пътека, която развълнува Дари с наситено черния цвят на камъчетата, с които беше обсипана. Качихме се на още няколко площадки и решихме, че ще продължим към следващата точка от маршрута ни (но ако вие сте настроени за по-дълга разходка – имаше поне 3-4 маркирани маршрута с продължителност от по няколко километра, от които може да се възползвате).
На път към гейзерите Дари заспа в столчето си и, когато пристигнахме около час по-късно, все още не се беше събудила. Някакси успяхме да й облечем якето и Тео я гушна в раницата, като през цялото време я пазеше от пронизващия вятър. Насочихме се към геотермалната зона, където още на входа ни посрещна клокочещо поточе, от което се вдигаше пара – оказа се, че водата вътре е с температура почти 100 градуса!
В зоната се намират няколко гейзера, но интерес представляват Strokkur и Geysir (The great Geysir), който всъщност е първият описан гейзер в печатно издание и на когото дължим съществуването на думата “гейзер” (името Geysir произлиза от исландската дума за “изригвам, изхвърлям”). За жалост обаче, “бащата на всички гейзери”, който преди е изпращал във въздуха гореща вода до 70 м височина, сега е кротко заспал и само лекичко бълбука. Посетителите обаче могат да наблюдават честите изригвания на гейзерът Strokkur, които се случват на всеки 6-10 минути. Аз бях доста комична гледка докато се опитвах да снимам изригването – така се бях фокусирала и затаила дъх с телефона, че в момента, в който водата излетя нагоре направо подскочих, като почти си хвърлих телефона на земята! (Добре че не разчитахме само на моите фотографски умения 🙂 )
Тъй като Дари продължаваше да спи, решихме да седнем да хапнем и да се стоплим в туристическия център. Ако минавате от там, горещо препоръчвам да си носите ваша храна – вътре се предлагат почти само fast food опции и то на безумни цени и след висене на големи опашки. Ние обаче нямахме избор и изядохме по един бургер, а за Дари взех сандвич с шунка и кашкавал.
Следващата ни спирка – водопадът Gullfoss беше само на 10 минутки разстояние. Дари се събуди, докато я премествахме в столчето, така че по пътя успя да хапне. Паркирахме колата и се отправихме към водопада, борейки се с бурния вятър, екипирани с всички възможни шапки и качулки. Водопадът наистина беше величествен! Бушуващите води падаха от високо, а слънцето рисуваше дъги над повърхността им.
Гледайки проблясващата вода лесно можехме да разберем от къде идва името на водопада – Gullfoss буквално означава “златен водопад” и е кръстен така заради седиментите, които се срещат в ледниково езеро, от което излиза река Hvita. Тъй като навън беше наистина студено и устничките на Дари почнаха бързо да посиняват, женската част от компанията се прибрахме обратно в колата. Момчетата обаче се качиха на по-високата площадка и успяха да се порадват и на гледката от върха.
Половин час по-късно вече паркирахме колата пред следващата ни спирка, която стана любима на цялата ни компания – Secret Lagoon. Тайната лагуна е най-старият естествен басейн в Исландия и е запазен в натуралния си вид и до днес. Геотермалната вода е целогодишно с температура от 38-40 градуса, което я прави страхотен избор за топло забавление на открито дори в леден ден. А покритите с мъх камъни наоколо и издигащата се във въздуха пара правят цялото преживяване наистина магично.
Да, Тайната лагуна не може да се похвали с впечатляващия изумруден цвят на водите на популярната Синя лагуна, но пък ние я предпочетохме, защото се вписваше чудесно в дневния ни маршрут и беше на много прилична цена. Ако все пак вие държите да посетите Синята лагуна – препоръчвам да го направите по път за или от летището, за да си спестите обикаляне до Рейкявик и обратно. Освен това имайте предвид, че там не се допускат деца под 2-годишна възраст (явно идеята е да са без памперс).
За посещението на лагуната ви е необходимо да си носите единствено бански и джапанки. Кърпи и сешоари има на място. И тук има изискване посетителите да си вземат душ голи, преди да влязат в басейна, но вече бяхме свикнали с тази традиция и не ни направи впечатление.
По пътя за вкъщи се отбихме, за да видим и друга популярна забележителност – вулканичният кратер Kerið. Паркингът е безплатен, но се събира малка входна такса за посетителите. Кратерът е на около 3000 години и се вярва, че в началото е бил кратер на вулкан, който вследствие на голямо изригване е “хлътнал” навътре и в последствие се е напълнил с вода. През лятото кратерът предлага впечатляваща гледка към наситено сините води на езерото, които контрастират с ярко червената вулканична почва и зелената растителност наоколо. Сега обаче водата беше замръзнала и ние с Тони предпочетохме да го погледнем само отгоре, а Тео и Пешо слязоха до самото езеро.
Последната ни спирка за деня се намираше само на още 15 минутки път – след кратко интернет проучване решихме да вечеряме в ресторант Tryggvaskali в Селфос. Заведението се намира в най-старата сграда в града, построена в типичен исландски стил – изцяло от дърво, а отвън покрита с “накъдрена” ламарина (в днешно време е забранено да се изграждат такива сгради, заради опустошителен пожар, сполетял Рейкявик и изпепелил почти всички къщи).
Атмосферата е уютна и изключително кокетна, с множество малки красиви детайли. Всяка маса е разположена в отделна стая на къщата, което предлага приятна усамотеност. Самата храна се приготвя от екологично чисти продукти и беше божествена! (дори не се сетихме да направим снимки, така че ще трябва да ми повярвате или да разгледате качените тук). Ние поръчахме от дневното меню, което беше изцяло на исландски, но с малко помощ от страна на сервитьора и усета, който вече бях развила към езика, успяхме да се ориентираме успешно. Цените са малко над средните, но категорично си заслужават!
Щастливо хапнали и с вече спящо в ръцете ми дете, се качихме обратно в колата и поехме към Рейкявик. Вечерта обаче ни беше приготвила непланирана изненада! Движейки се по тъмния път в небето започнахме да забелязваме причудливи перленобели проблясъци. Погледахме ги и след бърза справка в тези два сайта установихме, че наблюдаваме Северното сияние! Почувствахме се големи щастливци, защото за да зърнеш Аурора Бореалис, се иска голяма доза късмет! Нужна е, освен специалната слънчева активност (слънчев вятър), която през април не е в пика си, също и тъмна нощ и чисто, безоблачно небе. Бързо отбихме по един безлюден път встрани и излязохме навън. Беше ледено студено! Емпирично разбрахме, че сме тръгнали абсолютно неподготвени за запаметяването на момента. За да се получат хубави снимки на Северното сияние е необходим фотоапарат, с възможност за повече настройки, а ние разполагахме единствено с телефони, само един от които успяваше да улови светлините (но пък поне на снимка се виждаше ярко зеленият им цвят!)
Но въпреки, че не можем да се похвалим с кой знае какви фотографии, сме изключително щастливи, че поне успяхме да го зърнем наживо и то така непредвидено! Явно беше отплата на съдбата за предишната вечер, когато гонихме Сиянието безуспешно близо 3 часа, но за жалост така и не успяхме да избягаме от дъждовните облаци и видяхме само леки лилавникави светлики в далечината.
Ден 5 – Водопадът Seljalandsfoss и Черният плаж Reynisfjara
Програмата за последния ден от престоя ни не беше така наситена от към забележителности и включваше повече шофиране.
След закуска се качихме колата и се отправихме на юг към водопада Seljalandsfoss. Пътят от Рейкявик до там е около 1:45 мин., като водопадът се вижда от шосето, така че трудно бихте го пропуснали. Заплаща се само такса за паркинг, като самият обект е безплатен.
За съжаление Дари не успя да го види – след като много старателно си боядиса ръцете с боички за тяло, явно реши, че е направила достатъчно за този етап на деня и заспа спокойно в столчето си. По този повод ние преценихме, че ще разгледаме водопада по двойки, за да не я местим в раницата, и двамата с Тео се измъкнахме първи, докато Тони и Пешо останаха на пост.
Водите се спускат величествено от висок скалист склон и се разбиват с гръм в малко езерце в подножието на водопада. Отстрани има изградена тясна дървена стълба, с малки площадки, подходящи за наблюдение и снимки. Възможно е да се мине по скалите и зад самия водопад, но имайте предвид, че е много мокро и хлъзгаво и е редно човек да има подходящо облекло. Момчетата добре се бяха измокрили в желанието си да видят водопада и от тази гледна точка, докато ние с Тони спокойно си пийвахме на топло в колата страхотен горещ шоколад, който си купихме от караваната за храни и напитки наблизо.
Следващата ни спирка за деня се намираше на най-южната точка на острова – Reynisfjara или с други думи – известният Черен плаж, където са снимани сцени от сериала Game of Thrones. Мястото е изключително красиво и запомнящо се – катраненочерен лъскав пясък и впечатляващи скални образувани, представляващи базалтови четвъртити колони, разположени една върху друга.
Вулканичният пясък наистина спечели Дари и, въпреки че духаше страшно силен леден вятър, нищо не беше способно да я откъсне от плажа. Ако сте на това място през лятото и сте късметлии – казват, че е чудесно място за наблюдение на тюлени и емблематичната за Исландия птица – пуфин.
Само бъдете предпазливи и не се доближавайте близо до водата – макар и рядко, на плажа се формират “смъртоносни дебнещи вълни“, които повличат навътре и могат да изникнат от съвсем спокойно море! (Последният смъртен случай е от 2017 г.)
Финалът на деня ни отново беше отбелязан с вкусна вечеря в чаровен ресторант. Отбихме се до близкото градче Вик, където хапнахме в ресторант Sudur. Заведението отново се намираше в традиционна къща, а храната беше чудесна. (Част от персонала е с азиатски произход, така че предлагат и такава кухня!).
Имаха и опции за детско меню, като за малката взехме сьомгова пъстърва, която изглеждаше като умалена версия на порцията на възрастен – изискано и красиво! Персоналът беше много мил, а Дари направо се влюби в сервитьора ни и го преследваше из ресторанта, за да го гушка 🙂
Заведението си заслужава, така че, дори да не ви е дошло времето за вечеря – препоръчвам посещение поне за чаша чай и някой от страхотните им десерти, няма да съжалявате!
Ден 6 и 7 – Обратно на самолета
Към обяд на последния ни ден освободихме Аirbnb апартамента ни, изпратихме Тони и Пешо до автогарата, откъдето си хванаха автобус за летището (щяха да пътуват с друг полет), а ние оползотворихме свободното ни време с още малко плацикане в горещата вода на любимата ни баня Sundhöll.
Привечер хванахме самолета за Лондон и, тъй като кацахме късно вечерта, този път се настанихме в Holiday Inn London Luton Airport – хотел на самото летище, до който обаче няма шатъл и се ходи пеша около километър (подробност, която не знаехме – добре, че поне бяхме с малко багаж и Дари вече спеше в раницата). Самият хотел е супер опция за кратък престой – достатъчно комфортен с отлична цената за нощувка. Закуската на блок маса беше много разнообразна, а като допълнителен плюс отбелязвам политиката на хотела, че децата се настаняват и се хранят безплатно.
На следващия ден се качихме за пореден път на самолета – този път посока София. Летяхме спокойно, а за мое очудване, въпреки честите смени на часовите зони, Дари нямаше проблем с часовата разлика и успя да спази обичайните си часове за сън и не се наложи да будуваме до късно с нея, което винаги е риск по време на пътуване с малко дете.
Щастливи и вдъхновени се върнахме у дома, във вече пролетната ни столица, но при всеки разказ за пътуването ни, с Тео започвахме с думите: “А следващия път като отидем в Исландия ще…” – защото тази страна е магия. И е почти невъзможно да не се влюбиш и да мечтаеш за още. И колкото и да се постарах да го опиша с думи, усещахнето и духът, с които е заредено всичко там, не могат да се пресъздадат – трябва да се почувстват. Искрено ви го пожелавам!
А ако все още не сте го направили – харесайте страничката ни във Фейсбук, където ви разказваме за всичките си пътувания и споделяме опита си 🙂
