Ето го и разказа за втория ни ден в Лисабон, а ако сте пропуснали разказа за първия, може да го прочете тук.
Едно от най-хубавите неща, когато пътуваш с приятели с друго дете, е че малките хора прекарват много време в игри и закачки, докато вие си оправяте багажа или правите закуска. Това е и причината да отсядаме в Airbnb апартаменти навсякъде, където пътуваме, тъй като имаме възможност да приготвяме храна за децата според нашите нужди и изисквания. Близо до апартамента ни намерихме малко био магазинче, което беше доста добре заредено и пазарувахме оттам. Както вече споменах, и двете семейства сме кулинарни ентусиасти и не ни пречеше да приготвяме вкусни закуски и вечери, а за децата носихме храна и за обяд в подходящи кутии за съхранение (Klean Kanteen).
Това беше вторият ни ден, прекаран в Лисабон, и се оказа, че започва да става доста горещо.
Запътихме се към Barrio Alto, за да посетим препоръчан от приятелката ни Байбе ресторант – Água no Bico, и междувременно да разгледаме още една част от цветния град Лисабон. Този ден решихме, че ще се чувстваме по-свободни, ако не използваме количките. Признавам, че със спящо бебе в раница не е комфортно, при положение, че навън е 37 градуса, но пък така се чувствахме по-мобилни, отколкото с количките.
Тук е моментът да предупредя тези от вас, които са решили да посетят Лисабон, че лятото идва доста рано – ние бяхме там на 17 юни и вече беше изключителна жега!
Избрахме различен маршрут от предишния ден и обикаляйки безцелно, попаднахме на автентична стара книжарница и децата намазаха по една бебешка книжка на португалски.
По пътя Явор поспа малко и когато стигнахме във заведението Água no Bico, се събуди, за да огледа обстановката. Ресторантът се намира в малко вътрешно дворче (подходящо за тичащи деца), в съседство с културен център, който ни впечатли с оригинална картина на стената, направена от паднала мазилка.
Самото заведение е приятно място за разпускане в голям град и предпочитано за брънч, но ние уцелихме юнска жега по обяд и мнооого бавно обслужване. Като цяло хипарията ми дойде в повече, например, всички ястия имаха за гарнитура огромна салата (до тук добре), състояща се от варени картофи, домати, краставици, киви, портокал, ягоди и още поне 5-6 вида плодове и зеленчуци. Предлагат веган, вегетариански и сурови храни и месо, за наше щастие и местни крафт бири и вкусни сокове.
Веднага след обяда се насочихме към Oceanário de Lisboa.
За да стигнем до там с градски транспорт, трябваше да се прекачваме и щеше да отнеме около час и затова решихме, че ще рискуваме да пътуваме без детски столчета и ще отидем с Uber. Не съжалявам за избора ни, тъй като топлината и обикалянето с децата със сигурност щеше да си даде отражение на деня ни. Uber е начин на предвижване, подобен на такситата, но работи на различен принцип. За да го използвате трябва да си изтеглите мобилната апликация и да въведете валидна банкова карта. На шофьорите не се плаща в брой, а сумата се тегли директно от банковата ви сметка. Услугата е надеждна и удобна.
Огромният окенариум се намира в края на града, в близост до известния мол Oriente, където има метро станция и трамвайна спирка.
Входът на Oceanário de Lisboa за възрастни е 18 евро, а за деца до 4 год. е безплатно. Ако закупите билетите си предварително онлайн, те ще струват 16,20 евро за възрастен, но не забравяйте да ги изтеглите на мобилния си телефон. Мястото е задължително за хора с деца – всички са пленени от най-различните океански животни!
Освен екзотичните риби, децата могат да се запознаят с различни видове птици и бозайници – аз лично за първи път видях любимото си животно – пингвин, а Явор беше пленен от въртящата се видра и й се смееше. Мисля, че окенариумът би бил най-подходящ за деца над 1.6 г., но и нашите (тогава на 1.3 г.) изглеждаха много впечатлени. Препоръчвам да му отделите около два часа, за да не ви се налага да препускате из изложбите, а също така ще можете да издебнете кога няма много хора на най-популярните места. Ако сте с по-малко дете е по-удобно то да бъде в раница или слинг, тъй като аз няколко пъти почти изгубих Явор, а и той самият беше шашнат от толкова много хора. В отворените части беше малко хладно, тъй като трябва да поддържат подходящ за пингвините климат, затова бъдете подготвени с връхни дрехи (нещо, което не би ви хрумнало, ако навън е 37+ градуса).
Именно там се събират и най-много хора наведнъж и е трудно да се задържиш за дълго. Тоалетните са оборудвани подходящо за подмяна на пелените на бебето и могат да се открият на удобни места. Хареса ми, че има и пейки покрай основния аквариум, където можете да се усамотите със семейството и да отделите повече време да наблюдавате рибите. Ние, за съжаление, не разполагахме с много време, тъй като нашата приятелка Байбе и приятелят й ни бяха поканили на вечерно барбекю в апартамента им. Разгледахме набързо всички изложби и след кратка почивка се насочихме към мол-а, откъдето си хванахме метрото за квартала на Байбе.
Много бяхме щастливи, че можем да прекараме малко време с Байбе и семейството й и да се насладим на типичен за местните следобед. Поговорихме си много за това какво е да имаш дете в Португалия, научихме, че майчинството им се поделя между бащата и майката, детските им градини започват да приемат децата от 6 месечни, а кърменето на обществени места в Португалия не е проблем за околните. Нашите деца отделиха доста време на кучето им, както и на стръмните стълби, които водят до огромната им тераса 🙂 Хапнахме си вкусна риба и домашно приготвени разядки. На връщане към нашия апартамент, Явор и Бела заспаха в раниците и успяхме директно да ги преместим по леглата. По една чаша вино и започнахме да оправяме багажа за Мадейра!
Мисля, че тук е мястото да вмъкна едно забележително място в Лисабон, което посетихме по-късно, на връщане от града Кашкайш.
Става въпрос за LX Factory – изоставена фабрика, превърната в модерно хипстърско пространство, което очарова с интересни ресторанти, крафт бирария, specialty coffee shop, втората локация на Landeau chocolate, винтидж книжарница и още специални места!
Открих LX на картата, още през първите дни, които прекарахме в Лисабон и бях много доволна, че успяхме все пак да го посетим, тъй като се оказа наистина добро попадение! Бяхме гладни и се спряхме на мексиканския ресторант MEZ CAIZ LX с ексцентричен интериор с боксов ринг в центъра на заведението. Похапнахме си такос, буритос, и пихме бира, докато Явор спа спокойно в раницата. След това веднага се насочихме към Landeau Chocolate за още една доза от най-великия шоколадов кейк в света!
Дори ни позволиха да нахраним Явор с наша храна на тяхното детско столче, докато ние примляскваме кейка. Добре, че тогава още децата ни не обръщаха чак толкова голямо внимание на това, което ние ядем ням, ням 🙂 Аз си намерих Wish – Slow Coffee House, предлагащо различни видове филтрирано кафе и еспресо, направени от блендове на малки занаятчийски производители на кафе. А през това време Силвия, Ники и Бела си направиха фотосесия в красивата книжарница. За това ни стигна времето, а не успяхме да разгледаме аутлетите на дизайнерски дрехи, десетки интересни ресторанти, както и базара за hand made изделия през уикенда. Със сигурност ще го включа в списъка с места за посещение при следващото ни идване в града.
Насладихме се на Лисабон в пълната му прелест, изминахме десетки километри, нагледахме се на шарения град, но ни очакваше топ дестинацията за цялото пътуване – остров Мадейра! Ето ни, идвамееее 🙂
