Черна гора

Най-продължителната ни и внимателно планирана почивка през миналото лято беше в Черна гора, това беше и първият наистина дълъг път на Ида с кола (беше на 7 месеца), дотогава бяхме пътували най-много до нашето южно Черноморие. Дестинацията ни беше позната от предишното лято, когато бяхме в компания от още 15 души, плюс бебе, намиращо се все още в корема ми 🙂 Толкова ни хареса, че още по време на престоя бяхме сигурни, че ще повторим – вкусна и чиста храна, изключително мили хора и красиви, но същевременно достъпни планини, които са страхотни за планинско колоездене (поводът за пътуването) и трекинг. Тази година групата ни беше още по-голяма и Ида като най-малък член се радваше на вниманието и грижите на всички.

Черна гора е бивша Югославска република, в сравнение с България малка и на площ, и на население (под 700 000 души), но пък с изключително красива природа – освен  крайбрежието на Адриатическо море и добре известните Будва и Котор, си заслужава да се посетят планините, които заемат почти цялата територия. В страната се говори основно сръбски език. Въпреки, че не са член на ЕС, официалната валута е евро, което е изключително удобно за нас, а достъпът до страната за граждани на ЕС е само с лична карта (разбира се, за децата под 14 г., включително и бебета, трябва да имате международен паспорт).

Черна гора е рай за планински туризъм с бебе – дори високо в планината има достъпни за кола пътища, маркировката на маршрутите е доста добра и няма да останете гладни и жадни. За по-голям комфорт препоръчваме да си вземете и щеки 🙂

И двата пъти отсядаме в малко планинско село на име Лубнице в Беласица (да, там си имат планина Беласица!) на около 1000 м надм. височина. Селото се намира в по-близката част на Черна гора, на около 80 км от границата със Сърбия, а най-близкият (на около 12 км.) голям град е Берание. Идеална изходна точка за посещение на двата национални парка – Биоградска гора и Проклетия, както и на по-стръмните, но изключително красиви Комови. Селата в околността са като излезли от пощенска картичка.

Тазгодишното пътуване заедно с почивките и минаването на двете граници беше доста дълго, около 8-9 ч., но мина чудесно и на отиване, и на връщане. На 7 месеца Ида все още спеше доста часове през деня, не пълзеше активно, не се изправяше и като цяло мируваше в столчето. Разбира се, аз се бях запасила с всякакви занимателни предмети, с които да я разсейвам през времето, докато е будна. Спирахме не по-често от всеки 2-3 часа, което за мен е напълно приемливо дори без бебе в колата.

Както и миналата година, отседнахме при едно местно семейство – Славко и Божана Обрадович (ето контакт), едни от най-милите хора, които съм срещала, в хубава селска къща с голяма морава отпред, а цената на нощувката (20 евро за възрастен) включваше и закуска и вечеря, приготвени от домакинята. Няма да е преувелично, ако кажа, че тази храна беше една от основните причини да решим да се върнем на същото място – невероятно вкусна, разнообразна и изобилна. Закуската обикновено беше толкова обилна, че зареждаше за цел ден изтощително каране в планината!

Леля Божана, както я наричаме, е ненадмината в приготвянето на баници – с кайма, със спанак или други зелении, както и на пържоли за закуска (да, правилно прочетохте, често имаше пържоли на закуска). Домашните продукти преобладаваха, било от домакините ни, било от съседи – мляко, прясно сирене и масло, яйца, чай от местни билки, сок и сладко от овошките, марули, пресен лук, домати и картофи от градината, домашен хляб… Без притеснение предлагах на Ида да опитва от почти всичко на масата. По това време вече бях започнала да я захранвам, но твърдата храна, която приемаше, все още беше в малки количества, основно беше на кърма. Тя е ЗВБ бебе и не сме носили специална храна – това беше огромно улеснение за мен и си починах наистина качествено, тъй като не се налагаше да се занимавам с пазаруване и готвене.

Ако изберете подобен вариант за настаняване, имайте предвид, че за пазаруване ще трябва да се отбивате до града – в нашето село нямаше от къде да се купи дори хляб. В Берание имаше всичко от първа необходимост (имаше аптеки и супермаркети, офиси на местни мобилни оператори също), но за по-специфични покупки може да ударите на камък – аз загубих една от контактните си лещи и се оказа, че най-близко мога да намеря в Подгорица. В Берание намерихме туристическо бюро, където ни обзаведоха с карти на маршрутите за колоездене и пътеводители за забележителностите в страната.

Едно от нещата, които не са за изпускане в планината са т. нар. „катуни” – представляват хижи високо в планината, около които са разпръснати малки дървени постройки за преспиване.

Дори да не оставате за нощувка, отбийте се да пиете кафе (навсякъде из Черна гора пият силно и ароматно турско кафе, към което аз се пристрастих) или домашен сок, или да се подкрепите с проста, но вкусна и засищаща храна – обичайно има домашно прошуто, сирене, хляб, а ако имате късмет и баница или мекици.

От местата, които ние сме посещавали, на първо място като задължителна дестинация бих сложила Хридското езеро в парка Проклетия – изключително красиво и живописно, заобиколено от величествена борова гора.

Езерото е дом на множество тритони, които са атракция дори и за нас, възрастните. Паркът Проклетия се намира близо до град Плав (където също може да се отседне, всъщност това е май най-развития откъм туризъм град освен тези по крайбрежието). В парка се влиза с кола, като се заплаща такса от 0,5 евро на човек. Ние оставихме колите на около 10 км от град Плав, малко преди края на асфалтирания път. От там до езерото има маркирана туристическа пътека през гората, която се изминава за около 3 ч. ходене с бавно темпо, а е възможно и да се стигне по черния път, проходим и с кола. Ако изберете втория вариант, ще трябва да походите само 15 минути към езерото (то трудно се забелязва от пътя, но има табели, които насочват към него). На пътя има и 2 заслона, в които може да се приютите при лошо време, единият се намира точно на отбивката към езерото. Този маршрут е страхотен и за колоездене (без бебе, разбира се).

В Беласица лесно можете да се качите до някой от високите ѝ върхове и да се насладите на великолепна гледка отгоре. Ние се качихме до връх Зекова глава – първенецът на планината, който ще познаете лесно по антените и съоръженията, кацнали върху му.

До върха води черен път, който започва от Йеловица (съседно на нашето селце) и който е лесно проходим с автомобил. Ние избрахме да оставим колата на Планински дом Беласица и да повървим около 2 ч. пеша до върха. Ида беше удобно настанена на гърба ми.

Задължително посетете и Комовите – планината е от алпийски тип, с множество сипеи и стръмни върхове. За изходна точка на преходите може да използвате Катун Ставна, до който се стига с кола по старият път към Подгорица. Там може и да се нощува. С бебе или малко дете не е добра идея да катерите някой от върховете на Комови, но гледката от подножието им е достатъчно впечатляваща. Има и кръгов маршрут, който обикаля цялата планина, но за него трябва да предвидите повече време (6-7 ч.).

Имайте предвид, че планината през лятото е безводна и трябва да се запасите с достатъчно вода в раниците.

Крайбрежието на Черна гора е известно с красивите си гледки, съчетаващи морето и планината. Посещението определено си заслужава, но ако сте ситуирани някъде във вътрешността на страната, имайте предвид, че пътят е дълъг и изморителен. Миналата година посетихме Будва за един ден и от нашата локация пътуването в едната посока отне около 5 часа. Градът е много красив, особено частта в старата средновековна крепост, която в момента кипи от живот – навсякъде има малки магазинчета и ресторанти.

Плажовете по това време на годината бяха доста пренаселени, може би извън пиковия сезон би било по-приятно.

Дните на седмицата минаха неусетно – някои от тях с Филип се редувахме да караме колела с групата, докато другия се разхожда пеша с бебето, а през други правихме преходи заедно. Ида беше в много чаровен и лесен период – заиграваше се доста самичка, много ѝ харесваше да прекарва време навън и да се закача с околните.

Въпреки дългия път, определено бихме се върнали отново след време – има още много места в планините, които с удоволствие бихме обиколили, пеша и на колела, а гостоприемството на местните хора и най-вече на нашите домакини те кара да обикнеш мястото още повече <3