История в снимки от първата ни среща със зашеметяващо красивите Албански Алпи и изненадите, които ни поднесоха
Само четири дни прекрахме в тази част на Албания, но бяха напълно достатъчни, за да се убедим, че със сигурност ще се върнем отново. Пътувайки към къмпинга на езерото Шкодра, за който ви разказх в миналата статия, търсех в интернет красиви места за разходка наоколо. И действително намерих такива, само че.. не съвсем достъпни за нашата скромна формация 🙂
Тет и Валбона бяха двете имена, които веднага привлякоха вниманието ми.
Валбона е река, чиято долина е обявена за един от четирите национални парка на Албания. Извира от Албанските Алпи и водите й имат зашеметяващ тюркоазен цвят. Има възможности за речен криуз и каякинг, които със сигурност ще ви оставят без дъх, но ако не желаете организирани турове, може да се качите на ферибота от езерото Комани до езерото Фиерза (тук има повече информация). За съжаление обаче не можахме да съберем лични впечатления, тъй като началната точка за туровете беше на повече от 3 часа път в посока от нашето местоположение, не бяхме предвидили нощувка в друго градче и просто нямаше да си заслужава да пътуваме толкова много (3 часа с кола и 2 с фери в посока) само, за да се върнем обратно.
Решихме, че щом не можем да отидем на речния тур, поне ще посетим малкото планинско селце Тет(и), на чието име е кръстен другият популярен албански национален парк. Същото се намира в Албанските Алпи и до него може да се достъгне както с трекинг (бих казала сериозен и изискващ стабилна екипировка – ние бяхме там юни месец и имаше доста сняг), така и с кола.
Предлагаха се органзирани турове с джипове, които обещаваха да разкрият не една природна забележителност в рамките на ден, но отново бяха свързани с нощувка в Тети или друго селце наблизо, а на нас ни се искаше да се върнем обратно в къмпинга, тъй като на другия ден заминавахме за Черна гора. (При последващо посещение – със сигурност бихме се възползвали от такъв частен тур).
Тогава обаче решихме, че ще отидем сами до селцето с нашата кола и ще се върнем на същия ден – според навигацията щеше да ни отнеме около два часа в посока (информация, която в последствие се оказа не съвсем вярна – отнема близо 3 часа). Решихме, че щом има публичен транспорт до там от Шкодра, мисията ще е лесно постижима.
Оказа се обаче, че отново сме се лъгали 🙂 Първата част на пътя беше прекрасна – тесен, криволичещ планински път, добре асфалтиран и радващ окото с красивите гледки наоколо. Колкото по-нависоко се изкачвахме обаче, толкова по-лоша ставаше настилката (но пък и толкова по-впечатляващ ставаше пейзажът около нас). Планинските зъбери се издигаха високо от лявата ни страна, а от дясно зееше пропаст. И така докато след един ляв завой пътят просто.. свърши. Всички беше разкопано и се чуваше работата на строителни машини. Тео слезе от колата и отиде да разговаря с работниците, които му казаха, че това е единственият път до Тети (бяхме започнали да се съмняваме) и, че щом колата ни е 4х4, бихме могли да продължим, но на наш риск.
Първоначално ги послушахме и поехме предпазливо напред, разминавайки се с булдозера. Пътят обаче ставаше все по-тесен и стръмен, имаше сняг до средата на прозорците на колата ни и с Тео взехме решение да не продължаваме по-натам, а да спрем, където все още можешехме да направим обратен завой. (Навярно е можело да стигнем и до края, но преценихме, че рискът е твърде голям, предвид, че не познаваме маршрута).
В никакъв случай не се върнахме разочаровани обаче – природата около нас беше приказно красива и с новия план ни остана достатъчно време да направим повече спирки по пътя на обратно, за да и се порадваме. Даже се разходихме за кратко по посока на една указателна табела, за която предположихме, че води към местна пещера (впоследствие в интернет прочетохме, че не е отворена за посещения), но запръска дъжд и се върнахме към колата.
По обратния път за Шкодра спряхме за почивка и обяд в алпийското селце Bogë. Последвахме табелата за Boga Alpin Resort – малък планински хотел с отделно ресторантче, в чийто двор имаше дървени бунгала и място за къмпингуване със собствена палатка/каравана. Условията нямат общо с къмпинга на езерото Шкодра (макар да не са лоши), но беше приятна спирка по маршрута, а прясно уловената пърстърва, която ни предложиха за обяд, и свежите зеленчуци бяха превъзходни.
Така подкрепени се върнахме в нашия къмпинг тъкмо навреме, за да хванем прелестния залез над езерото за един последен път преди да му кажем “Довиждане!” на следващия ден.
И тъй като този пост стана малко по-дълъг, отколкото очаквах, ще постъпя като една Шехерезада и ще ви обещая нова статия с разказ за още едно прекрасно място в Северна Албания. Очаквайте скоро!
А дотогава – последвайте ни във Фейсбук и Инстаграм, за да не изпускате новите ни приключения!
