Накъде

До Окинава и назад (Япония, част 2)

Share this post

Много обичам да организирам пътешествия и да пътувам, но нещо не смогвам с описването им, затова след толкова време сядам да пиша продължение на поста за лятното ни предизвикателство. Както ви разказвах в предишната си статия за пристигането ни в Япония, това пътуване няма да се запомни с много късмет и приятни изненади. За съжаление, половината от престоя ни не бих нарекла почивка, а по-скоро изпитание. Тъй като искам да съм искрена с вас, няма да ви спестя негативните разкази, но не се отчайвайте, ще има и хубави моменти, за които ще пиша.

На път за Наха Явор все още не се беше оправил напълно от боледуването

След като пристигнахме в Токио и няколко дена се борихме с грипа на Явор, дойде време за полета ни към Наха, Окинава. Tропическата островна група е част от Япония, макар че се намира на 2.5 часа със самолет от Токио. Окинава е японска префектура, състояща се от няколко островни групи, заемащи голяма територия в Тихия океан. Разположена е по-близо до Китай, отколкото до Япония и до това е изиграло немалка роля в историята й. Обитавана е от Кралството Рюкю, които били независими от 15ти до 19ти век, а след това територията става част от Япония. Основното население на префектурата живее на най-големият остров, който също се казва Окинава. Известни са с дълголетието на обитателите й, субтропичния климат, екзотичните острови и Американските бази, които се намират на територията й. Ние избрахме Окинава, тъй като искахме да направим почивка на тропически остров, а тази част на Япония ни беше непозната.

Преди да резервирате билетите си, бихте могли да проверите за специални оферти за чужденци – в Япония е практика да намалят цените за туристите. Ние летяхме с нискобюджетната авиокомпания Jetstar и като цяло полетът от Токио мина добре, а на летището в Наха ни посрещнаха влагата и красивите орхидеи, разположени навсякъде.

НАХА

За 20 минути с монорейл-а бяхме в града, който на пръв поглед не изглеждаше много красив. Разположен е на доста голяма хълмиста територия и, макар че има популация от само 317 хил. души, изглежда и създава впечатление на голям град, особено погледнат от самолета. Настанихме се в много приятен airbnb апартамент, намиращ се в центъра и близо до Kokusai Dori, което ми беше ориентир, когато правих проучването. Оказва се, че Наха няма център, такъв с какъвто сме свикнали в другите градове. Състоеше се от големи улици, приличащи си една с друга, нямаше големи паркове, централни зони със заведения и музеи. Единствената по-централна зона беше тази на интернационалната улица Kokusai Dori (така и не разбрах защо не я бяха кръстили китайската улица), която е пълна със сувенирни магазини и не е особено приятна за разходка с дете. Представете си сувенирна улица на българското Черноморие, наистина много странно за Япония, имайки предвид, че в основната й част не сме срещали такива градове и улици.

Наха е известна с няколко неща – Shuri Castle, танците с барабани, сладките от лилав картоф, местната алкохолна напитка с отровна змия и почти всичко можете да намерите на интернационалната улица Kokusai Dori.

ВРЕМЕТО. На първия ни ден в града времето беше дъждовно, топло и много влажно. Валеше постоянен ситен дъжд, и очевидно прогнозата не беше такава каквато очаквахме. Дъждовният сезон трябваше да е свършил преди няколко седмици, а времето започна да става все по-лошо. Ние бяхме притеснени, защото Явор не се оправяше от няколко дена и решихме, че ще потърсим вариант за преглед чрез медицинската ни застраховката.

Препоръчвам ви, когато се запътите надалеч, да се информирате какви са начините за свързване с местната застрахователна фирма и винаги да носите цялата документация.

Известният закрит базар беше затворен за ремонт и не можехме да решим накъде да се насочим, тъй като времето беше лошо, а в Наха изглежда нямаше много неща, които можеш да правиш на закрито.

ЧАСОВАТА РАЗЛИКА. Заради боледуването и това че първите дни прекара с висока температура и в сън, Явор все още не беше свикнал с часовата разлика от 7 часа. Започна да се буди всяка нощ в 3-4 часа и да будува по 3-4 часа, през които четяхме книжки и се опитвахме да запазим спокойствие почти неуспешно. Ставаше с репликата “Време е за ставане” и “Искам да ям” и си мислеше, че е сутрин. За съжаление, в японските апартаменти няма истински стени между стаите и всичко се чува. Никой не можеше да се наспи, спяхме до обяд и дните ни минаваха доста неадекватно.

Тук бих искала да вметна няколко съвета за справянето с часовата разлика:

Опитайте да започнете да следвате местното време сравнително бързо след като пристигнете, дори и да трябва да събудите детето доста по-рано, пропуснете следобедния сън, за да си легне по местно вечерно време. По-добре е да ви е трудно за един-два дена, отколкото да се мъчите плавно да свиквате. При нас не се получи, тъй като Явор се разболя още в самолета към Япония, не можехме да го будим с температура и това забави процеса около седмица.

Никога не взимайте само 3 книжки на път!

ПРЕГЛЕД. Застрахователите се свързаха с нас и ни пратиха в болница в другия край на града. В Наха такситата са доста удобен транспорт, ако сте повече от 2-ма, излизат по-изгодно от градския транспорт, който не е много удобен. По принцип не си позволяваме да возим Явор необезопасен, но там шофират много спокойно и не сме имали проблеми. Бяха ни пратили в голяма болница, която имаше спешно детско отделение, но тъй като нашият случай не беше спешен, трябваше да чакаме там половин ден. Общо около 5 часа се опитвахме да разберем защо чакаме толкова, а в последствие се оказа, че сме в спешното и с приоритет са спешните случаи, а постоянно пристигаха линейки. Всички пациенти, независимо от симтомите им, чакаха в една зала с неяснота кога ще ги приемат. Доста ни подразни, че компанията ни е изпратила в спешното, но поне след като най-после успяха да прегледат Явор и Митко (който все още имаше симптоми на уртикарията), ни увериха, че всичко върви към подобрение.

Тук се опитваме да разберем какво се случва, докато говорим с преводачи на таблета в болницата

КАКВО ДА ПОСЕТИМ В НАХА. И тук ни липсваше късмет и не успяхме да видим най-голямата атракция на града Shuri Castle и градината Shikina-en, защото Явор спеше в количката.

Спасихме се в малкия парк Oishi, който имаше панорамна гледка над града, бейзбол игрище и козички. Поглеждайки от там вече ни беше ясно, че градът нямаше с какво да те впечатли. Архитектурата и индустриалният му дух някак не съответстват с красивата природа, която го заобикаля, тропическият остров, чиято столица е, традициите, които някога е имало тук. Прекарахме общо 6 дена в Наха, на отиване и на връщане, препоръчвам ви да са максимум 2.

Преди да се спасим от Окинава имахме план да посетим и музея Okinawa Prefectural Museum & Art Museum в Наха.

В последния ни ден там посетихме Okinawa World, който се намира на около 40 мин. с кола от Наха. Okinawa World е подходящ за целодневно посещение, за да се запознаете с културата на Окинава. Цената е около 15 долара за всички атракции, а до там се стига с автобус или с такси.

Валеше силен порой, тичахме в дъжда и изпуснахме автобуса, затова се наложи да си вземем такси, но поне като стигнахме имахме няколко сухи часа. Идеята на мястото е да покаже автентичния окинавски живот и култура, както и неговата природа и история. В началото можете да посетите пещерата и след това да продължите да се разхождате из традиционните къщички, в които имаше различни работилници. Беше приятно и много ми напомни на Етъра. Пътят водеше до тропическата градина, в която видяхме различни видове екзотични растения, както и градината с прочутите окинавски ананаси. Разхождахме се сред жасмин, ванилия, манго и много непознати за нас растения!

На връщане успяхме да погледаме малко от Eissa Show с танцуващите барабанисти, което е традиционно за Окинава и беше наистина впечатляващо. Преди да си тръгнем посетихме и музеят на отровните змии, които бяха десетки видове на острова. Музеят беше стар и не много добре поддържан в частта с животните, затова не го препоръчвам особено.

Naha, Okinawa

Останалата част на острова Okinawa определено има какво да покаже, но е нужно да се обикаля с кола (автобусите са ограничени), а това за сега за българи е невъзможно (вижте защо тук). Не пропускайте природните забележителности и най-добрият в Япония Churaumi aquarium + Expo Park.

ОСТРОВ ДЗАМАМИ

Нямахме търпение да стигнем на екозтичния остров Zamami, където си мечтаехме да стоим на плажа по цял ден и да шнорхелуваме. За съжаление се задаваше лошо време и прогнозата не беше обещаваща. Тъй като вече нямахме опция за отмяна на нощувките, решихме все пак да отидем до острова, където трябваше да прекараме 5 дена, един от които – 30-ия ми рожден ден.

Стигнахме в Дзамами след 2.5 часа, в които аз и Мимака едва оцелявахме от морската болест на палубата, но поне гледката при пристигането беше уникална. Остров Дзамами е малък, може да бъде обиколен за около 1 час пеша, а ние бяхме настанени в единственото му село. Изглеждаше много спокойно и красиво, но при пристигането се сблъскахме с поредната трудност в това пътуване резервацията на хостела, който открих много трудно на фона на останалите настанявания, които, освен че бяха пълни, предлагаха малко за ужасяващо високите си цени. Оказа се, че при поредното търсене в booking, не съм уточнила, че пътуваме с дете, а в хостелът не допускат деца! Спорихме дълго със служителката чрез google translate, след което се оказа, че грешката е в мен, но те бяха склонни да ни пуснат срещу допълнително 10 долара на ден. Още по-голямо беше разочарованието ни, когато видяхме стаята – тесен коридор с две легла от двете страни, една закачалка и малък телевизор. Тоалетната ни беше на огромна тераса, до която водеха всички стаи. Терасата беше най-приятното в този хостел и щеше много да ни допадне, ако не бяха всички останали несгоди.

След изключително трудно и неуспешно приспиване на Явор, се облякохме за плаж и се запътихме към Furuzamami beach. Плажът беше като излязъл от картичка, а красивият път до него ни отне около 20 мин. Еуфорията ни продължи около 2 часа и това се оказа единственото ни плажуване за цялото пътуване…

На следващия ден се очакваше да започне да вали и да не спре 4 дни, затова вечерта трябваше да вземем важно решение. На острова нямаше какво друго да се прави, освен да се ходи на плаж и трябваше да се спасяваме от там, въпреки че губехме доста пари от нощувките. Лошото е, че в цяла Окинава дъждовният период се беше удължил и се очакваше да вали до края на месеца, затова трябваше да си тръгнем възможно най-бързо. Отменихме си полета за Токио за след два дена и още на следващия ден си тръгнахме с ферибота наобратно за Наха преди да завали пороят. За жалост си тръгнахме с горчиви спомени, макар и да бяхме впечатлени от остров Дзамами, от красотата и спокойствието му.

На връх 30-ия ми рожден ден се върнахме в Токио.

Обещавам останалата част от разказа да е пълна с повече позитивни изживявания, кулинарни експлозии и красиви места, както и снимки на “weird” атмосферата в Токио.

А до тогава – харесайте страницата ни във Фейсбук, за да не пропускате историите от пътуванията ни!

П.С.: Голяма част от снимките са на добрият услужлив Мимак!

Author: Нели

Здравейте, аз съм Нели и съм майка на един от главните герои тук – Явор. Обичам храната, кулинарията, да се срещам с нови хора, да прекарвам време в природата, да танцувам, да изследвам нови места и култури. Обожавам да съчетавам пътуването със страстта си към хубавата храна. Смятам, че пътувайки с детето си, бихме могли да му предадем уважение към природата и хората.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*