Свежен е село в Сърнена Средна гора, което освен със свеж въздух и красива природа, може да се похвали и с богата история. Основано още през XIV век, по време на Османското владичество селото е носело името Аджар и е било околийски център с развита икономика, култура и многолюдно население. Тук е основано първото българско селско читалище през 1868 г. Жителите взимат активно участие в Априлското въстание, в следствие на което голяма част от селото бива опожарено – от над хиляда къщи остават едва стотина.
Ние попаднахме в Свежен благодарение на нашата добра семейна приятелка Яна, която от години живее в селото. Яна е художник и има страхотна галерия в къщата си в “Ян махала” (махалата не е кръстена на нея, просто съвпадение), а освен това отглежда коне и дава уроци по езда за деца и възрастни. Нейни контакти можете да намерите тук.
В наши дни в селото са останали няколко запазени възрожденски къщи, които са обявени за архитектурни паметници и ние отседнахме в една от тях – Чокшевата къща. Къщата е напълно реставрирана и разполага с модерни удобства като бани с топла вода, електроуреди и барбекю, но в същото време е запазен обликът от миналото – основният материал, който присъства, е дървото и навскякъде е пълно с интересни детайли. Децата с възторг откриха, че стаите са свързани помежду си с малки вратички в стената, та се налагаше да пускаме резетата, когато не искаме да минават през тях 😀 Спалните са разположени на втория етаж на основната постройка и са три на брой. Пред тях има голям чардак, на който дори в дъждовно време беше сухо и приятно. Беше интересно и вълнуващо преживяване да отседнем тук.
Къщата има голям и много добре поддържан двор, в който децата можеха да тичат на воля, а в горната му част е разположен голям батут за скачане, който естествено се превърна в основно занимание от сутрин до вечер. Гледката към планината е много красива. Собствениците са изключително мило и гостоприемно младо семейство, приятели на Яна, и тъкмо се бяха сдобили с второто си дете. По-голямото момченце се включи веднага в играта с нашите деца и заедно с Ида, Елия, Виктор и дъщеричката на Яна – Зори образуваха страхотна банда.
Нашият престой се въртеше най-вече около ездата с Яна и каране на колела в района. Планината наоколо предлага хубави черни пътища, които са идеални и за двете занимания, а също и за пешеходен туризъм с деца. Ние с Филип се възполвахме от възможността да караме заедно и минахме два леки маршрута. Ида сякаш не се запали толкова по ездата, повече удоволствие ѝ доставяше просто да наблюдава конете, но пък Елия и Виктор бяха във възторг.
По времето на престоя ни през месец май беше вълшебно красиво и свежо – акациевите дървета цъфтяха и разпръскваха аромат навсякъде. От Яна знаем, че лятото не е толкова подходящо за езда, тъй като около конете се навъртат много хапещи насекоми, така че ако планирате посещение, препоръчвам да е през пролетта или ранната есен.
Разгледахме и ателието на Яна, което е просто неповторимо – оставям снимките да говорят.
Места в околността, които можете да посетите са гробът на Хаджи Димитър, яз. Свежен, хижа Свежен, манастир Свежен и скалното светилище “Яйцето на змеицата”. Ние не успяхме да видим последното, но пък ето повод да се върнем съвсем скоро.
За нас това пътуване беше много специално – предприехме го след месеци на изолация, които прекарахме вкъщи и затова срещите с приятели, красивата природа и простора ни се усладиха още повече. Беше истинско удоволствие да наблюдаваме как децата се сближиха, как общуваха с конете и се радваха на свободата.
