Накъде

На преход: Седемте Рилски езера

Share this post

Седемте рилски езера са едно от най-посещаваните места в Рила. Благодарение на лифта, достъпът не е труден и през летния сезон тук има истинска навалица (хижарите ни споделиха, че минават по 3 000 – 4 000 хиляди души на ден!). Тъй като ние със съпруга ми обичаме планината и заради спокойствието, което предоставя, избягваме най-популярните места през лятото. От няколко години се качваме до езерата през пролетта – първите седмици на май, когато в планината има още много сняг и туристите са значително по-малко. Ние, разбира се, се качваме пеша, а не с лифта. Оставяме колата на хижа Вада, от която преходът е около 3-4 часа (подробности за маршрута – по-долу). Нощуваме на хижа Рилски езера (известна още като “новата хижа”, тя се намира съвсем близо до горната станция на лифта и практически под самите езера).

Миналата година се качихме заедно с Ида, когато тя беше на 6 месеца и това беше и първият ни преход с нея в Рила. Въпреки че времето беше далеч от перфектно, всичко мина като по вода. На тази възраст Ида все още спеше доста повече и без проблем можехме да вървим 3-4 часа без да я свалям от раницата. Спомяням си, че това беше моментът, в който окончателно се влюбихме в бебеносенето – не, че удобството в ежедневието не беше достатъчно да ни убеди. Тогава я носих с първата ни ергономична раница, Isara, и тъй като още беше малка за носене на гръб в раница (не можеше да седи самостоятелно), беше през цялото време отпред. На гърба си носех друга раница с багаж.

Стигнахме на хижата привечер, настанихме се, вечеряхме и на другия ден продължихме изкачването, за да обиколим езерата. Въпреки че бяхме екипирани много добре с дрехи, а за Ида бях взела любимото ни зимно покривало Isara, изпитахме момент на колебание, когато излязохме извън завета на хижата – духаше доста силен и студен вятър. Решихме, че ще тръгнем все пак и ще преценим в движение дали да продължим.

Нещата се развиха доста благоприятно, защото след няколко минути Ида заспа  сгушена в мен и въпреки суграшицата, която ни удари в първата част на прехода, спа непробудно докато спряхме за обяд след Старата хижа. Покривалото се доказа като страхотна покупка, препоръвам го за зимни условия!

Тук искам да обърна специално внимание на следното: никога не тръгвайте неподготвени във високата планина. На по-лесно достъпни места като това често могат да се видят абсурдни гледки – като хората, качили се с лифта по маратонки , при положение че наоколо има снежна покривка от 2-3 м. (true story, преди 3 години се запознахме с едни такива младежи). В София може температурите през май да са над 20 градуса, но на 2000+ метра надморска височина условията са съвсем различни. Пролетта тук настъпва доста по-късно, а и времето през нея е най-променливо – бъдете подготвени!

Обиколката на езерата започва с качване на платото над хижата. За ориентир можете да ползвате зимната маркировка или стълбовете на ски – влека.

Вървейки по платото, пътеката минава покрай Бъбрека (ако искате да видите Сълзата и Окото, трябва да се качите още нагоре) и се отбива наляво и слиза в посока към хижа Седемте езера (Старата хижа), заобикаляйки Близнака и Трилистника. През май езерата често са все още покрити с лед, който едва започва да се топи.

Обичайно ние спираме за обяд някъде около Старата хижа, на брега на Рибно езеро. При първото ходене с Ида през миналата пролет направихме същото, за наш късмет времето се пооправи и изгря слънце, така че не се притеснявах да я извадя от раницата.

След като обядвахме, започнахме слизане надолу, покрай Долното езеро и обратно към хижа Ловна. Времето в по-ниското беше значително по-меко, но заваля дъжд. Без да се бавим повече, с равномерно темпо се върнахме до колата (Ида отново проспа ходенето).

Година по-късно решихме да повторим прехода отново тримата, но условията бяха доста по-различни. Този сезон времето се затопли много рано и снегът в планините започна да се топи много преди обичайното време. Доста по-различно е и да правиш преход с тодлър, отколкото с бебе на половин година 🙂 По-долу ще се опитам да опиша маршрута, който ползваме до хижа Рилски езера достатъчно подробно, ако искате да го повторите.

За да ползвате като изходна точка хижа Вада, трябва да минете през село Говедарци и карайки в посока ЦПЩ Мальовица, да отбиете в дясно (на пътя има табела). След това има още около 4 км по асфлатиран, но доста разбит и лош път. Бъдете много внимателни, ако все още има сняг и коловози – ние сме засядали, въпреки че колата ни е 4×4. Пред хижа Вада има просторно място, на което можете да паркирате, а удоволствието ще ви струва 5 лв.

От тук започва маркиран маршрут към хижа Рилски езера, който не е труден за ориентиране, стига да внимавате на няколко ключови места. Хващате дясното разклонение на пътя след хижата, което слиза леко надолу и пресичате реката по едно малко дървено мостче.

Както споменах, времето тази година беше значително по-топло, така че багажът ни беше по-компактен и се побра в един голям самар, носен от съпруга ми. Това беше супер, тъй като можех да сложа Ида на гръб, което е значително по-удобно за преход в планината. Носих я с Tula, която ползвам като основна носилка в момента, и останах много доволна как се представи при толкова продължително ползване /подробно ревю на раницата може да прочетете тук/.

Ида с интерес наблюдаваше всичко наоколо – дърветата, цветята, реката. Много се забавляваше от гледката на огромната раница на гърба на баща си. Носех в себе си и няколко дребни играчки, които да и подавам, докато е в раницата.

След реката започва изкачване по широка пътека, която доста време върви през гората. Следвайки я, ще стигнете на разклон, на който се срещат няколко маршрута, трябва да вземете пътя за хижа Ловна, който се спуска надолу. След краткото слизане, ще излезете от гората на широка поляна, пътеката се влива в черния път, който идва от хижа Пионерска и ще минете покрай тази табела:

Тук има една особеност – вървейки по пътя след табелата, не тръгвайте по разклонението за хижа Ловна, което ще видите скоро, тъй като на следващото място, на което трябва да се пресече реката, мостът е паднал преди години и все още не е възстановен! През късното лято може и да не е много трудно да пресечете реката, но през пролетта тя е много пълноводна, а е и леденостудена.

Вместо това, ние продължаваме по черния път, за да преминем по автобилния мост малко по-нататък, а след него отново се включваме в туристическата пътека. На последното ходене преди две седмици направихме единствената си по-дълга почивка със сваляне на Ида от раницата точно на полянката след моста. Хапнахме по едно сурово барче, Ида се разходи, кърмих я и продължихме. Времето беше започнало да се разваля и леко да ръми, така че се екипирахме за дъжд и потеглихме.

След моста трябва да хванете пътеката, която тръгва наляво и отново влиза в гората. Движи се успоредно на реката, а изкачване в началото е по-стръмно, но не е дълго. Ако се оглеждате, ще забележете и табелата за хижа Ловна на мястото, на което маркирната пътека пресича реката (там, където липсва мост).

Не след дълго ще стигнете до хижа Ловна. Мястото е удобно да спрете за почивка, ако желаете,  тъй като има маси с пейки. От тук до хижа Рилски езера остават още около 1,5 – 2 часа ходене в зависимост от темпото, с което вървите.  Ида заспа малко преди да стигнем хижа Ловна, така че ние продължихме бързо нагоре.

От тук насетне трябва да следвате маркировката за хижа Рилски езера. Внимавайте да не се заблудите с отбивката за хижа Седемте езера, както споменах по-горе, двете са различни. Скоро ще излезете над горския пояс и при ясно време ще можете да се насладите на красива гледка. Ще видите и лифта към езерата, който се пада в дясно.  Последната част на прехода за мен е малко досадна, тъй като е по чакълестия път за автомобили, който често е силно изровен и неприятен за ходене. За щастие Ида проспа този участък, така че го минахме бързо.

Следвайки извивките на пътя, първо ще видите горната станция на лифта, хижата се намира на стотина метра зад нея. Тази година сняг имаше чак малко преди хижата, но по пътя имаше доста течаща вода, така че гетите и непромокаемите обувки не бяха излишни.

На хижата изживяхме леко разочарование – от предишните години бяхме останали с много добри впечатления за обслужването, имаше и доста туристи, докато сега хижата беше празна, а персоналът ни посрещна с изненада и леко недоволство. Явно не очакваха да дойде никой след затварянето на лифта по-рано през деня и сякаш не останаха приятно изненадани. Все пак се намери какво да хапнем, стаята беше добре отоплена и хората се държаха мило с Ида. В тази връзка бих посъветвала да се обадите предварително, ако смятате да нощувате на хижата, независимо от сезона – през лятото е съвсем вероятно иначе да няма места, а през останалото време – да се изненадат от появата ви. Имайте предвид също, че цената на нощувките е над обичайното за българска хижа и подгответе пари в брой. Повече информация може да намерите тук: https://www.rilskiezera.bg/

Въпреки че спа доста повече от обичайното през деня, Ида заспа лесно към 22,30 ч. и прекарахме нощта спокойно. Към този момент планът беше да продължим с обиколка на езерата на другия ден и да се приберем през старата хижа, както сме правили винаги до момента. На сутринта обаче, се случиха две неща, които промениха намеренията ни – на първо място по невнимание аз загубих една от контактните си лещи някъде в стаята, а за съжаление не бях си взела нито резервни, нито очила. Аз съм много късогледа и без тях не виждам добре на повече от метър. Освен това времето се оказа по-лошо, отколкото очаквахме – през нощта беше паднала много гъста мъгла, която не се разсея и която не позволяваше никаква видимост. Заради тези неприятности, решихме да слизаме направо надолу и да не рискуваме с преход към езерата. Аз бях доста разочарована, най-вече защото грешката с лещите беше моя, но определено беше правилното решение, имайки предвид, че сме с дете.

Оказа се, че преходът не беше проблем за мен, но все пак преценихме, че е по-добре да се разменим и Филип да носи Ида на гърба си, а аз да взема раницата с багаж. Не след дълго Ида отново заспа и слязохме бързо без да правим почивки. Времето продължаваше да е хладно и дъждовно, но в ниското поне нямаше мъгла. Стигнахме благополучно до колата, преоблякохме се и продължихме към Говедарци, където спряхме за обяд.

Въпреки че не видяхме езерата тази година, преходът ни подейства много добре – обожавам този сезон, когато отново започваме да ходим в планината и всеки път си припомням колко е красиво и зареждащо!

Author: Вики

Запален планинар, колоездач и скиор, обичам да прекарвам времето си в планината и зиме, и лете. Харесвам хубавата храна и вино и обожавам да пия качествено кафе! Обичам книгите и музиката, както и да пътувам със семейството си.
Майка съм на красиво момиченце на име Ида.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

73  +    =  76

Related stories