Пролет. Ярко слънце и лазурносиньо небе. Идеално време за разходка до някое красиво местенце в близост до София. Точно такова е Шишмановският манастир, намиращ се на 13 км от Самоков и на около час от столицата.
Намерихме го съвсем случайно, когато, обикаляйки с колата около язовир Искър един ден, видяхме табела, сочеща към манастира. Детето спеше и беше дъждовно, но си обещахме да се върнем, когато времето ни се усмихне. И тази събота ни се удаде идеалната възможност. Напълнихме една раница с домашни кифлички, ядково мляко и одеало за пикник и запалихме колата.
На самия път има табела за манастира, която обаче е видима само, ако идвате от Самоков. Ако пътувате от София през Ихтиман, препоръчвам да нагласите манастира на навигацията. Според първоначалната табела пътят до горе е 1.5 км, но по наши изчисления е повече. Тъй като вече бяхме минавали с колата, решихме да паркираме след края на тесния асфалтиран път и да продължим през гората пеша. Горската част също е проходима, но ако автомобилът ви е малък и градски, по-добре го оставете на разклона при втората табела.
Разходката е кратка и много приятна – на нас ни отне около 15 минути със спирането за разглеждане на цветя и прескачане на пръчки. Няма как да се заблудите по пътя, тъй като навсякъде има указателни табели.
Приближавайки до манастира, отдясно се открива гледка към Аязмото, за което легендата разказва, че ако преди изгрев слънце човек запали свещичка в храма и пие вода от извора, желанието му ще се сбъдне.
Самият манастир е разположен в лявата част на огромна слънчева поляна, която днес беше осеяна с маргаритки и глухарчета.
Храмът не беше отворен, но успяхме да го разгледаме отвън. Всъщност на това място преди е имало стар манастир, но след опожаряването му, е бил изграден отново през 1927 г.
Манастирът е познат още като Чамурлийски 
По краищата на поляната има големи беседки (поне 13-14 на брой), които предлагат сянка, маса и пейки на посетителите. Влязох в няколко от навесите и забелязах, че освен лампи, имат и разклонители, в които човек може да включи и собствен електрически уред.
Ние предпочетохме да не сядаме на пейките и опънахме одеалото си за пикник в близост до една чешма.
Хапнахме си кифличките, радвахме се на слънцето, духахме мноого глухарчета, потичахме още малко по поляната, а след няколко часа, с бодра крачка, се отправихме обратно към колата.
Ако и вие все се чудите къде да отскочите за приятна разходка в близост до София – няма да сгрешите, ако посетите това прекрасно местенце. Красивата природа и, най-вече, голямата поляна, го прави чудесна възможност за отдих на открито, където спазването на така необходимата напоследък социална дистанция, не би било предизвикателство 🙂
