На обиколка из Неапол, Полена Трокия, Капри, Соренто, Амалфийското крайбрежие, Салерно, Везувий и Помпей.
Часът е 9:30, а аз съм будна от близо три часа. Не съм ставала толкова рано от десет дни (сериозно обмислям да си купим дървени капаци и за прозорците в София!). Закарах детето на ясла с колелото и после покарах още около час сама. Не само защото да се носиш по все още празните сутрешни алеи на Южния парк носи истинско усещане за свобода, а и защото да си в Италия почти две седмици, да ядеш пица и сладолед ежедневно е наистина страхотно – докато не се върнеш на собствена земя и огледалото в цял ръст не те открие. (Добре че поне кантар не притежавам 😃).
Самолетните билети за това пътуване купихме някъде през март, като, за да избегнем високите цени на полетите за връщане от Неапол, до където щяхме да летим, купихме еднопосочни билети от София до Неапол, а на връщане се прибрахме с полет през Бари. Така билетите за трима ни (Дари вече се вози на самостоятелно място и плаща редовна цена) излязоха общо 210 лева – Уиз Еър не знаят с кого си имат работа! Всъщност, колкото и гениална да се смятах за това решение, се оказа, че съвсем не съм единствената, която се е сетила – още на летището в София се запознахме с една група пътешественици – младо семейство с едногодишна дъщеричка (също на име Дария!) и тяхна приятелка, с които се оказа, че имаме един и същ план за пътуването – 5 нощувки в района на Неапол и после още 3 в Бари. Така че и на отиване, и на връщане имахме весела компания на летището, а децата тичаха и се смееха заедно.
Полетите до Неапол и до Бари са кратки и изключително подходящи за пътуващи с деца – траят само около час и минават наистина бързо. На отиване и двете малки госпожици заспаха за минути още по време на излитането и всичко мина много спокойно. На връщане нашата Дари явно се беше превъзбудила повече от правенето на челни стойки (буквално!) по летището и прекара полета скачайки върху мен и Тео, но беше щастлива и дори не усетихме кога е дошло време за кацане. Така че, ако се чудите за подходяща близка самолетна дестинация – горещо препоръчвам!
И за двете основни дестинации бях запазила настаняване от Airbnb. Не исках да сме в големите градове, не само защото там цените са доста по-високи, а и защото исках да сме малко по-усамотени, да имаме дворче, в което детето да може да потича, а ние да изпием спокойно сутрешното си кафе (последното, разбира се, остана само в сферата на мечтите, но винаги е хубаво да го има като възможност) и не на последно място – защото бяхме решили да наемем кола и не ми се искаше да мислим постоянно къде да я паркираме.
Лимоновите дръвчета в двора ни
За първите пет нощувки бяхме запазили приземния етаж от къща в градче на 15 минути с кола от Неапол – gps-ът до последно не беше съвсем сигурен, но според Airbnb се намирахме в Pollena Trocchia. Дворчето ни беше пълно с лимонови и мандаринови дръвчета, локацията – наистина много удобна, а в градчето имаше и страхотен магазин с местни продукти, от които се възползвахме с пълни шепи – аз мога да ям рикота директно с лъжицата, а за страстта на Тео по прошуто крудо дори няма да разказвам. За жалост Дари явно не споделяше изцяло нашата любов към италианските деликатеси, но на третия ден видях, че й избива нов кътник и оправдах неяденето й с това. Друг плюс да изберете настаняване извън големия град, са и двойно по-ниските цени на стоките и то не само в магазина. Две от вечерите хапвахме в наистина луксозно заведение, в което ни посрещнаха с чаша шампанизирано вино, но пък най-скъпата пица в менюто струваше 6,50 евро.
Районът около Неапол е изпъстрен със забележителности, затова бяхме решили задължително да вземем кола под наем, която да оставим чак на летището в Бари. По принцип, когато сме в Италия, обичаме да пътуваме с влакове заради бързината и удобството им, но тъй като в този район железопътната мрежа не е така добре развита, колата реално се явяваше единствената ни опция – с малко дете организираните автобусни екскурзии са силно неприемлив вариант. Запазих сравнително малък автомобил от местната компания Leasys – цената на самата кола беше доста изгодна (около 300 лева за 10 дни), но се оскъпи тройно, заради допълнителните “екстри”, които бяха наложителни – 50 евро, за да я върнем в друга крайна точка, 50 евро за столче за Дария и още 130 евро за пълна застраховка (съветвам ви да не пропускате тази стъпка – може да си спестите много главоболия). Добре че самолетните ни билети бяха без пари, защото да имаш кола в тази част на Италия никак не е евтино удоволствие – паркирането навсякъде е платено /улици, паркинги, централни зони, забележителности/, като тарифите определено не са ниски. Такса се дължи и за използването на магистралите – тези в района са по 2,10 евро, а за да стигнете от Неапол до Бари ще ви струва 20 евро. Говоря в цифри не за да ви откажа – в никакъв случай не съжаляваме за решението си да вземем кола, най-вече защото бяхме с Дари. Но е полезно човек да знае какво реално го очаква. 🙂
Майското време беше много променливо, затова всяка сутрин гледахме прогнозата за времето и избирахме на момента накъде да се запътим.
Ден 1: вулканът Везувий
За първия си ден решихме да посетим една от емблематичните забележителности в района – вулканът Везувий, изригвал не веднъж, но известен най-вече с опустошението, което е донесъл на древния град Помпей, намиращ се в близост. До подножието на вулкана има паркинг, на който може да се остави колата. След това опциите са две – да продължите изцяло пеша, или да се възползвате срещу 1 евро на човек от шатъл бус, който ви извежда малко по-нагоре. Ние избрахме втория вариант, който се оказа доста удачен, предвид, че разходката нагоре щеше да е по самия тесен автомобилен път, който, освен че е целият в завои, няма и тротоар или банкет. От мястото, на което ни остави бусчето, си купихме билети за посещението и поехме по пътеката, която извежда до кратера на вулкана. Пътят е естествен – с камъни и пръст, но въпреки че на предния ден беше валяло, не беше кално.
По маршрута има три будки, от който може да си купите сувенири, вода и нещо малко за хапване. Има наклон, който за възрастните не е особено стръмен, но малките децата бързо се изморяваха и родители ги носехме кой както може. След няколко завоя Дари пожела да я гушна в раницата и скоро след това дори заспа (явно въздухът на високото й действаше приспивно).
След около 40-50 минути стигнахме до самия кратер – чувството да стоиш на ръба на действащ вулкан е наистина вълнуващо! От скалите около нас се издигаха изпарения, а камъните наоколо бяха топли на допир. Човек се замисля в такива моменти – колко сме малки и беззащитни пред силата на природата. Ако днес Везувий изригне с цялата си мощ, както се е случвало и преди, е способен да погуби повече от 3 милиона души, живеещи в Неапол. Ужасяващо е, но и някак смиряващо… Все пак, дано скоро не се случват такива катаклизми и вулканът да си остане просто една красива природна забележителност, за която да разказваме.
Слязохме към колата, където Дари се събуди, настанихме я в столчето и се запътихме към Помпей. Планът обаче пропадна доста бързо. Явно бананите и водата не са най-добрата комбинация за стръмен път с много завои, защото още преди да слезем от планината Дари каза, че я боли коремчето и след малко започна да повръща. С Тео успяхме да реагираме доста спокойно и тя не се разстрои допълнително (никак не обича да е мръсна), но се наложи да се приберем до къщата ни. Носех само едно резервно клинче за нея, а и за съжаление столчето беше доста изцапано и се наложи да го перем и сушим на капака на колата. Остатъкът от деня прекарахме в нашето дворче и на вечеря в ресторанта, за който ви споменах по-горе.
Вече си имах обица на ухото за следващите дни – носихме в колата по няколко комплекта резервни дрешки, найлонова торбичка и подбирах по-внимателно закуските й за из път. (Следващите дни, въпреки многото завои, минаха доста спокойно в това отношение, но все пак имахме още един инцидент точно в дена преди да си тръгнем. За щастие явно при нея е нещо моментно и зависи от това какво е яла, така че занапред трябва да се стараем коремчето й да не е много пълно, когато ни предстои такова пътуване).
Ден 2: о-в Капри и Неапол
Прогнозата предвещаваше слънце и спокойно време и ние решихме да се отправим към остров Капри, където искахме да видим известната Синя пещера (Grotta azzurra или Blue grotto) – хубаво е преди самото посещение да проверите в интернет дали е отворена, тъй като често влизането се преустановява заради лошото време или подводни течения.
Синята пещера – без филтър
Ако трябва да съм напълно честна, посещението на острова ме остави с малко смесени чувства. Тюркоазената вода, грейналото слънце и кокетно накацалите по хълма къщички действително са приказни и те карат да се чувстваш щастлив, само защото си там в този красив ден. Но от друга страна Капри е изключително туристическо местенце и то не в добрия смисъл на думата (аз обичам глъчката и оживлението). Освен тълпите туристи, прави много силно впечатление желанието на търговците да изцедят всяка възможна стотинка от посетителите. За да се стигне до самата пещера е необходимо да закупите “само”: билет за ферибота от Неапол (46 евро/човек), билет за корабче, което да те закара до пещерата (15 евро/човек), билет за вход в самата пещера (още 14 евро/човек) + бакшиш за лодкаря, който управлява малката лодка, с която се влиза вътре. Деца до 6-годишнавъзраст пътуват безплатно. Неприятно чувство остави и фактът, че по дефиниция билетът за корабчето трябваше да включва и обиколка на целия остров. Реално обаче ни закараха само до пещерата, където чакахме около 45 минути, за да влезем (входът в пещерата е по желание, но все пак трябва да се изчака цялата група), а след това ни върнаха на брега, като ни обясниха, че ако искаме и обиколката, трябва да се качим на друга лодка..
Цялата тази меркантилност не успя, разбира се, да ни развали деня и изкарахме наистина чудесно – Дари се радваше на водата, разказваше ни за големите риби, които живеели там и тичаше по полубата на кораба, докато ние се опитвахме да я удържим да не се хвърли във водата (жилетки не се раздават дори на децата). В самата пещера първоначално малко се уплаши, защото, докато очите привикнат, е наистина тъмно. Но в последствие започна да се радва на приказните сини отблясъци и накрая заяви, че е било “много к’асиво!”. В заключение – Капри наистина е очарователен остров и няма да съжалявате, ако го посетите, но ако не искате да товарите излишно екскурзионния си бюджет, смело пропуснете – крайбрежието на Италия е пълно с изумително красиви брегове, които ви очакват!
В края на деня си бяхме оставили около час и половина, за да разгледаме набързо Неапол. От това, което успяхме да видим, определено останахме доволни от решението си да се настаним извън града. Забързан, с доста тежък трафик, не особено чист и не особено красив – такъв ни се стори на нас. Разбира се, градът може да предложи и прекрасни възможности за музейни посещения и, ако сте на такава вълна и детето ви е в подходяща възраст (достатъчно малко или достатъчно голямо) – със сигурност има защо да отделите поне няколко часа или дори ден. Дари обаче на този етап не е фен на музеите “за големи”, а и ние търсихме по-скоро разходка, затова предпочетохме да не се връщаме за по-дълго, а да използваме следващите дни за да опознаем нови дестинации.
Ден 3: Амалфийското крайбрежие – Соренто, Позитано, Амалфи, Минори
На следващия ден станахме и още преди да закусим поехме към Соренто с идеята днес да обиколим известното Амалфийско крайбрежие. След около час каране слязохме от магистралата и пътят започна да криволичи, а от дясно на нас се откриха прекрасни гледки! Стръмните скали, искрящо синята вода и пристанището, което се виждаше в далечината, ни накараха да отбием колата, за да се полюбуваме на цялата тази красота. (Да вкараме Дари обратно в стола после си беше голямо предизвикателство, но решихме, че си струва жертвата и е редно и тя да слиза, за да погледне пейзажа).
Самият град е толкова жив и очарователен, че запленява! Денят беше усмихнат и слънчев и ние се разходихме щастливи по тесните улички, разгледахме многобройните сергийки, купихме си традиционни лимонови бисквитки, които Дари определено одобри.
Тъй като все още не бяхме закусвали, а часът наближаваше 12, избрахме да седнем в един ресторант-тераса с гледка към красивото пристанище. Храната беше вкусна, а наоколо цареше радостно оживление, тъй като явно вечерта щеше да има американска сватба и гостите обикаляха развълнувани. Сестра ми ми е казвала, че иска да се омъжи в Соренто – сега я разбирам! Наистина би било съвършено!
Пица 
Ньоки (с хлебче) 
Паста
Изчакахме Дари да се поизмори още малко, качихме се в колата и поехме на път към Амалфийското крайбрежие. Дари заспа много бързо и с Тео се наслаждавахме самостоятелно на красотата, която ни обгръщаше. Отдясно – скалистите брегове и изомрудената вода, в която като бели птици, плаваха корабчета, а от ляво – стръмни планини, причудливи скали и малки градчета, кацнали върху тях. Искахме да минем по-голямо разстояние, докато детето спеше, затова решихме да не спираме във всеки един от градовете, а само да отбиваме, за да разглеждаме околносите.
Позитано, Амалфи и останалите крайбрежни градчета много си приличат и всички са чудесни за разходка, но имайте предвид, че трафикът по завоите често е доста натоварен и паркирането навсякъде е усложнено. Километрите не са толкова много, но поради факта, че не може да се шофира с повече от 50 км/ч, пътят се изминава доста бавничко. Струва ми се редно да спомена и че районът е подходящ само за опитни шофьори, като най-оптимално е да карате малка кола, защото навсякъде е наистина тясно. Освен това, ако ви прилошава по време на пътуване с кола – вземете мерки предварително, за да може да се насладите напълно на разходката.
Отбихме, за да си купим от тези гигантски лимони – не си заслужават! 🙂 
Наближавахме Минори, когато Дари се разбуди и ние решихме да паркираме колата и да прекараме остатъка от деня спокойно на плажа – в крайна сметка трябваше да отделим и малко време за игра за нея, а и ние искаме да си починем от пътуването. Всички плажове по това крайбрежие са мънички и, ако има пясък, той е с тъмен, почти черен цвят. Малката се забавлява много и започна да се смее екзалтирано в мига, в който крачетата й докоснаха песъчинките. Останахме в Минори почти до вечерта, хапнахме джелато на плажа и поехме по пътя към вкъщи по друга магистрала (реално направихме кръгов маршрут, за да избегнем прибирането през крайбрежието).
Хубаво е човек да потренира след като си е изял захарта за деня 🙂
Ден 4: Помпей и Салерно
Следващия ден бяхме отредили за Помпей и Салерно – опитвахме се да нагласим така програмата, че на всички да ни е приятно и да има достатъчно време за разтоварване и игра в пясъка за Дари.
В археологическия компекс Помпей пристигнахме около обяд на най-горещия ден (много лошо решение от моя страна да си направя две плитки и да оставя горкия си бял врат незащитен 🙂 ) и оставихме колата на един от платените паркинги в близост. Има няколко възможности за входни билети: Най-добрият вариант, според мен, е човек да се включи в екскурзоводска обиколка, но ние преценихме, че Дария няма да може да издържи 2-часовата организирана разходка и затова поехме на собствен ход. Има опция и за аудигид, но тъй като изискването е човек да си остави документа за самоличност като гаранция за връщането на устройството, не се възползвахме и от този вариант. Все пак вечерта с Тео си пуснахме един документален филм за древния град, за да не си тръгнем съвсем неуки 🙂 Цената на билета е 15 евро/възрастен. Ако го закупите не от централния вход, а от някоя от агенциите в близост, ще ви струва 17, но пък ще си спестите чакането на опашка (ако има такава).
Самият древен град е голям и изключително добре запазен заради опустошителното изригване на Везувий през 79 г., покрило целия Помпей с 4-6 метра вулканична пепел, погубвайки всичките му обитатели.
Ако планирате посещение в горещ летен ден, ви съветвам да не пропускате слънцезащитния лосион, както и да носите със себе си чадър и повече вода. В целия комплекс няма никаква сянка, а единственото заведение се намира в центъра на града, на голямо разстояние от крайните точки. Там са и единствените тоалетни, но според указателните табели на територията на комплекса има 3 бебешки стаи, които предлагат удобства за повиване и кърмене. Ключът обаче се взима от централния вход, затова човек трябва да мисли в перспектива, ако иска да си спести връщането назад с изнервено бебе.
След като прекарахме близо 3 часа в Помпей и Дари поспа в раницата, се отправихме към Салерно за малко релакс. Постояхме на плажа, разходихме се по широката крайбрежна алея и по главната пешеходна улица.
Градът носи собствен чар и определено ни хареса. Дари получи първия си самостоятелен сладолед във фунийка (РозоФФ, разбира се!) и щастливо си го близа поне 20 минути. Пообиколихме още малко и седнахме да вечеряме в пицария, която tripadvisor ни предложи – пицата наистина беше страхотна! (Тук е мястото да отбележа, че ние по принцип обичаме да вечеряме рано, а тъй като по време на екскурзия редовно пропускаме обяда, ни се налагаше всяка вечер да чакаме да стане 19:00 часа, защото тогава заведенията отварят врати. Самите италианци обаче не се появяваха преди 9 въобще и затова обикновено си хапвахме сами).
Ден 5: Равело, Атрани, Майори и Виетри сул маре
За последния си ден в района около Неапол решихме отново да се върнем на амалфийското крайбрежие. За да можем да сме сигурни, че сме проучили всички пътища, този път избегнахме магистралите и се спуснахме към брега през планинския път, който минава през живописното градче Равело. Въпреки липсата на море от едната страна, пътят е не по-малко живописен и се наслаждавахме на изумителната природа наоколо, а ароматът на лимонови дръвчета, с които е популярен районът, напояваше въздуха. Последните се отглеждат от местните хора в красиви стръмни терасовидни градини, които много напомнят на оризовите плантации в Азия. Представям си колко отдаденост се иска, за да се грижи човек за насаждения в такава местност!
Пътят ни изведе в близост до градче на име Атрани, в което паркирахме колата и се настанихме на малкото каменно плажче в близост. Постояхме там следващите два часа и после се насочихме надолу към Майори, където Дари дремна за 40 минути в раницата, докато ние с Тео наблюдавахме от улицата сватбената церемония, която се състоеше в местната църква (Обичам сватби! Много е странно как съм готова да ревна от вълнение дори за непознати хора 🙂 ) След като се събуди, се запознахме със сладко 2-годишно момченце от Англия и двамата с Дария се гушкаха и гонеха ентуасиазирано близо час, докато ние си говорехме с баща му.
Започна да се свечерява и решихме, че е редно да се прибираме. Преди да излезем на магистралата за вкъщи обаче се отбихме в последното ни останало градче по пътя – Vietri sul mare.
Мястото е очарователно! Навсякъде, дори по стените на сградите, е изложена изумително красива ръчно рисувана керамика, в най-различни форми – от дребни сувенирчета до големи трапезни маси. С Тео си мечтаем, ако един ден имаме вила на морето, да я украсим с точно такива чудеса!
Градчето толкова ни хареса, че решихме да останем там и за вечеря. За съжаление ресторантът малко ни разочарова, въпреки многото позитивни оценки в интернет, но е възможно просто и ние да не сме уцелили с поръчката 🙂
Хапнахме, прибрахме се в къщата ни и се заехме набързо да приберем багажа обратно в раниците, защото на следващия ден ни предстоеше нова дестинация – прекрасна традиционна къщичка (Trullo), която щеше да бъде новият ни дом за следващите 4 дни в района на Бари.
Очаквайте и втората част на италианския ми разказ, където ще си говорим за приказното бяло градче Алберобело и каменния град Матера 🙂
До скоро! И, разбира се, харесайте ни във Фейсбук!
