В началото на септември решихме да се възползваме от хубавото време и да осъществим един план, който обсъждаме цяло лято – двудневен преход в Рила с изкачване на връх Мусала и със спане на хижа Заврачица.
Отправна точка ни беше Боровец, от където си купихме двупосочни билети за работещите и през лятото ски – съоръжения и с кабинковия лифт се качихме до Ястребец (Ида страшно се забавлява по време на возенето!). Колата оставихме да ни чака на паркинга на един от хотелите в курорта. Тъй като планирахме да спим в хижата, не носехме нито много храна, нито палатка и спални чували и багажът ни се свеждаше до един голям самар с вода, дрехи, обяд за през деня и обичайните дреболии като челник, карта, слънчеви очила и медикаменти за спешни случаи. Около 11 часа сложих Ида в любимата ни Тула и бяхме готови да тръгнем от горната станция на лифта.
След кратко колебание предишния ден, избрахме да се движим не по стандартния туристически маршрут до Мусала, който слиза към едноименната хижа, минава покрай заслон Еверест и после се изкачва към върха, а по пътеката за т.нар. “Мусаленски венец” – маршрут, който тръгва в посока горните краища на ски пистите “Маркуджиците” и след това продължава през върховете Алеко и Безименен връх. Пътеката се движи през цялото време по билото, не губи височина и от нея се разкриват много красиви гледки и от двете страни. Колебанието ни дали да изберем този път дойде от противоречиви отзиви за трудността му – с малко дете на гръб не искаме да поемаме излишни рискове. На няколко места прочетохме, че пътеката е “екстремна”, а в същото време Филип я беше минавал и преди и нямаше спомен да му се е сторила опасна. В крайна сметка решихме да заложим на неговите собствени възприятия и не сбъркахме. Ето нашите впечатления накратко: трябва да се има предвид, че на места пътеката е доста тясна, маркирана е само с каменни пирамиди и въпреки че лятно време не е опасна, все пак ходенето по нея не е като разходка в парка. Има участъци, които изискват внимателно преминаване и на които човек трябва да си гледа в краката, но нищо повече. Трудните пасажи се редуват с лесни такива и зa нас пътеката беше изцяло в зоната ни на комфорт. Ако обаче сте със самостоятелно ходещо дете на 3-4 години или нямате много опит в трекинга, не бих препоръчала да минавате по нея. Изкачването на Мусала по този маршрут ни отне около 2 1/2 ч. Ида дремна в раницата и се събуди точно навреме, за да си направим една снимка от Безименен връх.
Стигайки до последната част преди Мусала, се натъкнахме на сериозна тълпа от хора, качващи се по стандартния маршрут. Всички много се радваха на Ида, а на пътеката видяхме и още две бебета в ергономични раници. За мен това беше първото изкачване на Рилския първенец, но честно казано не можах съвсем да се насладя на чувството на върха – времето внезапно се влоши, запръска ситен дъжд и стана доста хладно, а освен това беше истинска лудница.
Хапнахме набързо, облякохме се и продължихме по пътя си – по билото след Мусала. Тази част на прехода беше страхотна – вървяхме през цялото време по билото на планината, подсичайки следващите върхове – Малък и Голем Близнак, Маришки чал и Манчо. Времето рязко се оправи (явно само върхът беше обвит в облак), Ида скоро отново задряма в раницата и напреднахме доста докато тя спеше. Слизайки и катерейки се между върховете набрахме сериозна положителна денивелация. Мусала и Мусаленския венец от върхове останаха далеч зад нас, а наоколо започнаха да се редят още по-красиви гледки от югоизточния край на Рила. Видяхме от високо и язовир Бели искър. Чувството за простор и мащабите на планината всеки път ме удивляват.
По тази пътека може да се стигне и до по-далечната хижа Грънчар, но ние свихме наляво и тръгнахме към крайната ни цел за деня – хижа Заврачица. След връх Манчо пътеката вече започна трайно да слиза, докато накрая стигнахме до отбивката за Заврачица. Не след дълго излязохме на т. нар. “Кайзеров път”, който ни отведе до хижата. Целият преход за деня отне около 8 часа с не повече от час и половина почивки и бяхме доста изморени. Ида будува през последните 2 часа и беше истинско предизвикателство да я задържим в раницата – доста помогнаха боровинките, които намирахме по пътеката 🙂 В хижата ни очакваха, настанихме се набързо и отидохме в общата стая да вечеряме. Имаше доста хора и Ида беше на върха на щастието, защото всички ѝ обръщаха внимание и я закачаха. Хижарят беше отзивчив и любезен, бепе ни запазил стая, в която да сме сами тримата (стаите са с по две двуетажни легла), извади блокче и моливи за рисуване за Ида и се държа много мило. За съжаление хгижата няма баня и течаща топла вода и като цяло не бих я препоръчала за по-дълъг престой с дете.
На сутринта закусихме, стегнахме багажа и към 10 часа потеглихме надолу по Кайзеровия път в посока хижа Чакър войвода. Оттам имахме намерение да продължим към лифта Ситняково и с него да се приберем до Боровец. Преходът този ден беше по-лежерен, въпреки че на няколко места отново имахме изкачване, общата денивелация нагоре беше малка. Няколко пъти пресякохме река Марица, която извира от подножието на връх Маришки чал. Избрахме да не минаваме през хижа Марица и малко да съкратим пътя си като хванем по-стръмната пътечка директно към Чакър войвода. По пътя имаше огромни храсталаци с малини, от които постоянно спирахме да берем.
На хижата стигнахме около 13 ч., обядвахме и си починахме, след което поехме към лифта.
Последната част на прехода беше малко скучна – около 45 минути ходене по еднообразен каменист път в гората. По него може да се стигне и до самия Боровец, а за лифта Ситняково трябва да се следи за отбивка в ляво. След кратко возене на лифта стигнахме до колата, преоблякохме се и решихме да спрем за кратко в Самково, където има много приятен парк с детска площадка и декоративно езеро. Ида поигра малко, там се заскохме случайно с приятни познати с още две малки деца и след като успях да я приспя в раница, я прехвърлих в столчето и потеглихме към София.
Обичам чувството, което изпитвам, когато се приберем от такъв преход – макар и за кратко, съм се откъснала от ежедневието ни и с нови очи гледам на удобствата като хубав матрак и неограничени количества топла вода 😀
Author: Вики
Запален планинар, колоездач и скиор, обичам да прекарвам времето си в планината и зиме, и лете. Харесвам хубавата храна и вино и обожавам да пия качествено кафе! Обичам книгите и музиката, както и да пътувам със семейството си.
Майка съм на красиво момиченце на име Ида.
