Както вече ви споделих, решихме да прекараме миналата зима в Испания. Планът беше да останем по месец в трите области, които ни допадат най-много, за да преценим от първо лице къде бихме желали да живеем за по-дълго.
И така, в една ноемврийска сутрин, с кучето, 6-месечното бебе и порядъчно количество багаж, се натоварихме в колата и потеглихме.
Не сме следвали някакъв особено стриктен план, бяхме запазили апартамент в малко градче до Барселона след 10-11 дни, с идеята да спираме толкова пъти, колкото преценим. Първата ни спирка – Белград, достигнахме само за няколко часа, трафик нямаше, а Михаела се събуди чак на влизането в града. Спахме в малък и непретенциозен апартамент, с паркомясто и лесен достъп от магистралата.
На следващата сутрин запазихме нощувка в Любляна и потеглихме натам. Пътят отново беше относително спокоен, стигнахме бързо и се настанихме в прекрасен Bed & breakfast – Vila Teslova. Избирахме местата за нощувка по няколко основни критерия – да има удобства за нас и детето, кухня, за да ѝ приготвяме нещо за хапване, да допускат кучета, да има паркинг и лесен достъп от магистралата. Тук ни бяха приготвили и бебешка кошара, стаята беше затоплена, а закуската – чудесна, така че оставям линк към мястото. След кратък оглед на маршрута и времето – в Италия имаше серия от наводнения и проливни дъждове, решихме да не се престараваме и да плануваме по-кратко пътуване на следващия ден. Избрахме Верона, където щяхме да си починем 2 дни. Закусихме и потеглихме натам.
Не бях ходила в Италия с кола и останах леко потресена – задръствания и ремонти на всеки километър. Бях много благодарна, че планувахме по-кратко разстояние за този ден – трафикът беше ужасен и ни отне двойно време на предполагаемото. Стигнахме във Верона късния следобяд и се настанихме в малко хотелче на центъра. Беше една от малкото опции с паркинг, но достатъчно близо за разходка из централната част – Marconi Rooms and Apartments. Оказа се чудесен избор, хората бяха много мили и ни дадоха домашни ябълки и сайдер правен от тях. Хапнахме и се разходихме из града, бяхме очаровани, че пуснаха кучето с нас в ресторанта за вечеря. Михаела беше още в началото на захранването, но навсякъде предлагаха детски столчета, а тя обожава паста. На втория ден валя през почти цялото време, но все пак успяхме да на направим кратка разходка из центъра и да хапнем отново вкусна италианска храна. За пореден път бях много благодарна за бебеносенето, тъй като малките италиански улички и сградите с много стълби изобщо не предполагат ползване на количка – стаята ни в хотела беше на 3-тия етаж без асансьор. Всъщност количката я извадихме от багажа чак в Испания.
След кратката почивка във Верона и прогнозата за по-добро време, решихме да продължим с пътя си. Вече си бяхме извадили поука за трафика в Италия, така че не планувахме далечна спирка – следващата ни нощувка щеше да е в Бордигера, близо до френската граница. Това отново се оказа натоварен ден в колата – трафик, километрични задръствания и ремонти. Достигнахме до мястото си за спане много късно вечерта и страшно изморени. Въпреки че кърмих детето на няколко спирки, тя също се поизнерви накрая и имахме огромна нужда от почивка. Бордигера е прекрасно италианско градче на брега на Средиземно море, доста празно през зимата.
Спахме в прекрасна вила – Villa Gaia, високо над завлива, с дворче, кухня и феноменална гледка над морето. Единственият недостатък беше, че поради сезона беше съвсем празна – собственичката дойде само да ни даде ключовете и си тръгна. Моят мил мъж забравил дали е изгасил лампите и ме стресна, че някой пак ги е светнал, което ме държа будна доста време 😀 За сметка на това сутринта дойде много мила жена, която ни изпече кроасани и приготви закуска. След кратко припичане на слънце с кафе, ѝ благодарихме и поехме отново на път.
С влизането във Франция трафикът се успокои и този път пътувахме доста спокойно до следващата ни спирка – Монпелие. Спахме в малък, но спретнат хотел близо до централната част – Citadines Antigone Montpellier. Тук трябва да призная, че нямах понятие, че това е голям и интересен град – просто избрах средата на пътя между италианската граница и Барселона. Представете си изненадата ми, когато се озовахме на първият ден на коледен базар, светлинно шоу на операта и огромно оживление 😀
Забавлявахме се доста, заведохме детето дa разгледа коледната атмосфера и вечеряхме в прекрасно малко ресторантче, където се запознахме със симпатична двойка възрастни австралийци, също на път за Испания.
Толкова ни хареса, че на следващата сутрин посетихме коледния базар отново преди да потеглим.
Последната ни спирка преди крайната дестинация беше Барселона, където прекарахме 4 дни в дълги разходки и среща с приятели. Спахме в доста уредено хотелче с паркинг, близо до дома на наши приятели и обикаляхме парковете. За Барселона има много писано вече, така че няма да навлизам в детайли, само ще кажа, че е особено спокойна и красива през зимата, без тълпите туристи.
И така в крайна сметка след 10 дни път стигнахне до крайната си дестинация – L’Ampolla, където щяхме да прекараме идния месец. Но за това – в следващия пост 🙂
